Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Силен е този, който не насилва

Vine, Лоза. Авторитетност вместо авторитарност

Защото Силният ми стори величие... (Лука 1:49)

Всеки от нас познава силни, авторитетни хора, които познават и владеят себе си добре и на които може да се разчита в случай на нужда. И в обичайни, и в кризисни ситуации техните стабилност, целенасоченост, устойчивост и убеденост вдъхват сила и кураж на другите. Умението им да ръководят е благодат за целия колектив.

Но и тази, като всяка друга човешка сила, има своята слаба, незряла, „тъмна” страна. Когато не са в хармонични отношения със себе си, с душата си, такива хора са склонни да се втвърдяват (и в убежденията, и в отношенията), да упражняват силен натиск, да насилват както себе си, така и другите. Изкушени са да бъдат безмилостни и коравосърдечни, дори жестоки – макар и понякога, поне първоначално, с най-добри намерения. Непоколебимо убедени в собствената си правота, те започват да я налагат на околните, да игнорират чуждото мнение, да не зачитат чуждите желания и чувства. И така, вместо в добри ръководители, те се превръщат в необичани тирани, вместо в благи лидери – в безмилостни деспоти. И започват да вървят както срещу своето, така и срещу общото благо.

Ето как описва това състояние Едуард Бах: Много способни хора, с високо самочувствие и сигурни в успеха. Тяхната самоувереност ги кара да мислят, че е за доброто на другите да правят нещата, които те самите правят и в чиято правота са сигурни. Дори и когато са болни, те ръководят околните. В кризисни ситуации тези хора могат да бъдат много ценни...

Още...

Доброто и лошото ченге в семейството

Случва се в едно семейство или партньорство единият от двамата да е по-симпатичен, а другият като че да обира негатива на двойката. Добре е да си даваме сметка, че партньорската енергия е общо дело и че няма как единият да бъде само доброто, а другият – само лошото ченге. Недолюбваният често е опора на онзи, който печели симпатиите. И често именно той води трудните общи битки, които по-симпатичният избягва на всяка цена. Всъщност на висока и за двамата цена.

Надали има семейство (партньорство), в което да няма проблеми, разпри, търкания. И слава Богу, тъй като те могат да бъдат двигател за развитие на отношенията – онагледяват проблемите, помагат натрупаното напрежение да излезе наяве, подтикват всеки да изплюе камъчето и да сподели къде и какво го сърболи, какво му е в повече и какво не му достига. И най-вече правят нас и отношенията помежду ни честни.

Но колко често се караме с партньора си не заради нас самите, не заради нашите желания, нужди, възгледи, а заради желанията и настроенията на други (близки и далечни) хора, на които ние позволяваме да се вклинят помежду ни и (волно или неволно) да влошат семейната атмосфера?

Още...

Осмели се да споделиш

Elm, Бряст. В твоята слабост е твоята сила

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах


Всеки човек най-напред е отговорен за себе си и първо трябва да изпълни повелите на душата си, и едва тогава очакванията на другите. Мехтхилд Шефер

Всеки от нас има задачи, които може да разреши, носи отговорности, които може да понесе. Усещането за полезност е мед за човешката душа; то ни помага да разгърнем потенциала си и да служим за свое и за общо благо. Помага ни да се себеосъществим.

Доброволно поетата „раница” се носи леко и когато е тежка. Но е важно тя да бъде по силите и по плещите ни. И по волята на душата ни. Иначе от вдъхновяващо предизвикателство отговорността може да се превърне в обременяващ товар – когато решим, че сме незаменими; когато трайно надхвърлим границите си на издръжливост; когато, макар и с добри намерения, откажем да предадем на спътниците си тяхната част от общата задача. Така насилваме себе си в стремежа си да изпълним очакванията към нас. Да надценяваш и да претоварваш себе си също е форма на насилие – и като всяко насилие води до загуба на сила и на смисъл.

Да споделяш отговорността е доверие – и към себе си, и към другия. То е и споделяне на радостта – както от поемането на ангажимента, така и от осъществяването на начинанието..

Още...

Кажи ми какво криеш, за да ти кажа кой си

Човек не е това, което си мисли. Той е това, което крие. Казал го е Андре Малро.

Всеки от нас е книга с много истории и герои. Тъжни и весели, успели и провалени, гневни и милостиви, честни и лъжовни, удовлетворени и недоволни, щедри и стиснати, симпатични и отблъскващи, благи и жестоки. Това многообразие прави една книга интересна и търсена. И най-вече – истинска.

