Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

10 пробойни, през които изтича вашата сила (преводна статия)

С какви действия човек отслабва сам себе си и разпилява своята жизнена енергия:

1. Незавършени, недоведени докрай дела.

Всеки път, когато се захванеш с някаква работа, когато започнеш нещо, но не го доведеш докрай, се губят напразно не само материални ресурси. В психиката, като в компютър, остава да виси незатворен процес, който не се осъзнава, но през цялото време поглъща внимание и сили.

Към това спада: да дадеш обещание и да не го изпълниш, да имаш дългове, да се натовариш свръх силите си.

2. Да лъжеш себе си и другите.

Когато човек лъже, му се налага да губи много енергия за поддържане на измислените образи. Освен това се изкривява потока между чакрата на гърлото и чакрата на сърцето. Затова казват: „не си криви душата”. От лъжата тя действително се изкривява.

Какво следва да се изкорени: лицемерието, самоизмамата, опитите да изглеждаш такъв, какъвто не си...

Още...

Ракът – симптом, а не болест (преводна статия)

От момента, в който Ричард Никсън официално обявява война на рака чрез подписването на Американския противораков закон, повече от сто милиарда долара от средствата на данъкоплатците са били изхарчени за изследване и разработване на лекарства в опит да се унищожи болестта, трилиони повече са похарчили самите болни, но резултатите остават разочароващи.

Дори четиридесет години след въвеждането на комплексната „традиционна” (хирургия и химиотерапия) и „ядрена” (лъчева терапия) война срещу рака, у всеки четвърти се диагностицира това заболяване – и ако вярваме на прогнозите, числото на заболелите продължава непрестанно да расте.

Може би това грандиозно поражение отразява факта, че природата на рака е била изтълкувана изначално погрешно, а заедно с това са погрешни и нашите опити да предотвратим или излекуваме рака. Не толкова отдавна беше обявено, че ацидозата е предвестник на рака, въпреки че по-рано това беше неизвестно. Може би трябва да се върнем към фундаменталния въпрос: какво е ракът? Докато не можем да намерим неговия точен отговор, всички опити да се „предотврати” или „лекува” болест, която не разбираме, са обречени на провал...

Още...

Пепеляшка или Кралица? Centaury, Червен кантарион

Една от най-големите радости е да можем да бъдем в услуга, да служим на личното и на общото благо, да бъдем полезни. Всеки от нас, осъзнато или не, е чувствителен към нуждите на околните, на ближния, и се стреми да му помогне. Изразът „човек за човека е брат” е метафора само донякъде – в голяма степен той буквално изразява истинското родството между нас.

Неслучайно обаче ние имаме граници помежду си (кожата ни, стените на дома ни, границите на града, на държавата, на континента ни) – всеки от нас съществува и като самостоятелна единица, за която е жизнено важно да е в хармония със себе си и със средата, която я заобикаля. В рамките на своите лични граници всеки един от нас е пълноправен владетел на едно своеобразно уникално кралство. И право и дълг на всекиго е да умее добре да се грижи за това кралство – и за неговите поданици (идеи, представи, мисли, чувства, емоции, действия, органи и клетки)...

Още...

Таро поглед към 2016 – възможност, която не е за изпускане

Честита ни Нова година – този път с името 2016. И тъй като знаем, че nomen est omen или името е поличба, да се опитаме да открием какви заложби се крият в тази година и как да ги извадим наяве – за своя и за обща полза.

2016 е година, която можем да онагледим до голяма степен чрез Отшелника в таро. Общо погледнато, такова време ни дава възможност да отсеем нужното от ненужното, важното от несъщественото; подканва ни да се вглеждаме повече навътре, отколкото навън, внимателно и търпеливо да търсим същността отвъд формата, да откриваме възможностите отвъд проблемите, чудесата отвъд чудовищата...

Още...

Декември точно тази година – време да си поиграем на въпроси и отговори

Поредният декември. Не един такъв има в живота ни. И помним него – не толкова числото на годината, което се сменя непрестанно. Декември – месец на празници: студентски, рибни, служебни, лични, семейни, земни и духовни... Месец на срещи, на споделяне, на даряване, прегръщане, пазаруване, на готвене и хранене – на тялото и на душата... Но и месец на равносметка, в който затваряме и отваряме годишната врата, за да прекрачим прага. Месец, в който можем да попитаме себе си за всичко, което ни интересува. И да се ослушаме за отговора, който никой друг не може да ни даде.

Отговорете пред себе си. Непременно писмено. Писането прави нещата бавни и забавни – ако сме достатъчно търпеливи. И ни вади от шаблона на прибързания механичен отговор. Няма верни и грешни отговори. Има честни и престорени. И най-важното, както е казал Достоевски – не лъжете сами себе си...

Още...

