38 идеи за себе-акордиране. 2, Опомняне. Да прогледнем или истината вътре в самите нас

Раждаме се почти слепи и глухи, с очи, отправени навътре и нагоре, към „дома”, откъдето идваме и където ще се завърнем, когато извървим стъпките си. Постепенно проглеждаме за този свят, отваряме физическите си сетива, за да уплътним максимално присъствието си в него. Но истинските ни, вътрешни очи продължават да виждат, а вътрешните ни уши да чуват – фини, но истинни образи и звуци, скрити зад привидността, отвъд прага ни на разбиране и здрав разум.

И често на този субективен кръстопът между „тук” и „отвъд”, между видимото и незримото, между разумното и интуитивното ни светоусещане се объркваме, чувстваме се несигурни и нестабилни. И в тази сенчеста територия, на собствената ни „ничия земя” се ражда страхът ни – от нашето неизвестно, от онова, което знаем и носим със себе си, но се опитваме да забравим.

Опитът ни да се обградим само с познати и известни неща е опит и да избягаме от страховете си, да се предпазим от всичко непознато непроявено. И е предварително обречен на неуспех. Защото изненадите са скрити в самите нас и носят заложения в нас изначален и вечен божествен потенциал, който чака да го освободим и осъществим. И някои от стъпките ни в това вътрешно пристъпване са радостното приемане на спомена за нас, на собствената ни чувствителност, ясното виждане, изначалното и безпричинно доверие във всичко, което е било, е и ще бъде. За да превърнем обратно страховете си в радост и да дадем шанс на всяка привидна сянка да си спомни светлината, която търпеливо я очаква...