Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Как си отглеждаме тиранин

Едно от най-благородните неща, които можем да направим за друг човек, е да не му позволим да ни се качи на главата.

Що за логика понякога имаме – около егоцентрични, сръдливи, нахални хора стъпваме на пръсти, те са много чувствителни, сакън да не ги разлютим, че ще си имаме неприятности. А услужливи, щедри, отговорни люде – а, те много носят, те ще разберат, тях няма нужда да ги жалим. Пък после светът се пълнел с хора, на които не можеш да разчиташ. Е що така, да се неначудиш...

Да си спестяваме здравословните ежедневни сблъсъци означава мързеливо да отлагаме разрешаването на проблемите – дотогава, докато нещата излязат извън (собствения ни) контрол. Дотогава, докато чуждият уж проблем не стане и болезнено наш.

Ако си спестяваме конфликтите, после с лихвите ги преживяваме. Защото, ако все бягаме от нещо, то накрая отвътре ни намира. Честно и здравословно е във важни за нас ситуации да се конфронтираме добронамерено и навреме с когото и за каквото трябва, вместо да си затваряме очите пред недостатъците на човека и рано или късно да му обърнем гръб. А така да загърбим и част от себе си...

Още...

Как се заразяваме с чужди страхове

Aspen, Трепетлика. Чувствителност вместо страх, вяра вместо суеверие

Очите на страха са големи. Но са слепи за истината.

Не веднъж и дваж страховете присъстват в ума и сърцето на всекиго от нас. Те, страховете, хем пазят лозето ни, хем пораждат подривна дейност в него. Зависи от това дали са основателни предупреждения, родени от интуицията ни, или са плод на неканени гости – болни фантазии, нездраво въображение, неоснователна тревожност, заразяване с чужди неистинни интерпретации на действителността. Всъщност най-вече зависи от това дали ние имаме страхове – или те ни имат нас...

В такова състояние, когато се усетим подвластни на страха от неизвестното, на неоснователна тревожност, която заплашва обективното ни и здраво себе- и световъзприемане, е важно да се попитаме: Този страх, който чука на вратата ми, мой страх ли е? Искам ли да му отворя вратата и да го приютя у дома си или той е нежелан посетител, за когото няма доброволно място в ума и сърцето ми?

В такива моменти е важен балансът в усещането ни за видимо и невидимо. Това, че нещо не се вижда с просто око, не означава, че то не съществува. А това, че нещо невидимо съществува, не означава, че то е заплаха за нас. Защото страховете ни от неизвестното са неоснователна агресия срещу винаги смисленото ни бъдеще...

Още...

Труден ли си за обичане?

Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл. Лев Николаевич Толстой

Всеки от нас се е учил как да обича. Съзнателно или не, учил се е да следи внимателно настроенията и нуждите на другия, да търси знаци, да усеща какво радва и какво натъжава човека до него. Почти всеки от нас е учен и да бъде щедър, да дава, да споделя с ближния онова, което той самият има.

Но за да се случи любовта, а още повече – за да се задържи и „да порасне голяма”, трябва да се решим не само да обичаме (тоест да даваме), но и да допуснем да бъдем обичани (да приемаме). Да приемаме чуждата гледна точка, темпо, мнение, предложение, подарък, жест, емоция, отказ...

Уроците по обичане са ни преподавани от хората, които с обич са ни отгледали – виждали сме любовта в очите им, усещали сме нежността в дланите им, в устните им по челото си. Но учени ли сме от тях и как да допускаме да бъдем обичани? Научили ли сме се как да съумеем да приемем онова, което човекът до нас има, иска и може да ни даде? Научили ли сме, че приемането не е никак по-малоценно от даването, че щедростта е в умението както да даряваш, така и да приемаш чуждия дар?...

Още...

Силен е този, който не насилва

Vine, Лоза. Авторитетност вместо авторитарност

Защото Силният ми стори величие... (Лука 1:49)

Всеки от нас познава силни, авторитетни хора, които познават и владеят себе си добре и на които може да се разчита в случай на нужда. И в обичайни, и в кризисни ситуации техните стабилност, целенасоченост, устойчивост и убеденост вдъхват сила и кураж на другите. Умението им да ръководят е благодат за целия колектив.

