Agrimony, Агримония. За лъжата и смелостта да бъдеш себе си

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

Да изразяваме по своему, открито и естествено своите вълнения, своите мисли и чувства е важно условие за хармония и за създаване на истинска, неподправена връзка с източника, със себе си и с другите. И основна предпоставка за здраве - на всички нива.

Тъгата, противоречията и тревогите, редом с радостта, съгласието и спокойствието са наши спътници, равноправни и пълноценни участници в емоционалния и мисловния ни свят. Опитът ни да отречем едните за сметка на другите, да се разграничим от своите „негативни”,  нехаресвани, недолюбвани мисли и чувства, да ги скрием от себе си, от света и от светлината води до нарушаване на естественото (ни) равновесие, неминуемо засилва вътрешното ни напрежение, пречи на навременното разрешаване на актуални противоречия и постепенно ги задълбочава до състояние на нетърпимост.

Именно за подобни нагласа и поведение Едуард Бах създава есенцията от цветето Агримония: „За общителни, весели хора, с чувство за хумор, които обичат спокойствието – те страдат при спорове и кавги и за да ги избегнат, са готови да жертват много. Въпреки че като цяло имат проблеми, изпитват безпокойство и страдат умствено и физически, те скриват грижите си зад шеговита и хумористична маска и са считани за много добри приятели. Те често прибягват до алкохол и опиати, за да се стимулират и да си помогнат да носят тревогите си с веселост.”

Ключът, лекът за справяне с това предизвикателство отново е в стремежа към златната среда, в точната доза. Прекомерното себеразкриване и споделяне на онова, което преживяваме, може да ни направи уязвими, да ни лиши от важното и нужно ни усещане за интимност, за съкровено общуване със себе си и с Душата ни. Излишните сблъсъци могат да наранят както нас, така и другите. В другия проблемен полюс обаче са фалшът и лъжата (макар и „с най-добри намерения”), прикриването на онова, което е вътре в нас, и външната му подмяна с маска, с която постепенно се срастваме и която се превръща в сериозна бариера между нас и другите и същевременно между нас и същината ни, и ни отдалечава – постепенно и често опасно неусетно – от верния път.

За това разкриване („излагане”) пред света са ни нужни честност и смелост. Честност към себе си и към другите, към своето и към чуждото усещане и гледна точка. Смелост, за да приемаме открито естествените разминавания и различия помежду ни, да не бягаме от актуални (и нужни, здравословни) конфликти и противоречия, да не се страхуваме от противоречията. Да помним, че в различието тупти Единството и че най-естественото нещо е да можем смело и без страх да бъдем себе си, такива, каквито сме сътворени.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Илиана Смилянова