Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Статии за есенциите на Бах

Пепеляшка или Кралица? Centaury, Червен кантарион

Една от най-големите радости е да можем да бъдем в услуга, да служим на личното и на общото благо, да бъдем полезни. Всеки от нас, осъзнато или не, е чувствителен към нуждите на околните, на ближния, и се стреми да му помогне. Изразът „човек за човека е брат” е метафора само донякъде – в голяма степен той буквално изразява истинското родството между нас.

Неслучайно обаче ние имаме граници помежду си (кожата ни, стените на дома ни, границите на града, на държавата, на континента ни) – всеки от нас съществува и като самостоятелна единица, за която е жизнено важно да е в хармония със себе си и със средата, която я заобикаля. В рамките на своите лични граници всеки един от нас е пълноправен владетел на едно своеобразно уникално кралство. И право и дълг на всекиго е да умее добре да се грижи за това кралство – и за неговите поданици (идеи, представи, мисли, чувства, емоции, действия, органи и клетки)...

Още...

Не бързо, а навреме – за да не превръщаме времето в бреме. Impatiens, Слабонога

Живеем във все по-забързано време, в което хем „нямаме време за губене”, хем разполагаме все по-малко с времето си. И със себе си. Възприемаме и прилагаме най-вече западната представа за времето – която е количествена. Колко е часът? Кога ще пристигна? Докога ще (те) чакам?! Колко време ми остава?! Тичаме през глава и често се налага да се връщаме обратно, да (се) догонваме. Закъсняваме, защото бързаме! Прибързването се превръща в причина за пропускане на точния момент.

Защото едновременно с количеството времето има и друга, по-източна, по-скрита и дълбока страна. То притежава качество. Какво е времето? За какво е подходящо? Накъде ме води? Заложено е в народната мъдрост: „Всяко нещо – с времето си.”...

Бързата, понякога светкавична реакция е ценно умение. И като всяко качество се превръща в недостатък, когато напусне златната среда или стане самоцел.

Още...

За капана и даровете на миналото. Honeysuckle, Орлов нокът

Все по-често срещаме и опознаваме една различна и обновяваща се представа за времето – не като линейно, последователно съществуващо състояние, а като едновременност, която включва в себе си и минало, и настояще, и бъдеще.

Нагледен пример за това може да бъде която и да е книга – когато я държим в ръцете си, тя вече съдържа едновременно цялото съдържание, от началото до края. То вече се е „случило”. Но за да го познаем и разберем, да го асимилираме е необходимо да преминем през книгата последователно, страница по страница, линейно – така, както е необходимо на нашата временна, човешка природа.

Във времето ние разполагаме неотменно винаги с най-точния момент за действие – сегашният. Единственият възможен. Но тъй като човекът е многопланово (духовно, душевно, мисловно, емоционално, телесно) същество, негов е изборът да преживее настоящия момент цялостно, осъзнато и максимално продуктивно или да разедини мислите, чувствата, действията си – и така „да разпръсне” себе си във времето...

Още...

Sclerantus, Хрущялка. За разделението и единението

Изначално идваме от измерение, в което всичко е едно и раздвоение не съществува. Там няма нужда от избор, времето не тече в една или друга посока и всичко просто е. Но още с поемането на първия си дъх попадаме в свят на разединение и на различни проявления на единното. И го напускаме едва с последния си дъх.

Докато живеем в това двуполюсно състояние, нуждата от избор става неделима част от нашето битие. Чрез изборите си ние се самоопределяме, опознаваме, утвърждаваме и отричаме, вплитаме своята индивидуална нишка в общата тъкан на всичко съществуващо и така предопределяме пътя си. Нашия индивидуален – и общия. Умението да взимаме уверено решения, да преценяваме вярно, да отсяваме плюсовете и минусите, ползите и загубите е ценно и се развива цял живот...

Още...

Mimulus, Мимулус. За ежедневния страх и смелостта на малките крачки

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства. Подвизите са изключителни и забележителни и резонират с героя, скрит у всекиго от нас. С героя, който иска да спаси – себе си, другите, света ... Такава смелост несъмнено заслужава възхищение. Но не по-малко заслужава уважение и подкрепа смелостта, родена в ежедневието, в обичайни, неизключителни, скромни обстоятелства. Смелостта на малките крачки...

Още...

Chicory, Цикория. За условната и безусловната любов

Умението да се грижим за онези, които обичаме, е вродено, неотменно човешко качество и стремеж. Да се свързваме един с друг е целебно и зареждащо преживяване, стига да не загубим здравата дистанция помежду си и да не навлезем в блатната територия на зависимостта, обвързването и дори обсебването – макар и привидно с най-добри намерения. Както казва поговорката, злото е в крайностите, а доброто – в златната среда.

Майката и мащехата живеят не само в приказките, а у всекиго от нас – и въпрос на желание и осъзнат избор е да дадем в отношенията си поле на изява на едната или на другата. Обикновено свързваме поведението тип „мащеха” с жестокосърдечие, студенина, липса на обич, на нежност и на загриженост. Но това е само едната, по-видима страна на такова отношение. Не по-малко вредни и задушаващи могат да бъдат вкопчването и свръх обгрижването.

В Цветята на Бах лек за това състояние носят сините цветове на Цикорията. Синьото е цветът на истината. А истината ни прави свободни. Ето как Едуард Бах представя нуждата от тази есенция: "За онези, които са твърде ангажирани с нуждите на другите. Те имат склонността да бъдат свръх загрижени за деца, роднини, приятели и винаги намират нещо, което трябва да бъде поправено. Те постоянно и с удоволствие коригират това, което считат за грешно. Желанието им е тези, за които се грижат, да бъдат близо до тях."

Още...

Larch, Лиственица. За отразената и собствената светлина

Всички ние имаме общ произход, клетки сме в един организъм и сме свързани едни с други с видими и невидими нишки. Въпреки многобройните прилики помежду ни обаче всеки един от нас е уникален и неповторим, има своя нишка на съдбата, която трябва да развие, свой собствен път и свой уникален начин да го извърви.

Когато се раждаме, ние носим в себе си спомена за своята бъдеща мелодия и в ранното си детство усещаме и отстояваме своята уникалност. Постепенно, с времето, наблюдавайки все повече другите и сравнявайки се все по-често с тях, можем неусетно да загърбим вярата в себе си и да я подменим със съзнателното и подсъзнателното желание да бъдем като някой друг.

Още...

Agrimony, Агримония. За лъжата и смелостта да бъдеш себе си

Да изразяваме по своему, открито и естествено своите вълнения, своите мисли и чувства е важно условие за хармония и за създаване на истинска, неподправена връзка с източника, със себе си и с другите. И основна предпоставка за здраве - на всички нива. Тъгата, противоречията и тревогите, редом с радостта, съгласието и спокойствието са наши спътници, равноправни и пълноценни участници в емоционалния и мисловния ни свят...

Още...

Water Violet, Хотония. За самотата и сближаването

Да стане самостоятелен, зрял и разчитащ на себе си човек е вътрешен стремеж и задача на всекиго. Това е продължителен и дълбок процес на ...

Още...

Clematis, Повет. За фантазирането и реализирането на мечтите

В нашия двуполюсен, променлив, противоречив свят всеки понякога има смътното усещане, че „някъде другаде” има място – спокойно, радостно, светло, където сме изцяло и безусловно приети и където нещата се случват (или съществуват) с естествена лекота...

Още...


Страница 2 от 3

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.