Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Опасни диагнози


Без диагноза няма терапия – това е старо правило в медицината, което обикновено не бива поставяно под въпрос. Заради неговата значимост обаче си струва да го разгледаме по-обстойно. Всъщност с това твърдение се има предвид, че диагноза и терапия вървят ръка за ръка, като се предполага, че и двете са смислени и подпомагат оздравяването. Това изискване обаче често не бива изпълнено в сферата на официалната медицина. Пациентът рутинно преминава през множество прегледи, без да се взима предвид дали те са му от полза и до какви тежки последствия би могла да доведе поставената диагноза. Когато диагнозата води до ефикасна терапия или разсейва обезпокоително подозрение, тя, естествено, е уместна. И обратното – може да бъде контрапродуктивна и опасна, когато бива използвана за радрушителна или безполезна терапия и/или предизвиква страх и отчаяние у пациента. А това трябва на всяка цена да бъде избегнато, тъй като по този начин диагнозата, освен до допълнително страдание, може да доведе до засилване на болестта и до обезсмисляне на всички усилия за лечение.

В това отношение един отговорен терапевт винаги би преценил дали да сподели една очаквано негативна диагноза с пациента в зависимост от това дали тя би била смислена и полезна или опасна и вредна за него; във втория случай тя би могла да бъде отхвърлена от пациента или изобщо да не бъде официално поставяна. (Терапевти, които работят с природна медицина, могат въпреки това да проведат лечение, тъй като тази форма на терапия е цялостна и не се нуждае от специфично диагностициране. Лечението винаги бива задействано от самото тяло, ние трябва само да му направим път, като му предоставим необходимите естествени помощни средства.) Терапевтът би могъл най-малкото състрадателно да смекчи диагнозата и да вдъхне надежда на пациента. Тук важи поговорката „Блажени са незнаещите“. Докато пациентът не знае нищо относно грозящата го опасност, той се намира в душевен покой и тялото може необезпокоявано да се самолекува. Както е казал Волтер: „Изкуството на терапевта е да забавлява пациента дотогава, докато природата не го излекува.“ С това е имал предвид, че терапевтът не трябва да обременява пациента с пагубни диагнози и негативни прогнози, както и да му вреди чрез терапията си, а да го приведе в добро душевно състояние („забавлява“), така че неговата имунна и целебна система („природата“) напълно да си свърши работата. Отдавна е доказано, че позитивната нагласа активира и оптимизира всички необходими за лечението фукции, докато страхът, стресът и безнадеждността ги блокират.

В това отношение можем да се поучим от животните: когато са болни или ранени, те се оттеглят и чакат, изпълнени с доверие, да оздравеят. Тази естествена реакция има смисъл и при нас, хората: когато се отвърнем от ежедневната борба и открием вътрешен покой, организмът ни преминава в парасимпатиков режим – нужна предпоставка, която пряви изцеляването възможно. Когато сме под стрес, който винаги е свързан със симпатикотония (вътрешно напрежение) и който означава за тялото борба за оцеляване, изцеляването и възстановяването ни са невъзможни или са силно ограничени.

Следователно диагнозите, пораждащи стрес, не могат да бъдат полезни. Оосбено вредни са онези, които са свързани с негативна прогноза – те не са допустими, когато сме загрижени за благосъстоянието на пациента. Никога не можем да предскажем със сигурност какво ще ни донесе бъдещето и как ще се развие болестта. Болестните прогнози винаги се основават на статистически оценки на предишни случаи и на големи групи от хора. Затова те не могат да бъдат обективни – просто отразяват личната нагласа на терапевтите. И поради това не са подходящи за преценяване на шансовете на отделния човек. Дори когато, статистически погледнато, оздравяване би могло да се очаква само в един процент от случаите, от това не може да се извлече реалистична прогноза за засегнатия човек – тъй като съществува възможността именно той да принадлежи точно към този един процент. Не трябва да пренебрегваме и това, че болестите са значимо проявление на нашата съдба – а тя съответства на един по-висш ред, на който ние не можем произволно да влияем.

Опитът показва: когато един пациент се страхува от негативен резултат на базата на авторитетни твърдения, той малко или много се стреми към този резултат, без да го съзнава. Ако напротив, смята, че е възможно да бъде излекуван, то всичките му вътрешни системи се настройват адекватно и правят изцелението възможно. Често терапевтите се опитват да мотивират пациентите си чрез страховити прогнози и заплахи, например: „Ако не се подложите на химиотерапия, нямате шанс!“ Подобна душевна жестокост предизвиква по правило обратния ефект на това, което си е поставил за цел терапевтът, тъй като пациентът се смразява вътрешно от уплаха и затъва още по-надълбоко в болестта си.

