Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Страх от магия или магията на страха

Начинът, по който гледаме на света, създава света, който виждаме. Б. Кауфман

„Аз не вярвам в тези неща, но... Чудя се понякога имам ли направена магия... Защото от известно време не ми върви.” Въпрос, който може да хрумне почти на всекиго. Особено когато „нещо ни куца” и усещаме липса на така търсения и набеден късмет.

Страхът от направена магия... Древен и модерен. Познат отдавна, но събуден напоследък за нов живот – защото вътрешното търсене определя външното предлагане.

Как се заражда този страх? Той се прокрадва тихо, превзема ни „на части” и докато се усетим – един ден е заел стабилно място в мислите ни. Един ден вече даже не допускаме – сигурни сме, че „има нещо...”. И че то не е в нас.

Това подозрение ни надушва и ни заразява постепенно, стъпка по стъпка. Създаваме благоприятна почва за него, когато не даваме навременен израз на чувствата си, не търсим градивен разговор и промяна в отношението и поведението си, когато обвинително съдим, „стискаме зъби” и натрупваме обида след обида. Когато започнем да (се) омаловажаваме и да (се) подценяваме, да не (се) ценим. Когато обръщаме поглед повече към онова, което нямаме, отколкото към даровете в живота ни, които винаги са налице. Когато отправяме поглед все повече към другите, отколкото към себе си, и ги издигаме на пиедестал – както за да ги обожествяваме, така и за да ги разпъваме на кръст. И себе си заедно с тях. Когато започнем все повече да (се) съжаляваме и все по-малко да се надяваме, все повече да се примиряваме и все по-малко да виждаме смисъл в това, което е...

Още...

Емоциите – енергия в действие (преводна статия)

В съвременния свят има достатъчно голям неосъзнат емоционален заряд, който периодично се стреми да се освободи чрез различни социални и климатични събития. Всеки човек се явява в по-голяма или по-малка степен носител на този заряд и разбирането на свързаните с това вътрешни процеси и механизми може значително да подобри живота ни в много отношения.

1. Всеки емоционален опит винаги има две съставни части:

История, която поражда този емоционален опит.

Енергия, стояща зад този опит, поток на усещанията, който го съпровожда.

Ние твърде често, привързани към нашите емоции, попадаме в капана на нашите истории и с това усилваме енергията, лежаща в основата на подобни преживявания, и само усложняваме проблема. Никакъв интелектуален подход не може да разреди блокирания енергиен поток, лежащ в основата на емоциите и на интензивните преживявания. Затова интелектуалните подходи (безкрайните разговори и оплаквания например) са практически безполезни при решаването на емоционални проблеми.

Ако насочим вниманието си към енергията, пораждаща подобни преживявания, то това ще отвори възможност за бързо и дълбоко емоционално освобождаване.

2. Има два типа неефективни емоции:

Предвиждащи емоции.

Натрупани емоции.

Предвиждащите емоции са резултат от нашите фиксирани очаквания и са опит насилствено да се предизвикат желаните от нас резултати. Освен това, те възникват от болезнените фантазии относно това какво не се е случило, защо не се е случило, колко лошо ще завърши всичко и т.н. Всичко това създава филтър, своеобразни слънцезащитни очила: всичко, което се вижда, се възприема в една и съща тоналност и цвят.

Натрупаните емоции са всички емоции, които не са напълно преживени в миналото, което води до образуване на застояла блокирана енергия. Тази блокирана енергия скрито задържа и саботира нашия живот и самореализация. Бягството от пълоценно изживяване на собствените емоции има реални и не особено позитивни последствия...

Още...

За близостта, вътрешната майка и пробудената мъжественост (преводна статия)

Всички отношения започват и завършват с отделеност, с изключение на отношенията с майката, които започват с единство, в сливане на идентичностите. Всичко, което не ни е достигало в тези най-първи отношения, естествено се проектира във външния свят върху други хора или ситуации. Отпечатъкът на привързаност, съществуващ в отношенията майка – дете, става призма, през която ние виждаме всички следващи отношения.

Една от първите стъпки в процеса на изцеляване на майчината травма се състои в това да видим „майчиния недостиг”. И съзнателно да запълним този недостиг от своите вътрешни ресурси, вместо безсъзнателно да искаме другите да правят това за нас.