Не бързо, а навреме – за да не превръщаме времето в бреме. Impatiens, Слабонога

Живеем във все по-забързано време, в което хем „нямаме време за губене”, хем разполагаме все по-малко с времето си. И със себе си. Възприемаме и прилагаме най-вече западната представа за времето – която е количествена. Колко е часът? Кога ще пристигна? Докога ще (те) чакам?! Колко време ми остава?! Тичаме през глава и често се налага да се връщаме обратно, да (се) догонваме. Закъсняваме, защото бързаме! Прибързването се превръща в причина за пропускане на точния момент.

Защото едновременно с количеството времето има и друга, по-източна, по-скрита и дълбока страна. То притежава качество. Какво е времето? За какво е подходящо? Накъде ме води? Заложено е в народната мъдрост: „Всяко нещо – с времето си.”...

Бързата, понякога светкавична реакция е ценно умение. И като всяко качество се превръща в недостатък, когато напусне златната среда или стане самоцел.

Още...

За капана и даровете на миналото. Honeysuckle, Орлов нокът

Все по-често срещаме и опознаваме една различна и обновяваща се представа за времето – не като линейно, последователно съществуващо състояние, а като едновременност, която включва в себе си и минало, и настояще, и бъдеще.

Нагледен пример за това може да бъде която и да е книга – когато я държим в ръцете си, тя вече съдържа едновременно цялото съдържание, от началото до края. То вече се е „случило”. Но за да го познаем и разберем, да го асимилираме е необходимо да преминем през книгата последователно, страница по страница, линейно – така, както е необходимо на нашата временна, човешка природа.

Във времето ние разполагаме неотменно винаги с най-точния момент за действие – сегашният. Единственият възможен. Но тъй като човекът е многопланово (духовно, душевно, мисловно, емоционално, телесно) същество, негов е изборът да преживее настоящия момент цялостно, осъзнато и максимално продуктивно или да разедини мислите, чувствата, действията си – и така „да разпръсне” себе си във времето...

Още...

Sclerantus, Хрущялка. За разделението и единението

Изначално идваме от измерение, в което всичко е едно и раздвоение не съществува. Там няма нужда от избор, времето не тече в една или друга посока и всичко просто е. Но още с поемането на първия си дъх попадаме в свят на разединение и на различни проявления на единното. И го напускаме едва с последния си дъх.

Докато живеем в това двуполюсно състояние, нуждата от избор става неделима част от нашето битие. Чрез изборите си ние се самоопределяме, опознаваме, утвърждаваме и отричаме, вплитаме своята индивидуална нишка в общата тъкан на всичко съществуващо и така предопределяме пътя си. Нашия индивидуален – и общия. Умението да взимаме уверено решения, да преценяваме вярно, да отсяваме плюсовете и минусите, ползите и загубите е ценно и се развива цял живот...

Още...

Mimulus, Мимулус. За ежедневния страх и смелостта на малките крачки

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства. Подвизите са изключителни и забележителни и резонират с героя, скрит у всекиго от нас. С героя, който иска да спаси – себе си, другите, света ... Такава смелост несъмнено заслужава възхищение. Но не по-малко заслужава уважение и подкрепа смелостта, родена в ежедневието, в обичайни, неизключителни, скромни обстоятелства. Смелостта на малките крачки...

Още...

Chicory, Цикория. За условната и безусловната любов

Умението да се грижим за онези, които обичаме, е вродено, неотменно човешко качество и стремеж. Да се свързваме един с друг е целебно и зареждащо преживяване, стига да не загубим здравата дистанция помежду си и да не навлезем в блатната територия на зависимостта, обвързването и дори обсебването – макар и привидно с най-добри намерения. Както казва поговорката, злото е в крайностите, а доброто – в златната среда.

Майката и мащехата живеят не само в приказките, а у всекиго от нас – и въпрос на желание и осъзнат избор е да дадем в отношенията си поле на изява на едната или на другата. Обикновено свързваме поведението тип „мащеха” с жестокосърдечие, студенина, липса на обич, на нежност и на загриженост. Но това е само едната, по-видима страна на такова отношение. Не по-малко вредни и задушаващи могат да бъдат вкопчването и свръх обгрижването.

В Цветята на Бах лек за това състояние носят сините цветове на Цикорията. Синьото е цветът на истината. А истината ни прави свободни. Ето как Едуард Бах представя нуждата от тази есенция: "За онези, които са твърде ангажирани с нуждите на другите. Те имат склонността да бъдат свръх загрижени за деца, роднини, приятели и винаги намират нещо, което трябва да бъде поправено. Те постоянно и с удоволствие коригират това, което считат за грешно. Желанието им е тези, за които се грижат, да бъдат близо до тях."

Още...


Страница 4 от 7

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.