Всичко това е от особено голямо значение при раковите заболявания. Самата дума „рак“ предизвиква смъртен страх у много хора, от което ситуацията сериозно се влошава. Освен изпитваното душевно страдание, в случая се блокират или затрудняват вътрешните целебни системи, които и при рака са активни. (Освен това е забелязано, че страхът от смъртта може да провокира допълнително рак на белите дробове.) Често в такива случаи същинската причина за смъртта не е ракът, а унищожителната диагноза, която блокира лечебните сили. Волтер отбелязва във връзка с това: „Когато терапевтът върви след ковчега на пациента, често влиянието предшества причината“.

Дори и само поради това пациентът и терапевтът трябва да обмислят внимателно докъде биха искали да стигнат с изследванията и какви терапевтични възможности би предоставила очакваната диагноза. Когато не съществува изцеляваща терапия, би било по-добре да не се поставя диагноза, тъй като така пациентът ще има шанс за „спонтанно изцеление“.

Това твърдение обаче противоречи на официалното мнение на така наречената академична медицина, която до голяма степен отрича възможностите за самолечение на организма и вместо това се опитва да засече болестите във възможно най-ранен стадий чрез точни и чести прегледи – за да може целенасочено да се намеси. Тази концепция е смислена само ако води до полезна терапия и не вреди на пациента. Често се случва болести да се диагностицират в стадий, в който тялото би могло да ги изцели само, и да бъдат „борени“ чрез деструктивни терапии. Така се възпрепятства истинското изцеление и проблемът се усложнява в дългосрочен план.

При диагностицирането на едно тежко заболяване има и друга опасност: страхът на терапевта. Много лекари изпадат в паника и реагират с действия, които само ги отклоняват от съществените въпроси: какво се крие зад болестта, кои са нейните истински причини (предимно на психологическо ниво), какво означава тя за пациента и за терапевта, какъв е смисълът й и какви хуманни решения могат да се намерят. Най-често тези въпроси не биват задавани, а вместо това директно се започва с обичайните мерки за унищожаване на болестта като операция, химиотерапия, облъчване – дори ако са доказани тяхната вредност и неефективност.

Да се върви по утъпкани пътища и да се приемат общоприети мнения е удобно. За разлика от това да поставяме всичко под въпрос и да търсим по-добри решения е изморително и понякога дори опасно, тъй като рискуваме да се превърнем в преследвани аутсайдери.

Като цяло е валидна тезата „Всяка болест е лечима“, въпреки че официалната медицина, водена от материално ориентираните си възгледи, на този етап отрича това и така легитимира терапевтичния си подход. Въпреки това са ни известни безчет неочаквани и чудесни изцеления, които поставят под въпрос много официални догми. Най-точно изразено, горното твърдение би звучало така: „Всяка болест е лечима, но не всеки болен бива излекуван.“  - тъй като при всяко заболяване играят роля много фактори, които често не могат да бъдат разпознати, а и освен това изцелението има много общо със съдбата.

Без съмнение е научно доказано, че е по-добре, когато не само болният човек, но и терапевтът имат положителни очаквания и надежди. Негативните прогнози повлияват, както отбелязахме, и терапевта. Виждайки положението като безизходно, той несъзнателно и неволно програмира и себе си, и пациента за прогностично предопределената катастрофа. И двамата действат и се държат по такъв начин, че тя неизменно се случва: типичен случай на самосбъдващо се пророчество. Това е още една причина да обмислим докъде искаме да стигнем с диагностиката и колко рано да започнем с нея.

Нека не забряваме: нашият организъм непрекъснато е зает с това да се лекува и възобновява, без да го забелязваме. Освобождава се от вредни отрови, бори се с причинители на болести, подменя мъртви клетки, поправя дефектни гени и разрешава душевни конфликти. Ако не вършеше всичко това, отдавна нямаше да сме между живите.

Тази гледна точка е особено важна при рака, тъй като повечето ракови заболявания се лекуват сами от организма или най-малкото биват деактивирани, без да го осъзнаваме. Именно затова често се случва по време на аутопсия да бъдат открити неактивни или излекувани ракови образувания. А за това, че голям брой възпаления, кървения и загноявания всъщност са част от такъв лечебен процес, за щастие не си даваме сметка.

