Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Живот на кредит

Нищо излишно (надпис пред храм на Аполон в древна Гърция).

Да живеем на кредит предполага днес да похарчим, да отдадем нещо, с което привидно разполагаме, но което реално още не ни принадлежи и което занапред ще трябва да придобием, да заработим.

Добрата новина е, че още днес постигаме целта си. Лошата е, че пътят към нея тепърва предстои. А основен житейски принцип е, че целта енергетизира. Тя е онази заветна светла перспектива, която ни дава енергия и ни тегли към себе си, мотивира ни да се движим, да намираме сили да действаме, да преодоляваме трудностите, да си поставяме задачи и да ги изпълняваме, да жадуваме удовлетворението в края на изминатия път. А когато завършим пътуването, да си отдъхнем и да се насладим на постигнатото.

Да придобием днес цел, която занапред ще оправдаваме, е в известен смисъл като да впрегнем каруцата пред коня. Мотиваторът - постигнатата още в началото на пътя цел, остава зад гърба ни и ние постепенно, вместо да се приближаваме, се отдалечаваме от нея, губим я от погледа си. А заедно с това намалява и желанието, и енергията ни. Това е като да вървиш напред, гледайки назад.

Така става ако не невъзможно, то значително по-трудно да преодоляваме трудностите по пътя – както субективните, така и обективните. И ни е трудно най-вече да не губим вяра в смисъла на собствените си избори.

Човек непрестанно се развива – затова и не рядко в движение променя целите си. Преосмисля посоката, като трансформира мислите и желанията си. Надраства се. А ако вече сме достигнали върха, но парадоксално все още сме в подножието на планината, изкачването може да се превърне в мъчение, а целта – в бреме, което подсъзнателно или не, да обвиним за затрудненията си и „ да разлюбим”.

Но животът на кредит съществува и извън паричния израз на това понятие. Дори парадоксално кредитът – да отдадем нещо, което (още) не притежаваме, като че е по-често срещано явление в други, не дотам видими области. Например в емоционалната сфера, в сферата на взаимоотношенията. Там кредитът може да се прояви под формата на насилие над себе си – на склонност да действаме против желанията си, против усета си. Да се насилваме с доводи като „не искам, но трябва, длъжен съм да...”.

Когато не искаме нещо, ние нямаме енергия за него. Затова да правим нещо въпреки нежеланието си означава да вземем енергиен кредит от себе си, от емоционалното си бъдеще, своеобразен заем, който след това ще трябва да (си) изплатим с лихвите.

Има много неща, които сами по себе си са хубави и ценни. Важното обаче е дали същите те са ни наистина нужни. Дали желанието ни да ги притежаваме е временно, макар и силно, породено от влияние отвън, или е резултат на задълбочена и трайна, осъзната вътрешна потребност. Дали сме готови да се обвържем трайно с обекта на своето желание – и съответно да извървим доброволно нелекия и често продължителен път към неговата цялостна реализация, от началото до края.

Защото притежаването на излишното често е за сметка на необходимото. А „най-много сълзи са пролети заради сбъднати желания” (Майка Тереза).

Автор Илиана Смилянова

Източник www.tarotbg.com


Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.