"Нарцис" - сега тази дума е станала мръсна, придобила е негативен смисъл. Нарцисистът е човек, опиянен от себе си, чийто живот е чисто себевъзхищение. Той обича само себе си. Отвратителен и жесток егоист - така определят Нарцис.
Но има древен мит, не толкова прост. Просто много психолози не са го прочели. И жалко. Фройд счита познаването на митовете за основа на работата; именно митологемите се проявяват в нашето несъзнавано. А и как изобщо ще знаете за какво говорите, ако не сте чели мита?
И така. Красивият млад Нарцис отхвърля красивия юноша Аминий, който се намушка с меч на прага на къщата на Нарцис. Еха.
Знаете ли, това е лично право на човек - да откоже връзка с млад мъж, който го тормози, нали така? Освен това да се намушкаш с меч на прага на чужда къща - нещо с психиката не е било съвсем наред с този красавец Аминий.
След това девойката Ехо се привърза към Нарцис. Тя го гони навсякъде и отмъстително повтаря след него думите му: "Оставете ме на мира!" Девойката се изтощава от натрапчивото преследване толкова, че се превръща в Ехо.
И за това Нарциса е наказан от богинята Афродита. По някаква причина тя решава, че това е негова вина. Не искал да общува отблизо нито с неуравновесения въоръжен Аминий, нито с натрапчивото момиче!
Нарцис вижда своето отражение във водата, влюбва се в себе си и умира от глад и жажда, неспособен да спре да се любува на себе си.
С девойка-психопат и юноша-истерик всичко е горе -долу ясно. Така те са щели да се привържат и да започнат да изискват любов - а вие сигурни ли сте, че бихте встъпили във връзка с личности, неприятни за вас? С девойка, страдаща от ехолалия, и с Аминий, отмъстителен емоционален изнудвач?
Така че е напълно неразбираемо защо Нарцис е наказан. Това прилича не на справедливо наказание, а на подло отмъщение. А след това с неговото име започват да наричат безсърдечни егоисти...
А има още един мит. Много тъжен.
Нарцис е имал сестра близначка, която много е обичал. Тя е починала млада. И тогава Нарцис, неспособен да понесе болката от загубата й, започна да се взиря в отражението на лицето си във водата.
Той не гледа себе си, разбирате ли? Той вижда скъпото лице на любимо и завинаги изгубено същество. Гледа онази, която му е била по -скъпа от живота. Починалата си сестра, своята близначка. Така гледат снимката на починалия, за когото тъжат...
Нарцис умира от мъката от загубата.
Той не иска да започва връзки с прилепчиви момчета и момичета. Той е живял в онези дни, когато за личността малко се е знаело и мислело. Притежаваш красота и младост, склоняват те към връзка - ами давай. Това е угодно на Афродита или на някой друг на Олимп. Не му мисли много. Използвай и остави другите да използват. Ама не харесвал той, видите ли, Аминий! С една дума - Нарцис!
Но нормалният нарцисизъм е присъщ на нормалните хора. На всички, без изключение.
А тези, които са наричани нарциси - може би те просто не обичат лепкави момчета и момичета? Може би те обичат някой друг в сърцето си? С безнадеждна любов. Може би им е просто по-добре сами? По-лесно. Да не тръгват към никого, а просто да гледат умислено скъпото лице...
А на околните изглежда, че Нарцис се възхищава на себе си. Накажи го, Афродита! Защо не позволява да го целуват и докосват? Защо седи сам до потока?
Тука никой не се интересува какво има другия в сърцето си, какъв копнеж и тъга. И малко хора знаят пълната история на Нарцис...
Автор: Анна Кирянова
Превод от руски: Илиана Смилянова
Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...
Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.