Всяка сутрин в огледалото ни поглеждат хем познати, хем непознати очи. Нашите собствени. Ние никога не можем да се опознаем докрай, да предвидим реакциите си, симпатиите и антипатиите си. Да контролираме изцяло себе си и живота. Никога не можем да знаем със сигурност как ще се чувстваме със себе си в края на този ден, къде ще ни отведе той, с кого ще ни срещне и с кого ще ни раздели. Животът е приключение с неочакван край, а вълнението и вдъхновението са съставки, които го правят интересен и вкусен. И най-вече – истински.

Понякога се чувстваме добре в собствената си компания, гордеем се и сме доволни от себе си. Понякога сме неприятно изненадани и разочаровани, недоволни и гневни – пак на себе си. Но винаги сме си ние. И в сянката, и в светлината си. И да се научим да не отричаме и да не загърбваме части от себе си е труден, но важен човешки урок. Да се научим да не се предаваме и да не предаваме себе си...

Още...

Единствената възможна изневяра

Walnut, Орех – За да бъдеш верен, спри да си изневеряваш

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.

Шекспир, из „Хамлет”, превод В. Петров

В себе си ние винаги знаем кои са следващите ни стъпки, на коя струна свири сърцето ни и кой хоризонт тегли ума ни. Понякога обаче е трудно да отстоим пред другите своята позиция и да продължим да следваме посоката на своите вътрешни стремежи. Този проблем се проявява, когато попаднем в обстоятелства, възпрепятстващи намеренията ни, или сме в присъствието на инакомислещи хора със силно влияние и въздействие върху нас. Тогава, тръгвайки с ясна вътрешна позиция, я отстъпваме и променяме, подменяме я. А след това, оставайки отново насаме със себе си, с изненада установяваме, че някак неусетно сме си изневерили.

Светът и хората около нас – близки и далечни, имат свои представи за нашето развитие, за нашето „добро”. И често тази представа се различава чувствително от вътрешната ни честота, от онова вътрешно предназначение, знанието за което имаме само ние самите...

Още...

Да спрем прославата на заетостта

От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

Да оползотвориш времето си и да си свършиш работата е ценно умение и наистина важна цел. Но днес сме създали и робуваме на култ към заетостта. Към това да си в непрекъснато движение, да не спираш да мислиш, да говориш, да работиш, да пазаруваш, да изхвърляш, да се храниш, да (се) чистиш, да обсъждаш, да осъждаш. Да (си) нямаш работа е синоним на провал, да не правиш нищо – на мързел и безотговорност, да не пазаруваш (особено най-модерното) – на неуспех и изостаналост, да не изказваш мнение – на неосведоменост и задръстеност.

Поздравяваме се с въпроса: Какво правиш? Обвинително и подозрително питаме: Ти нямаш ли си работа? Какво се мотаеш? Какво още чакаш? Още ли не си... Или с прикрита гордост съобщаваме: Бързам, нямам време! Как ще ми стигне времето! Нямам време да се обърна! Ако знаеш само колко съм зает!...

Още...

Най-добрият подарък за Коледа

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. Галатяни 5:22-23

Пристъпваме прага на зимата. Студена и тъмна отвън, тя ни предизвиква да бъдем топли и светли отвътре. Ражда се през един от най-обичните месеци от календара. Декември, пълен с празници, ни събира от близо и далеч и неуморно ни подканва да разчупим стереотипа, да намалим и променим обичайната си активност, да открием нови възможности, скрити зад рутинната ни заетост. И да ги използваме, за да пречистим и да подредим мислите, чувствата, тялото, дома си, отношенията си. Неслучайно това е и времето на Коледните пости – възможност да се освободим от излишното, да опростим храната и живота си и да (си) простим погрешките.

Търсейки подаръци, с които да зарадваме близките си за празниците, можем да започнем от себе си. Сега. Можем доброволно и добронамерено да потърсим и да извадим на светло даровете, с които годината без съмнение ни е дарила. Дарове, чиито съавтори безспорно сме и ние самите...

Още...

Егоист е човек, който не се грижи за себе си

Калуна, Heather. Лек за самота

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах


Всеки от нас има естествената потребност да търси близост с хора – сродни души, с която да споделя радости и тъги, успехи и трудности, дни и нощи.

В това търсене обаче често забравяме, че човекът, с когото със сигурност ще прекараме целия си живот, от първия до последния си дъх, сме ние самите. От началото до края на този си житейски път ние сме неизменно в собствената си (приятна или не) компания. И онова, което трябва да направим за себе си, можем да очакваме, но не и да получим от някой друг. Именно тази връзка – със самия себе си, с душата, с личността, с тялото си, е жизнено важна. Защото нейното качество предопределя качеството на връзките, които създаваме с другите, баланса между даване и получаване, в който участваме, дълбочината и ценността на обмена, който създаваме с всички останали.