Но и тази, като всяка друга човешка сила, има своята слаба, незряла, „тъмна” страна. Когато не са в хармонични отношения със себе си, с душата си, такива хора са склонни да се втвърдяват (и в убежденията, и в отношенията), да упражняват силен натиск, да насилват както себе си, така и другите. Изкушени са да бъдат безмилостни и коравосърдечни, дори жестоки – макар и понякога, поне първоначално, с най-добри намерения. Непоколебимо убедени в собствената си правота, те започват да я налагат на околните, да игнорират чуждото мнение, да не зачитат чуждите желания и чувства. И така, вместо в добри ръководители, те се превръщат в необичани тирани, вместо в благи лидери – в безмилостни деспоти. И започват да вървят както срещу своето, така и срещу общото благо.

Ето как описва това състояние Едуард Бах: Много способни хора, с високо самочувствие и сигурни в успеха. Тяхната самоувереност ги кара да мислят, че е за доброто на другите да правят нещата, които те самите правят и в чиято правота са сигурни. Дори и когато са болни, те ръководят околните. В кризисни ситуации тези хора могат да бъдат много ценни...

Още...

Доброто и лошото ченге в семейството

Случва се в едно семейство или партньорство единият от двамата да е по-симпатичен, а другият като че да обира негатива на двойката. Добре е да си даваме сметка, че партньорската енергия е общо дело и че няма как единият да бъде само доброто, а другият – само лошото ченге. Недолюбваният често е опора на онзи, който печели симпатиите. И често именно той води трудните общи битки, които по-симпатичният избягва на всяка цена. Всъщност на висока и за двамата цена.

Надали има семейство (партньорство), в което да няма проблеми, разпри, търкания. И слава Богу, тъй като те могат да бъдат двигател за развитие на отношенията – онагледяват проблемите, помагат натрупаното напрежение да излезе наяве, подтикват всеки да изплюе камъчето и да сподели къде и какво го сърболи, какво му е в повече и какво не му достига. И най-вече правят нас и отношенията помежду ни честни.

Но колко често се караме с партньора си не заради нас самите, не заради нашите желания, нужди, възгледи, а заради желанията и настроенията на други (близки и далечни) хора, на които ние позволяваме да се вклинят помежду ни и (волно или неволно) да влошат семейната атмосфера?

Още...

Осмели се да споделиш

Elm, Бряст. В твоята слабост е твоята сила

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах


Всеки човек най-напред е отговорен за себе си и първо трябва да изпълни повелите на душата си, и едва тогава очакванията на другите. Мехтхилд Шефер

Всеки от нас има задачи, които може да разреши, носи отговорности, които може да понесе. Усещането за полезност е мед за човешката душа; то ни помага да разгърнем потенциала си и да служим за свое и за общо благо. Помага ни да се себеосъществим.

Доброволно поетата „раница” се носи леко и когато е тежка. Но е важно тя да бъде по силите и по плещите ни. И по волята на душата ни. Иначе от вдъхновяващо предизвикателство отговорността може да се превърне в обременяващ товар – когато решим, че сме незаменими; когато трайно надхвърлим границите си на издръжливост; когато, макар и с добри намерения, откажем да предадем на спътниците си тяхната част от общата задача. Така насилваме себе си в стремежа си да изпълним очакванията към нас. Да надценяваш и да претоварваш себе си също е форма на насилие – и като всяко насилие води до загуба на сила и на смисъл.

Да споделяш отговорността е доверие – и към себе си, и към другия. То е и споделяне на радостта – както от поемането на ангажимента, така и от осъществяването на начинанието..

Още...

Кажи ми какво криеш, за да ти кажа кой си

Човек не е това, което си мисли. Той е това, което крие. Казал го е Андре Малро.

Всеки от нас е книга с много истории и герои. Тъжни и весели, успели и провалени, гневни и милостиви, честни и лъжовни, удовлетворени и недоволни, щедри и стиснати, симпатични и отблъскващи, благи и жестоки. Това многообразие прави една книга интересна и търсена. И най-вече – истинска.

