Начинът, по който се срещам с архетипите на таро системата и търся отговори с нейна помощ, обичайно е основан на индивидуални въпроси и съответно на индивидуалния интуитивен прочит на онзи, който задава въпроса – с моята помощ при тълкуването (превеждането на посланието) на символите.
Този път реших да подходя по различен начин, тъй като стуацията е необичайна, коренно различна: огромна част от населението на света се оказа в зависимо, висящо състояние, в атмосфера на страх, вина, гняв, неизвестност, самота, загуба на вяра и сигурност. Затова този път задавам въпрос, който вероятно вълнува почти всички, които сме свързани помежду си сега:
Каква е ситуацията, свързана с тази криза – под повърхността, отвъд видимото; как си пречим и как си помагаме да преминем хармонично през това всеобщо изпитание и да използваме потенциала му; накъде ни води този труден, но със сигурност смислен път.
Съзнателно употребявам думата целебна на мястото на вирусна криза, тъй като съм убедена, че всеки от нас е „заразен“ и ще преболедува по своему тази ситуация; и ако считаме, че само и единствено вирусът COVID19 е „виновникът“, подбудителят и урокът, си пречим да вникнем в същността на предизвикателството, да го преболедуваме и да оздравеем.
Подредбата, която избрах, се нарича Кръст, използвала съм цялата колода - 78 карти, а позициите в нея са:
1. Актуалното състояние, същността на случващото се. XIX. Слънцето.
Ситуацията, в която се озовахме, изважда на светло явни и скрити, общи и индивидуални проблеми, които в една или друга степен поотделно и заедно сме омаловажавали и отлагали. Принудени да търсим отговори и ориентири, сега отваряме очите, сетивата, сърцата си, проглеждаме отвъд страховете и предубежденията си, търсим и придобиваме постепенно все по-голяма яснота и все повече смелост да си задаваме въпроси и да търсим отговори – не толкова чуждите, колкото своите. Светлината отвътре и помежду ни помага на всекиго от нас да порасне, дарява му смелост да се заяви, да се отстои, всеки по своему да застане в центъра на своя живот и да изрази от сърце и душа онова, което му идва отвътре с любов.
Сред Цветята на Бах есенцията с номер 19 е Лиственица. Тя ни е нужна тогава, когато ни е време да спрем да се сравняваме с другите, да потискаме слънцето у себе си и да спираме развитието си, защото се страхуваме да не би да се провалим. И защото се омаловажаваме. Помага ни да се разлистим, да се отворим за любовта от и към нас, да се вслушаме и да се доверим на душата си и да последваме доброволно пътя, който тя е избрала за нас. Помага ни да пораснем в собствените си очи и да престанем да се потискаме, защото се страхуваме да излезем на светло, страхуваме се да се сбъднем.
Слънцето ни подсказва, че въпреки колективните предизвикателства и страхове, пред които всички ние сме изправени, всеки един трябва да отговори първо сам на своите въпроси, да се осмели да излезе от житейската си сянка, за да изрази и отстои своята позиция, да изпее своята солова партия. Крайно време е да спрем да бягаме от отговорност, като се крием в чужди лични или колективни, масови настроения, предпочитания и избори. Време е да преодолеем същинската форма на егоизъм - тази да не се зачитаме.
2. Какво да не правим, как си пречим, а сме склонни да го правим и така затрудняваме и себе си, и другите. XVIII. Луната.
Онова, което сега толково много хора преживяваме едновременно, отключва много страхове, свързани с реални и въображаеми опасности. Луната в тази си позиция ни предупреждава да се стремим да различаваме едните от другите, за да не отдаваме излишно енергията си на фантомни или преувеличени врагове, като същевременно недооценяваме реални проблеми и опасности. Подтиква ни да се освободим от магията на клишетата, предизвиква ни да не превръщаме неизвестното, болестта и смъртта във врагове, с които да се борим с всички средства, на всяка цена и „на живот и смърт“ – защото онова, с което се борим, винаги расте и упражнява върху нас все по-голям и непосилен натиск. Ключът е в това да не се борим срещу, а за – не срещу болестта, а за здравето, не срещу хаоса, а за смисъла, не срещу насилието – а за свободата, не срещу противопоставянето ни един на друг, а за единението, не срещу замърсяването, а за чистотата – и то не само на ръцете, но и на мислите, чувствата, емоциите, постъпките ни. Луната ни подсказва и да не бързаме, да уважаваме и вътрешната си готовност за промяна, и различното темпо на всекиго от нас. Да се питаме не толкова колко време ще продължи това и кога точно ще свърши, колкото как да използваме пълноценно енергията си и времето си сега, в затрудненията и неизвестността на тази неочаквана ваканция. Предизвиква ни да се сдобрим с умението да се въздържаме и, без да се лишаваме от радостта и удоволствията на живота, да се откажем от онова, което ни притежава, защото ни е в излишък. Да отредим на древния принцип „Нищо излишно!“ подобяващо място в светогледа си – редом до заслужилото вече внимание „Познай себе си!“.
