Страхът в нашето легло

Нищо ново под слънцето, гласи една латинска сентенция. Знаем го много добре и въпреки това не спираме периодично да се изненадваме и да се поддаваме на познати до болка провокации – защото сами ги предизвикваме и привличаме. Докато си търсим външни проблеми и страхове, за да не се занимаваме със себе си, ще има и кой да ни ги предлага в житейското ни меню.

Ако искаме да направим някого уязвим, е достатъчно да го накараме да се страхува. Страхът е обратната страна на любовта – а там, където е най-голямата ни сила, е най-голямата ни пробойна. Затова и страхът е всъщност не само най-опасната, но и единствената възможна зараза.

Всеки от нас има своите страхове, някои от които са всеобщи и споделени – други индивидуални и дълбоко интимни.

Сред Цветята на Бах има цяла група есенции, посветени именно на различните лица на страха. През тях можем да разпознаем и да преобразуваме в сила шест основни вида страх.

Страх от неизвестното

Този страх съществува, в пасивно или активно състояние, у всекиго от нас; той се активира особено във време на общи, масови/колективни процеси, опасности, заплахи. В днешните времена на всеобхватна масова комуникация този страх се събужда, подхранва и разпространява изключително лесно и бързо. Противоотровата му обаче също ни е на разположение – достоверни и добронамерени източници на информация, които са надраснали черно-белия светоглед. Баховата есенция за това нехармонично състояние е Аспен, Трепетлика – тя ни помага да се предпазим от онези страхове и заплахи, които ни атакуват отвън, но са ни чужди – на душевно, мисловно, емоционално и физическо ниво. Помага ни да се разграничим от чужди проблеми и опасности и да се защитим от тях, като им откажем единствено възможния достъп – отвътре.

Страх от грешка, от загуба на контрол

При него вътре в нас напират трудни за контролиране, често плашещи ни силни емоции, които търсят външна изява. Когато се отдалечаваме от същността си, когато възприемаме като истинна чужда представа за света и за самите нас, започваме да се страхуваме не само за себе си, но и от себе си; и ставаме все по-безпомощни. А така възпрепятстваме да се прояви онази светла сила, на която всеки от нас е носител. Сред Цветята на Бах нужната за това състояние есенция е Джанка, Дива слива – тя ни помага да се доверим на себе си, да се осмелим да последваме вътрешния си усет и да се отворим смело и спонтанно за пролетта на живота.

Страх от нещо конкретно

Това са онези страхове, които си имат име, имат своя биография. Името може да бъде име на човек, на животно, преживяване, болест, вирус... Звучи познато, нали? Сред Цветята на Бах есенцията, която ни идва на помощ, е Мимулус – и ни подкрепя и в това да осъзнаваме близостта си, но и да разграничаваме себе си от другите, да се щадим – и откъм информация, да не се пресилваме, да уважаваме и отстояваме своята различност и деликатност. И да се осмелим да извадим на светло нужната ни смелост, която притежаваме, за да преминем успешно през всяка една своя житейска ситуация.

Страх за друго същество

Нерядко този страх надделява над всички останали страхове и ни пречи да вървим по своя собствен път – не само ние, но и „жертвата“, за която се страхуваме и с която този страх ни свързва с лепкави невидими, но здрави нишки. Цветето-помощник тук е Red Chestnut, Червеният кестен и ни помага да прекъснем пъпните върви на зависимост и нездрава близост с онова, с което сме се идентифицирали. И да (си) върнем свободата.

Панически страх

Той отразява онова състояние, когато губим „и ума, и дума“ и „не сме на себе си". А когато не сме на себе си, на кого сме всъщност? Чии мисли мислим, чии думи повтаряме, чии стъпки следваме? Есенцията от Rock Rose, Скална роза ни помага да се намерим, ако сме се изгубили в живота си, да се запознаем с героя в себе си и да го последваме.

Страховете ни са зов за завръщане. Зов да се освободим от излишното и да потърсим онова, за което жадуваме и гладуваме. Зов да намерим сили да минем отвъд онова, което ни „страхува“, и да се осмелим да навлезем в страната на житейските приключения – там, където са ламите и драконите, но и златните ябълки, и омагьосаните принцове и принцеси, и живата вода. Зов за припомняме – че „троянският кон“ винаги е наше лично творение и че както уместно беше отбелязъл някой, единственият опасен вирус може да се намира само и единствено на нашия хард диск.

Автор Илиана Смилянова

Източник www.tarotbg.com