Mimulus, Мимулус. За ежедневния страх и смелостта на малките крачки

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства. Подвизите са изключителни и забележителни и резонират с героя, скрит у всекиго от нас. С героя, който иска да спаси – себе си, другите, света... Такава смелост несъмнено заслужава възхищение. Но не по-малко заслужава уважение и подкрепа смелостта, родена в ежедневието, в обичайни, неизключителни, скромни обстоятелства. Смелостта на малките крачки.

Колко често имаме нужда, възможност и желание да бъдем изключителни? В живота ни преобладават привидно сиви (но не и безлични), равни дни и ситуации, в които, без да е нужно да отиваме в крайности, можем да направим многобройни малки, но важни стъпки напред. Като изберем смелостта вместо страха, устрема вместо отдръпването, стремежа вместо отказа от желанието, порива вместо изкушението да се свием пред новото и непознатото и да останем в сянката си.

Страхът е естествен, здрав начин да предпазим себе си в опасни, неблагоприятни обстоятелства. Преувеличен обаче, постепенно и неусетно той може да се превърне в ненужна спирачка, в стена, която все повече ограничава и свива нашите възможности и изява, нашия естествен порив да растем – и в собствените си очи.

От есенциите на Бах лекът за това състояние е Мимулус. Ето как Едуард Бах описва нуждата от него: „Дали сте от онези, които се страхуват; страхуват се от хора или обстоятелства; вие крачите смело, но страхът е ограбил радостта от живота ви; страх от неща, които никога няма да се случат; страх от хора, които реално нямат власт нас вас; страх от бъдещето и какво може да ви донесе то; страх да не се разболеете или да останете без приятели; страх от общественото мнение; страх от хиляди... определени неща, болести, болки, бедност, тъмнина, самота, нещастни случаи. Това са страховете на ежедневния живот. Тези хора пазят в себе си своите страхове и опасения и много рядко говорят за тях”.

Според Бах съществено важна за преодоляване на това затруднение е и готовността за съпричастие. Когато отворим сърцето и ума си за другите, когато споделим с тях даровете на сърцето и ума, светлината се среща със сянката и двете заедно действат като Божии служители

Смелостта ни не е нещо обичайно, защото не е въпрос на навик, а на избор, който трябва да правим отново и отново всеки ден – когато попаднем в релсите на познатото и обичайното и сме предизвикани да избираме между навика и рутината от една страна и нежното и деликатно разширяване на границите си от друга.

И всеки път, когато избираме промяната и престъпваме тънката невидима линия на страха от новото и непознатото, увереността в себе си и в избора ни расте, радостта естествено ни изпълва и обгръща, а споделянето с другите отваря нови хоризонти пред очите и сърцата ни.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Автор Илиана Смилянова