Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Целебната криза 2020 и нейните предизвикателства през погледа на таро

Начинът, по който се срещам с архетипите на таро системата и търся отговори с нейна помощ, обичайно е основан на индивидуални въпроси и съответно на индивидуалния интуитивен прочит на онзи, който задава въпроса – с моята помощ при тълкуването (превеждането на посланието) на символите.

Този път реших да подходя по различен начин, тъй като стуацията е необичайна, коренно различна: огромна част от населението на света се оказа в зависимо, висящо състояние, в атмосфера на страх, вина, гняв, неизвестност, самота, загуба на вяра и сигурност. Затова този път задавам въпрос, който вероятно вълнува почти всички, които сме свързани помежду си сега:

Каква е ситуацията, свързана с тази криза – под повърхността, отвъд видимото; как си пречим и как си помагаме да преминем хармонично през това всеобщо изпитание и да използваме потенциала му; накъде ни води този труден, но със сигурност смислен път.

Съзнателно употребявам думата целебна на мястото на вирусна криза, тъй като съм убедена, че всеки от нас е „заразен“ и ще преболедува по своему тази ситуация; и ако считаме, че само и единствено вирусът COVID19 е „виновникът“, подбудителят и урокът, си пречим да вникнем в същността на предизвикателството, да го преболедуваме и да оздравеем.

tl_files/shop_images/2020.JPG

Подредбата, която избрах, се нарича Кръст, използвала съм цялата колода - 78 карти, а позициите в нея са:

1. Актуалното състояние, същността на случващото се. XIX. Слънцето.

tl_files/images/taro/bg/XIX-slunceto.png
Ситуацията, в която се озовахме, изважда на светло явни и скрити, общи и индивидуални проблеми, които в една или друга степен поотделно и заедно сме омаловажавали и отлагали. Принудени да търсим отговори и ориентири, сега отваряме очите, сетивата, сърцата си, проглеждаме отвъд страховете и предубежденията си, търсим и придобиваме постепенно все по-голяма яснота и все повече смелост да си задаваме въпроси и да търсим отговори – не толкова чуждите, колкото своите. Светлината отвътре и помежду ни помага на всекиго от нас да порасне, дарява му смелост да се заяви, да се отстои, всеки по своему да застане в центъра на своя живот и да изрази от сърце и душа онова, което му идва отвътре с любов.

Сред Цветята на Бах есенцията с номер 19 е Лиственица. Тя ни е нужна тогава, когато ни е време да спрем да се сравняваме с другите, да потискаме слънцето у себе си и да спираме развитието си, защото се страхуваме да не би да се провалим. И защото се омаловажаваме. Помага ни да се разлистим, да се отворим за любовта от и към нас, да се вслушаме и да се доверим на душата си и да последваме доброволно пътя, който тя е избрала за нас. Помага ни да пораснем в собствените си очи и да престанем да се потискаме, защото се страхуваме да излезем на светло, страхуваме се да се сбъднем.

Слънцето ни подсказва, че въпреки колективните предизвикателства и страхове, пред които всички ние сме изправени, всеки един трябва да отговори първо сам на своите въпроси, да се осмели да излезе от житейската си сянка, за да изрази и отстои своята позиция, да изпее своята солова партия. Крайно време е да спрем да бягаме от отговорност, като се крием в чужди лични или колективни, масови настроения, предпочитания и избори. Време е да преодолеем същинската форма на егоизъм - тази да не се зачитаме.

2. Какво да не правим, как си пречим, а сме склонни да го правим и така затрудняваме и себе си, и другите. XVIII. Луната.

tl_files/images/taro/bg/XVIII-lunata.png
Онова, което сега толково много хора преживяваме едновременно, отключва много страхове, свързани с реални и въображаеми опасности. Луната в тази си позиция ни предупреждава да се стремим да различаваме едните от другите, за да не отдаваме излишно енергията си на фантомни или преувеличени врагове, като същевременно недооценяваме реални проблеми и опасности. Подтиква ни да се освободим от магията на клишетата, предизвиква ни да не превръщаме неизвестното, болестта и смъртта във врагове, с които да се борим с всички средства, на всяка цена и „на живот и смърт“ – защото онова, с което се борим, винаги расте и упражнява върху нас все по-голям и непосилен натиск. Ключът е в това да не се борим срещу, а за – не срещу болестта, а за здравето, не срещу хаоса, а за смисъла, не срещу насилието – а за свободата, не срещу противопоставянето ни един на друг, а за единението, не срещу замърсяването, а за чистотата – и то не само на ръцете, но и на мислите, чувствата, емоциите, постъпките ни. Луната ни подсказва и да не бързаме, да уважаваме и вътрешната си готовност за промяна, и различното темпо на всекиго от нас. Да се питаме не толкова колко време ще продължи това и кога точно ще свърши, колкото как да използваме пълноценно енергията си и времето си сега, в затрудненията и неизвестността на тази неочаквана ваканция. Предизвиква ни да се сдобрим с умението да се въздържаме и, без да се лишаваме от радостта и удоволствията на живота, да се откажем от онова, което ни притежава, защото ни е в излишък. Да отредим на древния принцип „Нищо излишно!“ подобяващо място в светогледа си – редом до заслужилото вече внимание „Познай себе си!“.

