Интервю за списание "Усури", април 2014

Разговор с Краси Проданов, редактор на сп.Усури

- Можеш ли да опишеш своето житейско пътуване? Има ли карта в таро, която го олицетворява най-добре?
- Все по-осъзнато значим за мене става библейският мит за завръщането. Усещането ми е именно това – че всяко наше пътуване (малко или голямо) е за завръщане. Към себе си. У дома. И това „у дома” не е време и място – а усещане за любов, радост, мир. И (за) пълно, безусловно приемане.

Това свързвам с таро картата ХХІ.Светът – сбъдването, краят на едно пътуване (начинание) и приемането на резултата такъв, какъвто е, с радост, благодарност и смирение. И погледът напред и нагоре, и радостната грижа за новото, което е родено на финала.

- От какво се вдъхновяваш? Къде предпочиташ да си?
- Мога да се вдъхновя от всичко – когато съм „пропусклива” за светлината. И да се обезсърча от същите неща – когато се затворя, отдалеча от нея. Предпочитам да съм тук и сега – колкото и банално да звучи. Ежедневно се уча да се радвам на нещата такива, каквито са. И да подпомагам доброволно нужните промени – без да ги контролирам. Не винаги успявам – но гледам да не се предавам (и в двата смисъла на тази дума).

- Променя ли се твоето лично определение за таро с годините? По същия начин ли „разговаряш” със системата, както в началото?
- Отношението ми към мене, а и с мене самата като вътрешно общуване много се е променило и продължава да се променя – и това закономерно се отразява и върху общуването ми с всичко „извън мен”. Една от основните промени е, че станах по-търпелива (е, не в тази степен и не толкова бързо, колкото ми се иска – но промяната е в ход). Търпението ми до голяма степен е резултат и от работата ми с таро символите. В този тип среща със себе си и с другите не можеш да тичащ, да припираш, да упражняваш натиск – така само би се плъзнал по повърхността. Нужно е да бъдеш бавен, буден, внимателен, деликатен, отворен към новото и различното – и навътре, и навън. Основната промяна в отношението ми към таро е, че все по-малко го виждам като предсказателна система и все повече – като целебно огледало, като лек за душата, носещ светлина, смисъл и посока – не толкова за бъдещето, колкото за тук и сега.

- Книгата ти "Попитай сам себе си" твоя път през таро ли описва? Съдържа ли твоя начин да разчиташ посланията на картите?
- Да, тя онагледява начина, по който аз работя с таро – срещайки картите като вътрешни послания и съвети. Това е мек и гъвкав подход, който всеки може да приспособи към себе си, към своите готовност, нужди и задачи.
Картите са застинали разкази, които ние оживяваме. Те онагледяват самите нас, затова тези образи се развиват и променят заедно с нас – като вътрешни огледала, които се осмислят от нашето намерение и готовност да се опознаваме и променяме , да се развиваме.

- Всъщност кое е по-важно – да чуем вътрешния си глас, когато изтеглим карта, или да изчетем указанията за значението й?
- Пътят на познанието (и не само) тръгва отвътре навън, от центъра към периферията, от нас към другите. Когато преподавам символите, винаги в началото предоставям време всеки да усети картата, да се срещне с нея „насаме” – и тогава да се отвори и за нужната информация отвън. Вътрешното усещане е първият важен ключ – стига да умеем да бъдем спокойни, да разпознаваме и да изчистваме фоновите шумове Особено този на страха, който може много да изкриви образа.

- Какво са пътуванията за теб? И какво от себе си откриваш, когато си далеч от родината? Също какво ти говори тя, когато се завръщаш...
- Пътуването, особено по далечни места, все повече ме свързва с родината. Където и да съм, нося осъзнато това усещане със себе си. Аз обичам България и хората в нея – ние сме различни и своеобразни като природата на страната ни, въпреки „бодлите” си сме обични и съпричастни. Но вместо толкова да критикуваме и обвиняваме – и себе си, и другите, би било хубаво повече да се ценим, повече да се фокусираме върху добродетелите (си), да бъдем по-милосърдни – и все повече да се отказваме от обвиненията и от чувството за вина. Защото, както казва Дениз Лин, „Няма жертви. Има само доброволци.”

- Ще изброим няколко думички с молба за твоя коментар...
Любов – онова, от която сме създадени. И за което сме предназначени.
Хармония – когато нищо не ни е в повече и не ни липсва.
Медитация - мед-и-танц за душата.

- Накрая ще отворим книгата ти на случайна страница... Ето, съзираме „Петица жезли”. Каква е посоката пред нас?
- Това е рождената ми карта таро. Ценно нейно послание е да влагаме енергията си за, а не срещу. Да приемаме и уважаваме йерархията. И благо да помним, че подобно на пръстите на ръката сме свързани помежду си, имаме нужда един от друг. Не само да пазим, но и да увеличаваме светлината у себе си и другите и да (си) бъдем полезни – и на себе си, и на цялото.