Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Габър, Hornbeam. Как да си направим жива вода: от изтощение към вдъхновение

Първата и решаваща стъпка към това да променим живота си е да започнем да го гледаме с други очи.

Ако наблюдателят е част от експеримента, както твърди съвременната физика, то тогава е добре да се запитаме как ние самите наблюдаваме – не само чуждия, но и собствения си живот. Дали сме вдъхновени и добронамерени поддръжници на собствените си усилия или водим явна и скрита подривна дейност в живота си, в дома си, в тялото си?

Ние, хората, сме изтъкани от противоречия, които по парадоксален начин ни помагат да намираме и да поддържаме баланса в живота си. Стремим се към сигурност, но същевременно имаме нужда от разнообразие, от обновяване, и то всеки ден. Опитите да се подсигурим, като изключим всяка (евентуална неприятна) изненада по пътя си, изцеждат жизнените сокове на ежедневието ни, превръщат ни от танцьори „свободен стил“ в роботи, които механично маршируват, изключили съзнанието си за неравноделните и непредвидими импулси на сърцето. А еднообразието, рутината са едни от най-големите врагове на жизнеността. Когато попаднем в техен плен, неусетно губим енергия, черпим от резервите си, без обаче да ги обновяваме и зареждаме.

Промяна, а не подмяна. Човек и добре да живее, рано или късно трябва да се промени. Често обаче бъркаме този вътрешен зов за промяна с външна подмяна – на партньор, работа, дом. Търсим разнообразие отвън, а отвътре си оставаме същите. И неизбежно скоро отново сме неудовлетворени, гладни и търсещи...

Още...

Няма значение колко имаме. Важното е дали ни стига.

От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

Да оползотвориш времето си и да си свършиш работата е ценно умение и наистина важна цел. Но днес сме създали и робуваме на култ към заетостта. Към това да си в непрекъснато движение, да не спираш да мислиш, да говориш, да работиш, да пазаруваш, да изхвърляш, да се храниш, да (се) чистиш, да обсъждаш, да осъждаш.

Да (си) нямаш работа е синоним на провал, да не правиш нищо – на мързел и безотговорност, да не пазаруваш (особено най-модерното) – на неуспех и изостаналост, да не изказваш мнение – на неосведоменост и задръстеност.

Поздравяваме се с въпроса: Какво правиш? Обвинително и подозрително питаме: Ти нямаш ли си работа? Какво се мотаеш? Какво още чакаш? Още ли не си...

Или с прикрита гордост съобщаваме: Бързам, нямам време! Как ще ми стигне времето! Нямам време да се обърна! Ако знаеш само колко съм зает!...

Още...

Maслина, Olive. Работим ли или роботим: нека си отдъхнем, за да не издъхнем

Всеки от нас, като божествено създание, има непрестанна връзка с неизчерпаемия източник на енергия и вдъхновение. Но същевременно всеки от нас, бидейки и човешко същество, е ограничен в своите възможности.

Понякога забравяме това и загърбваме сигналите, които душата и тялото винаги ни изпращат навреме, за да ни предупредят за злоупотреба със себе си и за предстоящо изчерпване на силите ни.

Тогава изпадаме – временно или трайно, в състояние, в което губим желание, интерес и възможност да продължим напред с радост и лекота, да изпълним поети вече ангажименти и да поемем нови предизвикателства.

Работата е начин да сбъдваме себе си, да осъществяваме мечтите си, да (си) бъдем полезни. Но е важно да помним, че почивката е неотделно свързана с работата и че без нея и най-любимото ни занимание рано или късно ще се превърне в непосилно и вече нежелано бреме.

В целебната система на Цветята на Бах лекът за това нехармонично и разболяващо ни състояние е есенцията Маслина, Olive. Ето как Едуард Бах представя нуждата от нея:

За онези, които са страдали много умствено и физически и са толкова изтощени и уморени, че имат чувството, че вече нямат никакви сили за каквото и да било усилие. Ежедневието е за тях тежка работа, без никакво удоволствие.

Още...

