Larch, Лиственица. За отразената и собствената светлина

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

Всички ние имаме общ произход, клетки сме в един организъм и сме свързани едни с други с видими и невидими нишки. Въпреки многобройните прилики помежду ни обаче всеки един от нас е уникален и неповторим, има своя нишка на съдбата, която трябва да развие, свой собствен път и свой уникален начин да го извърви.

Когато се раждаме, ние носим в себе си спомена за своята бъдеща мелодия и в ранното си детство усещаме и отстояваме своята уникалност. Постепенно, с времето, наблюдавайки все повече другите и сравнявайки се все по-често с тях, можем неусетно да загърбим вярата в себе си и да я подменим със съзнателното и подсъзнателното желание да бъдем като някой друг.

Когато се сравняваме, ние блокираме своя потенциал и затрудняваме своето разгръщане. Защото всеки от нас в този си живот е своеобразен грамофон на една единствена възможна плоча – неговата собствена. С всичките й неповторими и ценни особености. Никой не може да изсвири нашата песен. И ние не можем да изсвирим ничия друга мелодия.

В моменти на обезверяване и себеобезценяване, когато, в плен на страха си от провал, се отказваме от своите житейски опити и така саботираме себе си, на помощ може да ни се притече целебната енергия на Баховата есенция Larch, Лиственица. Ето как Едуард Бах описва нуждата от нея: „За онези, които не считат себе си за толкова добри и способни, колкото са другите от тяхното обкръжение. Те очакват да се провалят, чувстват, че никога няма да успеят, затова не се опитват или не полагат достатъчно големи усилия, за да постигнат успех.”

Лиственицата ни възвръща увереността, че щом искаме нещо, значи го можем. Припомня ни да обичаме и да ценим себе си, а така да можем да обичаме и да ценим и другите. Защото можем да дарим само онова, което самите ние притежаваме.

Показателна и лечебна в тази посока е Христовата притча за талантите (Евангелие на Матей 25:14-30). Всеки един от нас трябва не само да съхрани, но и да умножи богатството, с което е надарен. Да го извади на светло, да го развие и да го сподели. Да израсне в собствените си очи, да получи собствената си подкрепа, вяра и благословия. И да цени и най-малкото, което има. Защото качеството не може да се компенсира с количество.

Ние не можем да светим отвън навътре, с отразена светлина. Когато се сравняваме с друг, който и да е той, винаги губим. Можем да се сравняваме само и единствено със себе си.

А всеки от нас е обречен на успех. По своему.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Автор Илиана Смилянова