Езикът на Бога (преводна статия)

Древните традиции предполагат, че действието на молитвата е свързано не с думите, произнасяни от молещия се, а с нещо друго.

След редактирането на Библията през ІV век нещо, което е лежало в основата на езика на молитвите, се е оказало изгубено, запазили са се само думите. Впоследствие мнозина са се уверили, че силата на молитвата е именно в начина на произнасяне на думите. Откровенията на текстовете, отнасящи се към древни периоди, отново и отново ни напомнят, че в самото съчетаване на гласни и съгласни не се крие никакъв магически код, отварящ вратата към други измерения.

Тайната на молитвата не е в похвалните думи, не е в речитатива, не е в периодичното повторение на всевъзможни „да бъде” или „да дойде”.

Свитъците от Мъртво море ясно говорят за това, че главното в молитвата е намерението, тоест ако думите „се произнасят само с устата, те са мъртъв кошер, който не ни дава мед”.

Неизреченото слово

Силата на молитвата се състои в това, което е невъзможно да се предаде в речта или на хартия – в чувството, с което произнасяме молитвените формули.

Именно чувството, с което се молим, отваря пътеки, водещи към притежание на сили, видими или невидими.

Древните текстове недвусмислено посочват този важен елемент на общуване с вселената. Игуменът на тибетския манастир, който насочи вниманието към значението на чувството в молитвата, само потвърди моите собствени изводи.

На моя въпрос за това какво се случва в душите на хората, когато те се молят, игуменът отговори с една дума: чувство!

Външната проява на молитвата, която наблюдавахме в Тибет – четене, песнопение, определени движения на тялото, служат за изразяване на чувствата. По-нататък, развивайки своя отговор, игуменът добави, че чувството не е просто един от факторите в молитвата. Той подчерта, че чувството Е молитвата!

В най-чистата си форма молитвата изобщо няма външен израз. Предписаната последователност на думите, предадена ни от традицията, служи само за да предизвика у нас определени чувства, способни да ни въведат в състояние на хармония с обкръжаващия свят. Можем да се молим и с всякакви други думи, ако те биха извикали у нас съответните чувства.

Но как по време на молитва да навлезем в нужното състояние? Достатъчно ли е за това само едното слово?

Когато разказвам на хората за възможностите на молитвата, често възниква въпросът: „А в какво е разликата между чувства и емоции?”

Ето какво отговаря на своите ученици есейският учител и думите му звучат едновременно и по будистки, и по християнски: „Три обители има у човешкия син...тяло, мисли и чувства... Нека първо човешкият син да намери мир със своето собствено тяло... След това човешкият син ще намери мир със своите мисли... А след това човешкият син ще намери мир със своите чувства”.

Древните са намерили великолепен начин да изразят този начин на мислене, който може да ни помогне да променим външната форма, обръщайки се към вътрешното съдържание. За да изменим външните условия на своето съществуване, ние сме призвани да създадем нужните условия първо вътре в себе си. Когато направим това, мирът и здравето, царящи в нашите души, ще се отразят в света около нас.

Есейските старци са слагали ясна граница между мисли, емоции и чувства. Въпреки че мисълта и емоцията са тясно свързани, отначало те трябва да се разглеждат като отделни феномени; едва след това се сливат в единно чувство – съкровеният език на Вселената, който не се нуждае от думи.

Емоцията

Емоцията може да се разглежда като източник на сила, подтикваща ни да постигаме жизнените си цели. Благодарение на енергията, отделяна от емоциите, ние превръщаме своите мечти в реалност. Но сама по себе си емоцията може да бъде разпръсната и ненасочена. Насочването на емоцията се осъществява от мисълта, а емоцията на своя ред оживява образа, породен от мисълта.

Древните традиции посочват две първични емоции, присъщи на човека. Може би е по-точно да се каже¸че всички емоции, изпитвани от нас по време на живота ни, се поместват между два крайни полюса.

Единият от тези полюси е любовта. На другия полюс е противоположността на любовта, често описвана като страх.

Качеството на нашите емоции се определя от тяхното изразяване. Емоцията е тясно свързана с желанието – силата, която ни подбужда да се стремим към изпълняване на нашите намерения.

Мисълта

Мисълта може да се разглежда като система на управление, която ръководи емоциите. Именно идеите или образите, създавани от мислите, определят към какво ще бъдат насочени нашите емоции и внимание. Мисълта е тясно свързана с въображението. За много хора изглежда изненадващо, че мисълта сама по себе си не притежава енергия - тя е само умозрителна възможност и за да й вдъхнем живот, е необходима енергия.

Красотата на чистата мисъл е хладна, абстрактна красота. В отсъствието на емоциите нищо не може да въплъти нашите мисли в реалността.

Именно способността да мислим, без да се поддаваме на емоциите, ни позволява да проиграваме и да създаваме в ума си различни варианти на събитията, без да причиняваме вреда нито на себе си, нито на другите, без да внасяме и в обкръжаващия ни свят страх и суматоха.

Само благодарение на любовта и на страха обектът на нашето въображение може да се въплъти в реалния свят.

Чувството

Чувството може да съществува само при наличие на мисъл и на емоция, тъй като то представлява тяхното обединение. Когато ние чувстваме, образите, създадени от мислите, се съединяват в нашето съзнание с желанието, източник на което се явява емоцията.

Чувството е ключът към молитвата, доколкото само чувството може да влезе в резонанс с обкръжаващия ни свят. Когато някакви хора, ситуации или явления предизвикват у нас привличане или отблъскване, е необходимо да анализираме чувството, за да разберем с какво е свързано то. (Това е един от най-важните ключове и при лечението, при хармонизирането на човека, при определянето на „възела”, който възпрепятства свободното протичане на неговата енергията – бел. на преводача.)

За да изпитаме някакво чувство, е необходимо да имаме мисъл и да преживяваме емоция. Умението да определяме какви именно мисли и емоции лежат в основата на тези или други чувства е признак за достигане на висша степен на владеене на себе си.

Да използваме една знаменателна фраза от изчезналото евангелие: „Който иска да спаси живота си, той ще го изгуби”. Тези привидно прости думи обясняват защо понякога се получава така, че ние като че привличаме към себе си точно тези нещастия, които искаме да избегнем. Обмисляйки възможните ситуации, в които можем да изгубим живота си, ние насочваме своето внимание към най-лошото, което може да се случи.

А както гласи вече съвременната мъдрост: „Вниманието концентрира енергията”.

Активно не желаейки нещото, ние сами му позволяваме да се случи. Вместо да живеем в постоянен страх пред това, което не искаме, по-разумно е да се концентрираме върху това, което искаме, и да гледаме на живота от тази гледна точка.

Автор Грег Брейдън (из книгата “Ефектът на Исая”)
Източник cluber.com.ua
Превод от руски Илиана Смилянова