Смелостта да преживееш смъртта

Това, че не си мъртъв, не означава, че си жив. Е. Е. Къмингс

Едно от най-трудните преживявания за човека е преживяването на смъртта. Не само на неговата собствена, но и на чуждата смърт. И като че най-вече на тази на любими нему същества.

Но всъщност смъртта присъства, явно или скрито, непрекъснато и навсякъде около нас, съпътства всеки наш ден. Защото смъртта е неотменна част от живота. С всяка наша минута ние сме с една идея по-близо до нея. И ако от страх и невежество изберем да затваряме очи и да запушваме уши, за да си я спестим, вместо да признаем и да преживеем нейното присъствие, ще попречим не толкова на нея (защото тя, смъртта, неотменно си знае и си върши работата), колкото на себе си, на живота в нас да съществува по естествен, мирен и радостен начин.

Смъртта е раждане наобратно. Извървели пътя си тук, отиваме там, откъдето сме дошли – уж в „нищото”. Но може ли такива чудеса като живота, любовта, радостта, нежността, милосърдието, да дойдат и да си отидат в „нищото”?

Още...

Червен кестен. Red chestnut. Страховете, които ни връзват ръцете.

"Страхът е нещо лично.“ Гьоц Бломе

Кой от нас не е бил, за един миг или за цяла вечност, в смразяващата прегръдка на страха? Кой не познава този приятел или враг, който може да ни предупреди за опасност, да ни помогне да действаме адекватно в една ситуация, дори да ни спаси живота, но и да отнеме силата ни и да ни подчини? А има и един вид страх – страх за другия, който може да обезсили не само нас, но и онези, върху които проектираме тревогите си.

Страхът за другия онагледява, но и създава своеобразна пъпна връв, която свързва двете страни на нишката на притесненията. Пъпната връв е здравословна необходимост в началото на човешкия ни път. Но неуместната, ненавременна енергийна пъпна връв свидетелства за отношения на зависимост и се превръща във въже, което ни връзва ръцете, а ние, стоящите на който и да е от двата му края, заприличваме все повече на кукли на конци.

В Цветята на Бах помощта за това нехармонично състояние идва от цветовете на червения кестен, предназначен „за тези, на които е много трудно да не се тревожат за другите. Често те са престанали да мислят за себе си, но за онези, които са им близки, страдат силно и често се страхуват, че може да им се случи нещо лошо“.

Още...

Любовна афера с партньора - мисия възможна

Независимо дали я утвърждаваме или отричаме, често говорим за любовната афера и за интереса, вълнението, флирта, сближаването, свързани с нея, като възможни само извън една установена (особено семейна) връзка.

Сега обаче насочваме вниманието си към любовната афера и нейните дарове именно между партньорите вътре в едно семейство, особено когато това семейство е излязло отдавна от еуфоричната, приятно развълнувана и радостно наивна територия на медения месец.

Възможно ли е да опазим интереса си един към друг в рутинната атмосфера на ежедневието, във все по-скованите прегръдки на еднообразното битие, в скучното ложе на подразбиращите се намерения и настроения – и нашите собствени, и тези на любимия човек?

Коя е онази „тънка червена линия“, която разделя интереса от скуката, вълнението от примирението, кои са онези невидими и фини сигнали, които, безотговорно и наивно пренебрегнати, неусетно ще увеличат разстоянието между партньорите и ще отворят и нуждата, и възможността за чуждо присъствие, за зараждането на известния парадоксално точно като „любовен“ триъгълник? Защото, за да се намести трети между двама, първо трябва да му бъде предоставено вакантно място от самите тях.

Още...

Свободата отвъд оковите на семейните клишета

Като "бивше дете" това да прозрете как сте били програмирани и какво е влиянието на тази програма върху живота ви е голямо откритие. Брус Липтън

Миналото ни понякога прилича на голямо стегнато намотано кълбо прежда – в началото е трудно да открием откъде да го подхванем, за да започнем да го разплитаме.

Сигурен достъп до него обаче ни осигуряват чувствата ни – честни посланици на вътрешния ни свят. Следвани нежно и внимателно, те насочват стъпките ни навътре - по пътя към сърцето и свободата.