3. Съвет – какво да правим, как си помагаме по пътя към изцелението. XVII. Звездата.

tl_files/images/taro/bg/XVII-zvezdata.png
Звездите се появяват на човешкия житейски небосклон тогава, когато е тъмно, за да ни помогнат в трудни житейски ситуации да открием отвътре, по усет верния път към светлината, съпътствани от вярата, надеждата и любовта. Всеки от нас на някакво ниво има затруднения, но и усеща, знае в себе си, че и в това, което сега се случва, има не само човешка, но най-вече божествена логика, прочит и смисъл. Звездата насочва вниманието ни нагоре – всъщност навътре, към онова невидимо свещено пространство, което обитава душата ни; припомня ни как да се свързваме с източника, да чуваме и да следваме неговите нежни указания; припомня ни как да търсим и да допускаме помощ свише. Не за да не боледуваме, а за да бъдем изцелени. С. Н. Лазарев казва, че колкото по-малко човешка логика има в една ситуация, толкова повече божествена логика има в нея. В едно такова трудно за осмисляне и приемане за доста хора изпитание като сегашното е не само облекчаващо, но и жизнено важно да погледнем навътре, отвъд страха, заблудите и привидностите, да потърсим по-висока гледна точка и перспектива и да се помолим от сърце и душа за утеха и спасение за себе си, за всеки поотделно и за всички ни заедно. Да се помолим за „жива вода“. Защото винаги сме знаели, че на който чука, ще му бъде отворено, а на който иска – ще му се даде.

В целебната система Цветята на Бах есенцията с номер 17 е Габър. Тя ни е нужна тогава, когато е време да обновим гледната си точка. Да отворим очите си - не само физическите, но и духовните, да проясним погледа си и да прогледнем по новому за вълшебствата на живота, скрити в това, което ни заобикаля - точно в този момент и точно там, където сме. Като започнем със себе си.

4. Прогноза, тенденция на развитие. Накъде ни води пътят. XVI. Кулата.

tl_files/images/taro/bg/XVI-kulata.png
Всеки от нас преживява по своему този всеобщ катаклизъм. Някои са по-устойчиви, психически и физически, други трудно намират сигурна, твърда опора в това променливо, несигурно и ветровито време. Трети се борят за психическото и физическото си оцеляване. Всеки от нас вижда случващото се, пречупено през фокуса на вътрешния си поглед, и го преживява по различен начин. Но надали има някой, който остава незасегнат.

Всеки и ще преживее това изпитание по своему. Но едно като че е ясно и сигурно – след него никой от нас няма да бъде същият. Защото не трябва, защото не може, но най-честно казано – защото не иска.

Случващото се – не само сега, но и занапред, ще бъде сериозна практическа проверка, която ще онагледи дали онова, което сме създали, в което сме влагали досега енергията си – себереализация, партньорство, семейство, дом, приятелства, убеждения, отношения, финанси, е построено на стабилна, твърда основа или нестабилно се крепи върху подвижните пясъци на илюзиите. И онова, което е фалшиво, излишно, ненужно и безлюбно в живота ни, ще бъде променено – но не като наказание за греховете ни, а като дар свише, като възможност да се овободим от „затвори“, в които сме се зазидали, с които сме свикнали, но в които ден след ден линеем, боледуваме и угасваме приживе. Затвори, в които не дишаме с пълни гърди - защото сме отделени и от същината си, и един от друг.

В Цветята на Бах есенцията с номер 16 е Орлов нокът. Тя ни помага да затворим стари врати, да измъкнем себе си от капана на отминали, приключени и изчерпани отношения, ситуации и зависимости, да обновим представата за себе си и за живота си, да си ушием и облечем нови житейски "дрехи", които да са ни по мярка. Защото вече сме пораснали, а още не си даваме сметка за това. И продължаваме да си купуваме стар номер житейски обувки, които ни стягат - и на краката, и на душата.

Както недвусмислено е онагледено в Кулата, време ни е да отнемем короната от фалшивите идоли, на които робуваме, като се страхуваме от тях, виним ги или им се гневим. Време ни е да си припомним откъде идваме, кои сме и защо сме тук. Време е отново да проговорим на един и същи език и да споделим даровете помежду си. Време ни е да си възвърнем свободата да бъдем онова, което сме замислени да бъдем. Поотделно и заедно. Доброволно и с любов.

Илиана Смилянова

Иизточник www.tarotbg.com


Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.