Често погрешно се счита, че една диагноза е толкова по-вярна, колкото по-точно обхваща и описва дадена душевна или физическа болест. Модерната медицина усъвършенства диагностиката си все повече и повече, вече до генно ниво, без да забелязва, че поради това внимание към детайла повече или по-малко се губи от поглед цялостната картина. Подобни диагнози могат да бъдат фрагментарни и недостатъчни, тъй като те отразяват само малка част от проблема и предлагат терапии, фокусирани върху една специфична област и извадени от цялостния контекст. Тъй като те са преобладаващо деструктивни (операции, при които нещо бива премахнато или трайно променено, блокиращи, потискащи, вредни химикали, вещества, които възпрепятстват възвръщането на организма към нормалното му състояние), диагностиката, свързана с тях, също е с деструктивен характер. Фокусът се поставя върху негативни детайли и аномалии, вместо да се търсят възможности за подобряване на ситуацията. В резултат от това определени параметри биват насилствено манипулирани, „нормализирани“, без да се обръща внимание на последствията върху цялото.

Тъй като нашият организъм представлява една свързана психо-физична система, в която всяка област влияе на останалите, се подразбира, че всяка промяна в детайлите същевременно променя цялата система. Т.е. една деструктивна терапия ще има отрицателен, а една изцеляваща – положителен ефект върху цялото. А цялото – това са не само психиката и тялото, но и цялата житейската ситуация в социален, духовен и душевен аспект.

Така например един алопатично-химичен медикамент, който насилствено нормализира даден показател, обременява не само останалите органи, но може негативно да повлияе и себевъзприемането, социалното поведение и в крайна сметка цялата биография на пациента. Но тъй като много терапевтични мерки, предприети от официалната медицина, заблуждават чрез ефекта си върху детайлите, страничните ефекти, които всъщност са допълнителни щети, биват пренебрегвани.

От досегашните констатации можем да извлечем следните критерии за добра диагностика:
- тя трябва да бъде цялостна, т.е. да има предвид състоянието и на тялото, и на душата/психиката (евентуално условията на живот) и тяхното взаимодействие;
- тя трябва да установява причината (дори и само предполагаема) за заболяването, била тя телесно увреждане, психически проблем или вредни външни влияния, тъй като само когато причината бъде установена, организмът може да се възстанови и излекува;
- тя не трябва да вреди допълнително на пациента, да го стресира или да изисква безсмислена или нездравословна терапия;
- напротив, трябва да води до смислена и оздравяваща терапия.

Ако тези изисквания не са изпълнени, се казва: „Без терапия – по добре без диагноза.“ Ако една диагноза е пагубна и за нея не съществува изцеляваща терапия, то за пациента тя е не просто безсмислена, но и вредна. Тогава в много случаи би било най-добре да се откажем от нея, да се доверим на лечебните сили на тялото и да го предразположим към самолечение чрез природна медицина/естествени лечебни средства.

За един учен, който гледа на фактите без никаква емоция, тази ситуация, естествено, изглежда различно. Той се нуждае от възможно най-подробната, „студена“ диагностика, която да му донесе нови познания, които, от своя страна, могат евентуално да доведат до смислена терапия. За болния човек, който не може да се възползва от диагнозата по никакъв начин, тя, напротив, е вредна. Той просто иска да е здрав, без да бъде обект на научно изследване. Затова често се случва пациенти да отказват изследвания и да ограничават познанията си относно болестта, с основателната надежда, че проблемът ще се разреши от само себе си.

Когато сте болни, добре обмислете дали наистина искате с точност да знаете как проблемът изглежда в тялото ви, как е класифициран от медицинска гледна точка или е по-добре да не се вглеждате толкова в него. Не ви трябват специални прегледи, за да знаете, че не ви е добре. Може би вместо това би било за предпочитане, на основата на познатите ви симптоми, да проведете една естествена/натурална терапия. Поради цялостния си ефект, тя не се нуждае от толкова детайлна „научна“ диагностика. При всички случаи обаче се опитайте да намерите причината за болестта си, тъй като това е предпоставка за изцеляването ви. Ако погледнете честно и критично на своето поведение и на условията си на живот, ще разпознаете къде се крие проблемът: нездрави емоции (омраза, огорчение, разочарование, страх, мъка, угриженост), ненужен стрес, нездравословен начин на хранене, разочароваща работа, обременяващи социални и междуличностни връзки, нездрава житейска ситуация или вреден начин на живот. Отхвърлете всичко, което ви разболява! Тогава имате добри шансове да оздравеете. Има безброй сведения за удивителни случаи на самоизцеляване.

Доверете се на съдбата си или на Бог, осланяйте се на лечебните сили на тялото си, осигурете му спокойствие, позволете му да се чувства добре, предпазвайте се от негативното, имайте търпение и се пригответе за това, че и за вас има лек. Не можете да предизвикате принудително оздравяването си, тъй като то е милост и дар, но можете да създадете условия този дар да достигне до вас.

Автор: Гьоц Бломе

Източник: www.dr-blome.de

Превод: Богослава Петрова, Илиана Смилянова


Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.