3. Съвет – какво да правим, как си помагаме по пътя към изцелението. XVII. Звездата.
Звездите се появяват на човешкия житейски небосклон тогава, когато е тъмно, за да ни помогнат в трудни житейски ситуации да открием отвътре, по усет верния път към светлината, съпътствани от вярата, надеждата и любовта. Всеки от нас на някакво ниво има затруднения, но и усеща, знае в себе си, че и в това, което сега се случва, има не само човешка, но най-вече божествена логика, прочит и смисъл. Звездата насочва вниманието ни нагоре – всъщност навътре, към онова невидимо свещено пространство, което обитава душата ни; припомня ни как да се свързваме с източника, да чуваме и да следваме неговите нежни указания; припомня ни как да търсим и да допускаме помощ свише. Не за да не боледуваме, а за да бъдем изцелени. С. Н. Лазарев казва, че колкото по-малко човешка логика има в една ситуация, толкова повече божествена логика има в нея. В едно такова трудно за осмисляне и приемане за доста хора изпитание като сегашното е не само облекчаващо, но и жизнено важно да погледнем навътре, отвъд страха, заблудите и привидностите, да потърсим по-висока гледна точка и перспектива и да се помолим от сърце и душа за утеха и спасение за себе си, за всеки поотделно и за всички ни заедно. Да се помолим за „жива вода“. Защото винаги сме знаели, че на който чука, ще му бъде отворено, а на който иска – ще му се даде.
В целебната система Цветята на Бах есенцията с номер 17 е Габър. Тя ни е нужна тогава, когато е време да обновим гледната си точка. Да отворим очите си - не само физическите, но и духовните, да проясним погледа си и да прогледнем по новому за вълшебствата на живота, скрити в това, което ни заобикаля - точно в този момент и точно там, където сме. Като започнем със себе си.
4. Прогноза, тенденция на развитие. Накъде ни води пътят. XVI. Кулата.
Всеки от нас преживява по своему този всеобщ катаклизъм. Някои са по-устойчиви, психически и физически, други трудно намират сигурна, твърда опора в това променливо, несигурно и ветровито време. Трети се борят за психическото и физическото си оцеляване. Всеки от нас вижда случващото се, пречупено през фокуса на вътрешния си поглед, и го преживява по различен начин. Но надали има някой, който остава незасегнат.
Всеки и ще преживее това изпитание по своему. Но едно като че е ясно и сигурно – след него никой от нас няма да бъде същият. Защото не трябва, защото не може, но най-честно казано – защото не иска.
Случващото се – не само сега, но и занапред, ще бъде сериозна практическа проверка, която ще онагледи дали онова, което сме създали, в което сме влагали досега енергията си – себереализация, партньорство, семейство, дом, приятелства, убеждения, отношения, финанси, е построено на стабилна, твърда основа или нестабилно се крепи върху подвижните пясъци на илюзиите. И онова, което е фалшиво, излишно, ненужно и безлюбно в живота ни, ще бъде променено – но не като наказание за греховете ни, а като дар свише, като възможност да се овободим от „затвори“, в които сме се зазидали, с които сме свикнали, но в които ден след ден линеем, боледуваме и угасваме приживе. Затвори, в които не дишаме с пълни гърди - защото сме отделени и от същината си, и един от друг.
В Цветята на Бах есенцията с номер 16 е Орлов нокът. Тя ни помага да затворим стари врати, да измъкнем себе си от капана на отминали, приключени и изчерпани отношения, ситуации и зависимости, да обновим представата за себе си и за живота си, да си ушием и облечем нови житейски "дрехи", които да са ни по мярка. Защото вече сме пораснали, а още не си даваме сметка за това. И продължаваме да си купуваме стар номер житейски обувки, които ни стягат - и на краката, и на душата.
Както недвусмислено е онагледено в Кулата, време ни е да отнемем короната от фалшивите идоли, на които робуваме, като се страхуваме от тях, виним ги или им се гневим. Време ни е да си припомним откъде идваме, кои сме и защо сме тук. Време е отново да проговорим на един и същи език и да споделим даровете помежду си. Време ни е да си възвърнем свободата да бъдем онова, което сме замислени да бъдем. Поотделно и заедно. Доброволно и с любов.
Илиана Смилянова
Иизточник www.tarotbg.com
Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...
Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.