Романтичните отношения могат да станат пространство за мощно преобразуване на ограничаващите модели, заложени в детството ни. Началният етап на романа може да раздвижи и да пробуди детската мечта за „майката, незнаеща умора”. А с времето недостатъците и ограниченията на партньора могат да пробудят мъката от загубата на тази мечта. Това чувство на загуба може да активира усещането за „черната дупка” от майчината травма – детското усещане за безсилие и самота и съпътстващите тази непоносима болка ужас и безпокойство.

В детството са ни били необходими определени защитни механизми, за да се защитим от болката на неудовлетвореността. Но днес, в зряла възраст, трябва да почувстваме това с пълна сила, за да го променим. С други думи, в детството зеещата пропаст на майчината рана се усеща като смърт, но в зряла възраст да допуснеш тази болка, да присъстваш в нея, без да се опитваш да я избегнеш, е необходимо, за да живееш истински...

Още...

От страх от загуба на контрол до смелост да бъдеш себе си. Джанка (Дива слива), Cherry Plum

„Способността да загубиш контрол над себе си в подходящо време и на подходящо място е признак на зрялост.” Александър Лоуен

Един необичаен провокативен въпрос битуваше напоследък в интернет пространството – „На колко години изгубихте естествеността си?”.

За да изгубим нещо, първо трябва да го притежаваме. Всяко дете притежава естествена дарба – смелостта да бъде себе си, да изразява чувствата и желанията си, поривите на душата си. Кога загубваме този дар и какво ни струва тази загуба? Какво трябва да забравим, от какво трябва да се откажем, за да си припомним отново свободно и без страх себе си и да преминем отвъд вторичната, изкуствена, наложена уж отвън представа за „нормалност”?

Кой от нас е „нормален” в буквалния смисъл на тази дума? Кой от нас отговаря дори и формално на средностатистическата представа за „нормален” човек? Всеки е уникален и неповторим „пъзел” от физически, психологически, умствени, емоционални параметри, светоглед, биография, дарби и страхове, сили и слабости, гордост и предразсъдъци, върхове и падения, симпатии и антипатии...

Стремежът да се напаснем, да натикаме себе си в една изкуствено създадена „нормална” представа може да се превърне в мъчителен, често непоносим за душата процес, в изграждане на вътрешен затвор, в който сме и надзирателят, и затворникът и в който понякога неусетно, но сигурно зрее бунт за свобода...

Още...

Обидата (преводна статия - откъси)

Обидата е емоционална реакция на човека в отговор на разрушаване на неговите очаквания и надежди, на краха на неговите желания. Това е примитивна форма на регулиране на отношенията между хората, примитивна форма на възпитание и управление на другите.

Обидата е първобитен вариант на самозащита. Ако се обиждаме на някого и изпитваме неприязън към него на съзнателно ниво, това означава, че искаме да увеличим дистанцията, че не искаме да се срещаме повече с него, да имаме общо с него. Но ако емоцията на не-любов, тоест на обида и осъждане, навлезе дълбоко в подсъзнанието, то тя изглежда по съвсем друг начин: той ме обиди – затова аз не го обичам – значи той е лош – а ако е лош, то той не трябва да съществува. И ние започваме със своята енергетика несъзнателно да убиваме на фин план обидилия ни човек. Тоест по същината си обидата е подсъзнателно желание да убиеш обидилия те.

При задържане на това желание механизмът на унищожение се обръща срещу самия човек и той започва да боледува. Отказът от обиди, тоест пълната безконфликтност, е отсъствие на развитие и смърт.
Правилното отношение към обидата трябва да бъде следното: всяка обида е фактор за нашето развитие при условие, че запазваме любовта в душата си. Ако се отказваме от обидата, но не се отказваме от възпитание на себе си и другия – тогава обидата става ненужна за нас...

Още...

Таро поглед към любовта и нейната сянка

Всеки от нас познава трепетите на влюбването, на сътворяването на една любовна връзка. Очарование изпълва въздуха и омагьосва сетивата ни с желание и любовен порив. Одухотворени, самите ние се превръщаме в криле на вдъхновението, откриваме и споделяме даровете на великодушието и на милосърдието, проглеждаме за видимата и невидима красота – в себе си, в другия, в света...

И сме убедени: „Това е Човекът!”.

Доброволно и с готовност се привързваме. Непринудено и неуморно се радваме и се отдаваме. Вдишваме и издишваме очарование, надежда и доверие. Изследваме потенциала – своя собствен, на партньора си, на връзката. Разтягаме доброволно лимитите си, откриваме готовността си да се променяме, да се адаптираме към любимия, да следваме стъпките и поривите му, да споделяме хляба и мечтите си.