Ние не идваме на тази земя tabula rasa, чиста дъска. Всеки от нас донася тук със себе си онова, което му е нужно, за да извърви пътя си и да може да се върне обратно у дома – там, откъдето всички идваме и където се завръщаме.

Същевременно всеки от нас е част от една дълга напред и назад във времето семейна приказка, която наследява и предава нататък.

Семействата, в които попадаме, не са случайни.

Те обединяват хора със сходни истории, сродни задачи, дарове и предизвикателства. И всеки участник в семейния мит има възможност да повдигне и своята, и общата история с една октава, да подпомогне себе си, семейството, рода, човечеството.

Ние наследяваме светогледа и възпитанието на родителите си; често неосъзнато и като че недоброволно повтаряме семейните модели и ги завещаваме на децата си. Но от един момент нататък е важно да отделим представата за себе си от представата на рода и родителите ни за нас, от онова, което, волно и особено неволно, сме преживели, да си дадем възможност да разпознаем и да разчупим нездрави семейни клишета, за да съхраним здравото, да се освободим от ненужното и да си позволим да пораснем – първо в собствените си очи. За да можем да затворим стари врати и осъзнато да изберем какво в създадените от нас семейства искаме да предадем нататък и какво – не.

Още...

Бук, Beech. Или те ценя, или се обезценявам.

Критиката, като дъжда, трябва да бъде достатъчно нежна, за да подхранва растежа на човека, без да унищожава корените му. Франк А. Кларк

Всеки от нас е уникален, различен, възприема и създава по неповторим начин света в и около себе си. Същевременно всички ние сме свързани един с друг и нишките помежду ни са двупосочен поток, който не можем изцяло да разберем и да контролираме.

Всеки от нас има своя представа и за целта, към която се стреми, и за пътя, по който върви. Често търканията и проблемите ни се раждат на почвата на различията между нас. Ако се фокусираме изцяло върху тях, ставаме свръх критични. Ако ги пренебрегваме, отиваме в зоната на свръх толерантността. А и двата полюса ни отдалечават от центъра и от градивната среща помежду ни, в която имаме възможност заедно да пораснем. Всъщност, колкото и да звучи противоречиво, зад всяка критика се корени стремеж към красота и мир, желание за израстване, за подобрение и помирение.

Още...

Целебни изречения за трудни ситуации (II част)

В текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания. В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система. Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

20. Притеснителен и свенлив, несигурен и плашлив съм в ежедневни, особено нови за мене ситуации. Мимулус.

Опознавам и уважавам своята деликатност; постепенно разбирам, че и малките стъпки, когато са направени с радост, ми помагат да измина значими житейски разстояния.

21. Периодично губя връзка с мира и радостта, потъвам в мрачни настроения - тогава имам непреодолима нужда да се изолирам от света. Синап.

Откривам и прилагам своето умение да се радвам безпричинно от сърце, да нося мира и светлината навсякъде със себе си и да ги споделям със света.

22. Имам болезнено чувство за отговорност, насилвам се да спазвам задълженията си при всякакви обстоятелства и на всяка цена. Дъб.

Уча се да уважавам своите граници на издръжливост и да следвам желанията си. Стремя се да си върна лекотата и радостта от играта на живота.

23. Чувствам се изчерпан и уморен, нямам желание и сили за каквото и да е. Маслина.

Всеки ден се грижа за благоденствието, своето и на другите, като не се преуморявам. Подхранвам своята непрестанна връзка с Източника.

Още...

Целебни изречения за трудни ситуации (I част)

В този текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания.

В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система.

Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

1. Страхувам се от конфликти; правя ненужни компромиси, за да избегна конфронтация, и после се измъчвам. Агримония.

Осмелявам се да се покажа без маска и без грим, за да допусна истинска близост.

2. Постоянно се тревожа, без да знам защо; попивам чужди страхове. Трепетлика.

Уча се да различавам своите от чуждите предчувствия, нужните от ненужните ми страхове. Приветствам своята чувствителност към невидимото, която е дар, а не заплаха.

Още...


Страница 2 от 9

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.