Clematis, Повет. За фантазирането и реализирането на мечтите

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

В нашия двуполюсен, променлив, противоречив свят всеки понякога има смътното усещане, че „някъде другаде” има място – спокойно, радостно, светло, където сме изцяло и безусловно приети и където нещата се случват (или съществуват) с естествена лекота. Този вътрешен спомен-блян, осъзнато или не, ни свързва с източника, от който произлизаме и към който рано или късно се завръщаме.

Ако се разраснат прекомерно обаче, от извор на творчески идеи и представи сънищата и фантазиите могат да се превърнат в „приспивателно”, започват да изместват вниманието ни, пречат ни да се концентрираме, да присъстваме, да общуваме, да творим и да се радваме на плодовете на труда си.

За хора, които по принцип или в определена ситуация са склонни да бягат от действителността и да сънуват с отворени очи, Едуард Бах създава есенцията от цветовете на Clematis, Повет. Ето как описва той това състояние: „За онези, които са замечтани, сънливи, не напълно събудени, без голям интерес в живота. Кротки хора, които не са истински щастливи от заобикалящите ги обстоятелства и които живеят повече в бъдещето, отколкото в настоящето, с надеждата за по-добри времена, когато техните идеали ще се осъществят. При болест те правят малки или никакви усилия, за да оздравеят, и при определени случаи могат дори да желаят смъртта – с надежда за нещо по-добро или за да могат да срещнат отново свой любим, когото са загубили.”

Енергията на нежното цвете Clematis ни помага да се събудим за реалността, без да забравяме мечтите си, да търсим или сами да създаваме нужните условия, за да реализираме идеите, които сме донесли тук със себе си от вечността. Помага ни да възстановим и да заздравим връзката си с „майката земя”, без да забравяме за "небесния си баща”. Без страх да се свързваме, „да пускаме корени” и да израстваме.

Потенциалният дар на такова преживяване е в това да събудим себе си от унеса, да се оживим, да стоплим и да осветим тялото и пространството около нас, да отворим очи за реалността – която очаква нашето завръщане, и да посадим в нея семената на своите желания, копнежи, стремежи. Да присъстваме пълноценно в живота си.

Така не пропускаме реални възможности за сметка на студени и безплодни фантазии, успяваме да различим истинското от мнимото, възможностите от илюзиите. Започваме да виждаме и да усещаме по-ясно както себе си, така и другите, създаваме реални отношения, вдъхваме плът на идеите си, можем да (им) бъдем добри и грижовни родители. Не се страхуваме от материята, от физическо присъствие, общуване и изява, а сме проводници на Духа във всички измерения на реалността (от идеята до крайната й материална реализация).
И не мечтаем живота си, а изживяваме мечтите си.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Изображенията са използвани с любезното разрешение на www.floracura.com

Илиана Смилянова