Представяне на книгата "Таро. Попитай сам себе си" за сайта Edna.bg

Тази книга не е замислена да дава отговори, а да помага на всеки, който я държи в ръцете си, да започне свое пътуване навътре и да потърси и открие своите собствени вътрешни съкровища. Тези, които никой друг не може да ни даде и да ни отнеме. Това е познание не толкова през четене, колкото през преживяване. Затова идеята е тази книга да работи като своеобразен камертон, който да помага на всеки да открие своята собствена нужна честота, своя тон за уникалната си песен, който никой друг не знае и не може да изпее. Винаги онзи, който задава въпроса, носи в себе си отговора или пътя към него. Всеки от нас държи ключа за своята собствена врата.

Заглавието на книгата се състои от две привидно противоречащи си изречения, които са свързани с вътрешна логика. Първото – „Попитай сам себе си”, отразява разбирането, че всеки е своят най-добър съветник и целител. Този принцип е онагледен от картата на гърба на книгата – Отшелникът.

Той ни учи да си бъдем верни, да разчитаме на себе си, да следваме своя, а не чужд път, свои страсти, а не чужди пристрастия. Да светим със собствена светлина – защото когато бъдем себе си, сме най-полезни и на другите. В противен случай си изневеряваме – а тогава не можем да бъдем верни на никой друг и въпреки старанията си сме в тежест на околните. Както пише К.С.Луис в своята страхотна книга „Писмата на душевадеца”: „Тя е от онези жени, които живеят заради другите. И винаги можеш да познаеш другите по измъчения им вид”. Отшелникът ни учи да живеем със и за себе си, без да бъдем егоисти. И да оставим другите да живеят така, както ги учи Душата им.

Втората част на заглавието е мисъл на Учителя Петър Дънов – „Ще го бъде тъй, както аз не зная”. Не можем да склещим себе си и живота си в определени, макар и желани, рамки, в свои минали, настоящи и бъдещи представи и очаквания. Нашата истинска същност надхвърля всички наши временни прояви, страсти и пристрастия – и затова е добре да си позволим непрекъснато се изненадваме от себе си и от живота си. Защото всичко, което ни се случва, е за наше добро.

Привидното противоречие в заглавието отразява противоречивата същност на всички нас – ние сме безсмъртни души във временно тяло, „живеем във времето, но сме предназначени за вечността”.

Затова отново на корицата, на вътрешна страница, е картата Умереност. Тя ни учи да съчетаваме привидно несъчетаеми неща. „За да няма раздор в тялото и всичките му части да се грижат една за друга.” (І Кор.12:25)

Умереността ни учи на истинен диалог и обмен, на умението да изцеляваме себе си и другите чрез благо приемане на различията. Помага ни да бъдем в хармоничен обмен със самите себе си, с вътрешния си водач – онази част от нас, която знае пътя и призванието ни. И с другите. Защото всички ние сме свързани с невидими нишки един с друг. И има едно общо благо. „За да спечели един, не трябва да загуби друг” (Курс на чудесата).

В древна Гърция, пред храма на Аполон в Делфи, имало два надписа – „Познай себе си” и „Нищо излишно”. Това добре познато, но позабравено правило – да няма излишности в живота ни – е нужно и полезно навсякъде. Така можем да се освободим от превзетостта – пре-взет, свръх-взет. И да осветлим и изцелим недостатъците си. Защото недостатъкът е недостиг на нещо. И между въпросите „Какво ти има?” и „Какво ти липсва?” е отговорът как да възстановим изгубеното си равновесие, как да възстановим хармонията – първо в себе си, а така и в света наоколо. Как да намерим златната среда, точната доза, която прави лекарството. Как да съдействаме – не да противодействаме. И най-важното - не да се борим с тъмнината, а да увеличаваме светлината.