Влюбените

Картата Влюбените в таро онагледява (макар и не само) любовната среща на различни нива – физическо, духовно, емоционално, мисловно... Оглежда важните, уникални и несравними роли на мъжа и на жената, обмена между тях и висшия аз на всекиго от тях, показва общия път на споделяне, който можем да извървим само с любим човек, откритостта и честността, които са важни предпоставки за това да се опознаем без маска и без грим и да можем да се доверим изцяло и безрезервно...

Още...

За женската и мъжката енергия (преводна статия)

Мъжете се нуждаят от женската енергия...

Жената е създадена за това да генерира енергия.

Тя може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-важните функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и я изразходва по различни начини. И тук основният въпрос е – накъде отправяме енергията си?

Ако моят мъж не иска да се движи, то къде е моята енергия?

Това е главният въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако моят мъж не иска да работи, да постигне нещо, инертен и апатичен е – къде е моята енергия?

• Губя ли я чрез прекомерна работа и печелене на пари?

• Увличам ли се във възпитанието на децата и забравям ли за това, че съм и жена?

• Увлекла ли съм се в саморазвитието, загърбвайки своите женски задачи?

• Убедена ли съм и досега, че бих могла да си намеря по-добър мъж?

• Обзела ли ме е алчност (скъперничество), нежелание да отдавам своята енергия?

• Решила ли съм на всяка цена да бъда силна, самостоятелна и независима?

• Умея ли сама да добивам енергия, да я спестявам и споделям?

Как да вдъхновяваме мъжете за подвизи?...

Още...

Грешното е вярното, доведено до крайност. Върбинка, Vervain – натрапник или вдъхновител

Всяко творение под слънцето има своя предистория и бъдеще, свои цели и смисъл за изживяване. Всеки от нас има задачата и предизвикателството да следва все по-уверено и вдъхновено своя път, да вдъхновява и да окрилява другите, да споделя, но и да не натрапва своите убеждения и представи.

Съществуват много и различни гледни точки и подходи към действителността. Дори и двете ни очи поотделно я виждат различно. Защо да се учудваме тогава на различната картина, която всеки от нас възприема и тъче вътре в самия себе си, и то със своето темпо – върху основата на своето минало, настояще и бъдеще. Истината е единна и същевременно жива, пресъздава се, расте и се развива заедно с всекиго от нас. Всяка една гледна точка е вярна и има своето право на съществуване. И всяка малка стъпка на когото и да е от нас е значима стъпка за цялото човечество.

Можем да бъдем полезни и верни на себе си и на цялото само ако не натрапваме на другите своите истини. А навлизането в чуждото пространство може да има различни лица и проявления. Явното и умишлено зловредно вмешателство е лесно разпознаваемо. Но нездравата намеса може да бъде породена и от привидно най-добри желания. Знаем добре, че „пътят към ада е постлан с добри намерения.” Особено ако решим, че пътят е един и същ - и задължителен за всички...

Още...

Раз/Очароващо и Без/Надеждно стихотворение, което се чете два пъти

Изгубеното поколение

Джонатан Рийд

Аз съм част от едно изгубено поколение...

И отказвам да повярвам, че

мога да променя света.

Осъзнавам, че може би шокирам, но

"Щастието идва отвътре!"

е една лъжа.

"Парите ще ме направят щастлив!"

Тридесетгодишен ще кажа на децата си,

че те не са най-важното нещо в моя живот.

Работодателите ми ще узнаят,

това са моите ясни приоритети.

Работата

е преди

семейството.

Ще ти кажа следното...

Още...

Виновен или свободен? Pine, Бор

Чувството за вина е една от основните причини за човешките (и не само) проблеми. Още от изгонването на прародителите ни Адам и Ева от Рая носим в себе си „спомена” за тяхното прегрешение и това клеймо, осъзнато или не, белязва безмилостно както онова, което правим, „без да искаме”, така и онова, което не си позволяваме, а го желаем от цялото си сърце.

А да правим неща, които не искаме, но „трябва”, особено когато са по силите ни, е един от неусетните начини бавно, но сигурно да се насилваме, да си изневеряваме и да се отдалечаваме от себе си и от същността си.

Вината е чувство, което е познато на всекиго. Като механизъм за управление тя е в основата на манипулацията, с която, съзнателно или не, дърпаме конците си един на друг и предем въжетата, с които обезсилваме сами себе си. И най-често тези въжета се наричат „Страх от наказание” и „Срам да бъда себе си”...

Още...


Страница 3 от 7

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.