Понякога, временно или трайно, по една или друга причина, ослепяваме за себе си и оглушаваме за вътрешния си глас. Тогава ожадняваме за внимание отвън, огладняваме за одобрение и потвърждение от другите на собствената ни значимост. Стремим се непрестанно към нечия компания, обръщаме неуморно темата и разговора към себе си и своите проблеми, търсим вниманието на другите и надценяваме значимостта, която имат за тях нашите истории и вълнения. Настойчиво търсим слушатели, но самите ние забравяме да изслушваме. Забравяме ние да (си) обръщаме внимание. И така, нарушавайки баланса между даване и получаване, отдалечаваме другите от себе си. Бягайки от самотата, затъваме в нея. Губим интереса на другите – защото самите ние преставаме да бъдем интересни на себе си. Преувеличаваме вълненията и нуждите си – защото вътрешно омаловажаваме себе си. И търсим отвън онова утвърждение и благост, които можем да получим само отвътре.

В целебната система на Цветята на Бах есенцията, която хармонизира това състояние, е Калуна, Heather. Ето какво казва за нея Едуард Бах: „За онези, които винаги търсят и се нуждаят от нечия компания, тъй като им е необходимо да обсъждат собствените си дела с някой друг, без значение кой би бил той. Те са много нещастни, ако трябва да бъдат сами за определено време.”...

Още...

Живот на кредит

Нищо излишно (надпис пред храм на Аполон в древна Гърция).

Да живеем на кредит предполага днес да похарчим, да отдадем нещо, с което привидно разполагаме, но което реално още не ни принадлежи и което занапред ще трябва да придобием, да заработим.

Добрата новина е, че още днес постигаме целта си. Лошата е, че пътят към нея тепърва предстои. А основен житейски принцип е, че целта енергетизира. Тя е онази заветна светла перспектива, която ни дава енергия и ни тегли към себе си, мотивира ни да се движим, да намираме сили да действаме, да преодоляваме трудностите, да си поставяме задачи и да ги изпълняваме, да  жадуваме удовлетворението в края на изминатия път. А когато завършим пътуването, да си отдъхнем и да се насладим на постигнатото.

Да придобием днес цел, която занапред ще оправдаваме, е в известен смисъл като да впрегнем каруцата пред коня. Мотиваторът - постигнатата още в началото на пътя цел, остава зад гърба ни и ние постепенно, вместо да се приближаваме, се отдалечаваме от нея, губим я от погледа си. А заедно с това намалява и желанието, и енергията ни. Това е като да вървиш напред, гледайки назад.

Така става ако не невъзможно, то значително по-трудно да преодоляваме трудностите по пътя – както субективните, така и обективните. И ни е трудно най-вече да не губим вяра в смисъла на собствените си избори...

Още...

Вашият партньор е ваше отражение (преводна статия)

Животът намира много начини да ни подпомогне в себеизследването и себеразвитието.  Един от тези начини, за който може би вече сте чували, е свързан с... хората, които срещаме по Пътя си. И особено с нашия партньор. Да, наистина не е нужно да отиваме далече – отговорът винаги е редом с нас.

В живота си ние си взаимодействаме с хора – кратковременно или постоянно. С краткото взаимодействие всичко е ясно: това може да бъде бързо запознанство, например да общуваме с някого в транспорта или по работа. Това са онези хора, с които се сблъскваме рядко и за които не мислим в по-голямата част от времето си. Въпреки че, ако внимателно наблюдаваме и това общуване, можем да открием за себе си много интересни и важни неща.

Постоянното общуване подразбира общуване с човек в продължение на дълго време, ежедневно, ежеседмично или дори по-рядко – но във всеки от тези случаи чувстваме емоционална връзка с този човек. Когато мислим за него, той предизвиква у нас определена реакция. Ако тя е положителна, то това е страхотно, а когато нещо у този човек не ни се харесва, то тук вече има място негативното емоционално вкопчване.

Съдбата/Вселената/Животът ( нужното да се подчертае) насочва към нас тези хора, от които ние можем и трябва да научим нещо нужно за нашето осъзнаване, откриване, развитие и израстване. И колкото по-близък ни е този човек и/или колкото по-силно е противопоставянето, толкова по-важна е неговата роля в живота ни. И вероятно онагледява точно това, за което трябва да се замислим най-напред.

Най-ярко и значимо ни отразяват нашите партньори. И хората, с които прекарваме най-голяма част от времето си. В самия живот е заложен дългосрочен план за самоусъвършенстване. Ние можем нещо да харесваме и нещо да не харесваме у тези хора. Ние може да не искаме да общуваме с някого, но Вселената е устроена съвършено. В живота няма нищо случайно. И във всеки човек, срещнат по Пътя ни, има частица от нас самите.

Възможно е да не се съгласите и да започнете да твърдите, че точно този човек не е добър и че точно у вас няма това, което толкова не ви се харесва у него...

Още...


Страница 5 от 10

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.