Всяка сутрин в огледалото ни поглеждат хем познати, хем непознати очи. Нашите собствени. Ние никога не можем да се опознаем докрай, да предвидим реакциите си, симпатиите и антипатиите си. Да контролираме изцяло себе си и живота. Никога не можем да знаем със сигурност как ще се чувстваме със себе си в края на този ден, къде ще ни отведе той, с кого ще ни срещне и с кого ще ни раздели. Животът е приключение с неочакван край, а вълнението и вдъхновението са съставки, които го правят интересен и вкусен. И най-вече – истински.

Понякога се чувстваме добре в собствената си компания, гордеем се и сме доволни от себе си. Понякога сме неприятно изненадани и разочаровани, недоволни и гневни – пак на себе си. Но винаги сме си ние. И в сянката, и в светлината си. И да се научим да не отричаме и да не загърбваме части от себе си е труден, но важен човешки урок. Да се научим да не се предаваме и да не предаваме себе си...

Още...

Единствената възможна изневяра

Walnut, Орех – За да бъдеш верен, спри да си изневеряваш

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.

Шекспир, из „Хамлет”, превод В. Петров

В себе си ние винаги знаем кои са следващите ни стъпки, на коя струна свири сърцето ни и кой хоризонт тегли ума ни. Понякога обаче е трудно да отстоим пред другите своята позиция и да продължим да следваме посоката на своите вътрешни стремежи. Този проблем се проявява, когато попаднем в обстоятелства, възпрепятстващи намеренията ни, или сме в присъствието на инакомислещи хора със силно влияние и въздействие върху нас. Тогава, тръгвайки с ясна вътрешна позиция, я отстъпваме и променяме, подменяме я. А след това, оставайки отново насаме със себе си, с изненада установяваме, че някак неусетно сме си изневерили.

Светът и хората около нас – близки и далечни, имат свои представи за нашето развитие, за нашето „добро”. И често тази представа се различава чувствително от вътрешната ни честота, от онова вътрешно предназначение, знанието за което имаме само ние самите...

Още...

Да спрем прославата на заетостта

От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

Да оползотвориш времето си и да си свършиш работата е ценно умение и наистина важна цел. Но днес сме създали и робуваме на култ към заетостта. Към това да си в непрекъснато движение, да не спираш да мислиш, да говориш, да работиш, да пазаруваш, да изхвърляш, да се храниш, да (се) чистиш, да обсъждаш, да осъждаш. Да (си) нямаш работа е синоним на провал, да не правиш нищо – на мързел и безотговорност, да не пазаруваш (особено най-модерното) – на неуспех и изостаналост, да не изказваш мнение – на неосведоменост и задръстеност.

Поздравяваме се с въпроса: Какво правиш? Обвинително и подозрително питаме: Ти нямаш ли си работа? Какво се мотаеш? Какво още чакаш? Още ли не си... Или с прикрита гордост съобщаваме: Бързам, нямам време! Как ще ми стигне времето! Нямам време да се обърна! Ако знаеш само колко съм зает!...

Още...

Най-добрият подарък за Коледа

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. Галатяни 5:22-23

Пристъпваме прага на зимата. Студена и тъмна отвън, тя ни предизвиква да бъдем топли и светли отвътре. Ражда се през един от най-обичните месеци от календара. Декември, пълен с празници, ни събира от близо и далеч и неуморно ни подканва да разчупим стереотипа, да намалим и променим обичайната си активност, да открием нови възможности, скрити зад рутинната ни заетост. И да ги използваме, за да пречистим и да подредим мислите, чувствата, тялото, дома си, отношенията си. Неслучайно това е и времето на Коледните пости – възможност да се освободим от излишното, да опростим храната и живота си и да (си) простим погрешките.

Търсейки подаръци, с които да зарадваме близките си за празниците, можем да започнем от себе си. Сега. Можем доброволно и добронамерено да потърсим и да извадим на светло даровете, с които годината без съмнение ни е дарила. Дарове, чиито съавтори безспорно сме и ние самите...

Още...


Страница 1 от 6

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.