Емоциите – енергия в действие (преводна статия)

В съвременния свят има достатъчно голям неосъзнат емоционален заряд, който периодично се стреми да се освободи чрез различни социални и климатични събития. Всеки човек се явява в по-голяма или по-малка степен носител на този заряд и разбирането на свързаните с това вътрешни процеси и механизми може значително да подобри живота ни в много отношения.

1. Всеки емоционален опит винаги има две съставни части:

История, която поражда този емоционален опит.

Енергия, стояща зад този опит, поток на усещанията, който го съпровожда.

Ние твърде често, привързани към нашите емоции, попадаме в капана на нашите истории и с това усилваме енергията, лежаща в основата на подобни преживявания, и само усложняваме проблема. Никакъв интелектуален подход не може да разреди блокирания енергиен поток, лежащ в основата на емоциите и на интензивните преживявания. Затова интелектуалните подходи (безкрайните разговори и оплаквания например) са практически безполезни при решаването на емоционални проблеми.

Ако насочим вниманието си към енергията, пораждаща подобни преживявания, то това ще отвори възможност за бързо и дълбоко емоционално освобождаване.

2. Има два типа неефективни емоции:

Предвиждащите емоции.

Натрупаните емоции.

Предвиждащите емоции са резултат от нашите фиксирани очаквания и са опит насилствено да се предизвикат желаните от нас резултати. Освен това, те възникват от болезнените фантазии относно това какво не се е случило, защо не се е случило, колко лошо ще завърши всичко и т.н. Всичко това създава филтър, своеобразни слънцезащитни очила: всичко, което се вижда, се възприема в една и съща тоналност и цвят.

Натрупаните емоции са всички емоции, които не са напълно преживени в миналото, което води до образуване на застояла блокирана енергия. Тази блокирана енергия скрито задържа и саботира нашия живот и самореализация. Бягството от пълоценно изживяване на собствените емоции има реални и не особено позитивни последствия.

3. Всички емоции се явяват енергия в действие. Това е просто енергия, която не цели да ни навреди.
Когато ние разберем, че всички наши емоции в действителност са ни дадени като подарък, то ние можем да се отпуснем и да престанем да ги избягваме или да се губим в свързани с тях истории, образи и възпоминания. Можем да ги приемем такива, каквито са – енергия в действие.

4. Ние не можем напълно да разберем урока, лежащ в основата на емоционалната енергия, докато:

- не приемем пълна отговорност за своето емоционално състояние;

- не решим да се освободим от своята история и от скритата изгода под формата на желание да усещаме своята правота;

- не усетим и не приемем цялата енергия съвкупно.

Обикновено ние сме склонни да отричаме собствената си отговорност за чувствата си в определени ситуации; вместо това обвиняваме другите за това, което чувстваме. Но всъщност именно ние съзнателно и безсъзнателно решаваме какво да чувстваме, когато се сблъскваме с такива ситуации. Докато не поемем върху себе си пълната отговорност за всички вкоренили се в нас чувства, този натрупан и потиснат резервоар от противоречиви енергии никога няма да бъде интегриран, изцелен и освободен.

Но за да приемем и да осъзнаем енергията, лежаща в основата на интензивното преживяване, е необходимо да пуснем историята, която сме обвързали с това преживяване. По същество това означава да са откажем както от мислите, така и от скритата изгода от чувството за собствена правота, която често съпровожда нашите първични емоции. Можем да бъдем прави, а можем да бъдем щастливи. Само изцяло поемайки върху себе си отговорността за собствените си емоционални състояния, а също и напълно освобождавайки се от всички истории, които разказваме сами на себе си, ние можем изцяло да приемем и да обединим в себе си енергията на емоциите.

5. Колкото по-голям е натрупаният емоционален заряд, толкова по-голям стрес ще преживяваме в житейските обстоятелства.

Нужна е много енергия, за да се запази потиснатият енергиен поток. В крайна сметка натрупаната енергия се излива в автономната нервна система. Това задълбочава стреса и създава болести, зависимости, импулсивно поведение.

6. Избягването на приемането на емоциите произтича безсъзнателно и е свързано със страха от твърде голяма интензивност на тези емоционални състояния.

Това е много важен момент, който нагледно показва, че ние или избягваме емоциите, или напълно се отъждествяваме с тях и реагираме автоматично, като машина. В ранна възраст, преди появата на речеви навици, ние не сме могли напълно да асимилираме тези преживявания и инстинктивно сме се откъснали от тях. Като резултат ние не само хронично избягваме подобни преживявания, но и дълбоко се отъждествяваме с тях, вярвайки или съзнателно, или безсъзнателно, че те ни определят. И тъй като ние сме взели това решение преди да развием езикови способности, то се е оказало заровено в дълбоките скривалища на нашето безсъзнателно.

Тези незавършени емоционални преживявания продължават да влияят на развитието на нашия емоционален мозък, продължават да поддържат формирането на невронни връзки, които ни заставят да възпроизвеждаме дадените преживявания дотогава, докато не извлечем скрития в тях урок.

А това се случва само тогава, когато станем пълноправни владетели на своите емоции, пълноценно преживявайки ги и позволявайки им да разцъфтят в яснота, мъдрост и интуиция.

7. Чрез осъзнаване на блокираната енергия, лежаща в основата на разпокъсаните преживявания, можем бързо да разтворим нейните разнообразни прояви под формата на неконструктивни емоции и да развием способността да посрещаме всякакви стресови ситуации с мъдрост и разбиране.

Когато съумеем това, то в действителност ние подпомагаме развитието на невронни връзки, усилване на способността да интегрираме силни емоции и да се справяме с екстремални преживявания. Способността напълно да усещаме своите чувства без опит за избягване, осъждане или излишно отъждествяване с тях всъщност е наша вродена способност. По-високото осъзнаване и състрадание ни позволява да открием причините и да разтворим хаотичните емоционални преживявания. Друг въпрос е, че нито ние, нито нашите родители, нито обществото като цяло не сме учени как може да стане това.

Източник http://www.spiritualschool.ru/?p=6053

Превод от руски Илиана Смилянова