От страх от загуба на контрол до смелост да бъдеш себе си. Джанка (Дива слива), Cherry Plum

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

„Способността да загубиш контрол над себе си в подходящо време и на подходящо място е признак на зрялост.” Александър Лоуен

Един необичаен провокативен въпрос битуваше напоследък в интернет пространството – „На колко години изгубихте естествеността си?”.

За да изгубим нещо, първо трябва да го притежаваме. Всяко дете притежава естествена дарба – смелостта да бъде себе си, да изразява чувствата и желанията си, поривите на душата си. Кога загубваме този дар и какво ни струва тази загуба? Какво трябва да забравим, от какво трябва да се откажем, за да си припомним отново свободно и без страх себе си и да преминем отвъд вторичната, изкуствена, наложена уж отвън представа за „нормалност”?

Кой от нас е „нормален” в буквалния смисъл на тази дума? Кой от нас отговаря дори и формално на средностатистическата представа за „нормален” човек? Всеки е уникален и неповторим „пъзел” от физически, психологически, умствени, емоционални параметри, светоглед, биография, дарби и страхове, сили и слабости, гордост и предразсъдъци, върхове и падения, симпатии и антипатии...

Стремежът да се напаснем, да натикаме себе си в една изкуствено създадена „нормална” представа може да се превърне в мъчителен, често непоносим за душата процес, в изграждане на вътрешен затвор, в който сме и надзирателят, и затворникът и в който понякога неусетно, но сигурно зрее бунт за свобода.

Зад прекомерния мисловен контрол над емоциите и чувствата ни се зараждат и започват да растат все по-силни страхове, често ирационални и неоснователни. Страх да не загубим контрол, да не навредим на себе си и другите. Забравяйки божествения си произход и същност, започваме да се страхуваме от самите себе си и това поражда мъчително вътрешно напрежение.

Сред Цветята на Бах лекът за това трудно, но ключово за вътрешната ни хармония състояние е цветът на Джанката (Дивата слива), Cherry Plum. Описанието на Едуард Бах гласи: „Човек се страхува да не изгуби разсъдъка си или да не извърши ужасни неща, които осъзнава като нежелателни и грешни, но които все пак има импулса да извърши.”

Страхът може да бъде ценен спътник и пазач. Но когато е ирационален, роден и подхранван от потискане на жизнения поток в нас, от неизразените ни желания, чувства и емоции, може да се изроди в неумолим ограничител, да породи жестокост, да ни превърне в роби на онова, от което се страхуваме и от което искаме да избягаме на всяка цена.

Целебно в случая е да опознаваме себе си, да реабилитираме желанията си, поривите си към удоволствие, да търсим диалог и разбирателство между мислите и чувствата си. Да се стремим да не бъдем интелектуално свръх информирани и подготвени и същевременно емоционално незрели, безпомощни, безсилни, все по-гневни и все по-тъжни. Да започнем отново да вдишваме и да издишваме с пълни гърди и леко сърце. Свободни от страха от себе си, от спонтанността и от свободата.

За да се превърнем отново от свой строг надзирател в открит и смел приятел, на когото можем да разчитаме, от когото не се страхуваме и с когото се обичаме такива, каквито сме. Без маска и без грим. Свободни, красиви, хармонични и обични – по рождение.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Автор Илиана Смилянова