В този текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания.

В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система.

Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

1. Страхувам се от конфликти; правя ненужни компромиси, за да избегна конфронтация, и после се измъчвам. Агримония.

Осмелявам се да се покажа без маска и без грим, за да допусна истинска близост.

2. Постоянно се тревожа, без да знам защо; попивам чужди страхове. Трепетлика.

Уча се да различавам своите от чуждите предчувствия, нужните от ненужните ми страхове. Приветствам своята чувствителност към невидимото, която е дар, а не заплаха.

"Вътре в половете има повече различия, отколкото между половете.“ А. Барнет

Нуждата от равнопоставени отношения между мъжете и жените е неспирна тема за размисъл и разговор открай време.

Желанието на жените да имат своето право на избор, своето пълноправно място у дома, своята възможност за пълноценна изява в обществото, на работа, да бъдат ценени и възнаграждавани адекватно и справедливо, да не бъдат подценявани и омаловажавани техните умения и усилия, има своите безспорни основания. И благотворни промени във всяка една от тези области вече са налице.

Обичайно в основата на този казус - древното противоречие между мъжете и жените, се поставят предубежденията на мъжа към жената, мъжката сила и власт, които, проявени по неадекватен начин, обезсилват и обезсърчават жената в стремежа й към пълноправно присъствие и свободна, смела житейска изява.

 Дали обаче ние, жените, имаме обективна и честна представа в каква голяма степен трудностите пред нас в почти всички области са създавани и от жени? Дали си даваме достатъчна сметка за осъзнатото и неосъзнатото съперничество помежду ни, за явната и скритата конкуренция, за болезненото противопоставяне между майката и съпругата, между младата и възрастната, старата и новата, опитната и начинаещата, красивата и нехаресващата себе си, уверената и неуверената – трудно е да изброим всички области, в които това  некоректно за всички участници „състезание“ може да намери и често открива своята „благодатна“ почва...

Предполага се, че през Средновековието в т.н. „лов на вещици“ са избити множество красиви, умни, чаровни жени – нарочвани и от други жени, които не са могли да се помирят с тяхната различност и сила...

Нашата задача в крайта сметка не е добротата, а цялостта. С. Г. Юнг

Любовта е най-естественото и животворно човешко състояние. Тя е естеството на нашата природа, сърцевината на същността ни. Когато любовта преминава свободно през нас, тя намира естествен израз в чувствата, мислите, делата ни и като че невидимо присъства и преобразява начина, по който докосваме и себе си, и другите.

Но всеки от нас понякога е предизвикан да пристъпи в сенчести територии, които като че събуждат най-нелицеприятната му страна и в които обитават трудни за изговаряне и за преживяване чувства и мисли. Това предизвикателство може и да изглежда предизвикано отвън, но винаги подтикът идва отвътре, от нас самите – за да опознаем и сенчести свои страни, да осветим вътрешни и външни пространства, в които душата и тялото ни студуват, да разширим представата си за себе си, за другите и за света. И да доведем заедно със себе си любовта дотам, докъдето не сме и допускали, че е възможно.

Ето как Едуард Бах описва нуждата от есенцията Джел (Holly), която в неговата целебна система е лекът за хармонизирането на това трудно и болезнено състояние: „За онези, които понякога са нападани от мисли на ревност, завист, отмъщение и подозрение. За различни форми на яд, гняв, раздразнение. Вътрешно те могат да страдат много, често без да има конкретна причина за тяхното нещастие.“

Без диагноза няма терапия – това е старо правило в медицината, което обикновено не бива поставяно под въпрос. Заради неговата значимост обаче си струва да го разгледаме по-обстойно. Всъщност с това твърдение се има предвид, че диагноза и терапия вървят ръка за ръка, като се предполага, че и двете са смислени и подпомагат оздравяването. Това изискване обаче често не бива изпълнено в сферата на официалната медицина. Пациентът рутинно преминава през множество прегледи, без да се взима предвид дали те са му от полза и до какви тежки последствия би могла да доведе поставената диагноза. Когато диагнозата води до ефикасна терапия или разсейва обезпокоително подозрение, тя, естествено, е уместна. И обратното – може да бъде контрапродуктивна и опасна, когато бива използвана за радрушителна или безполезна терапия и/или предизвиква страх и отчаяние у пациента. А това трябва на всяка цена да бъде избегнато, тъй като по този начин диагнозата, освен до допълнително страдание, може да доведе до засилване на болестта и до обезсмисляне на всички усилия за лечение.

В това отношение един отговорен терапевт винаги би преценил дали да сподели една очаквано негативна диагноза с пациента в зависимост от това дали тя би била смислена и полезна или опасна и вредна за него; във втория случай тя би могла да бъде отхвърлена от пациента или изобщо да не бъде официално поставяна. (Терапевти, които работят с природна медицина, могат въпреки това да проведат лечение, тъй като тази форма на терапия е цялостна и не се нуждае от специфично диагностициране. Лечението винаги бива задействано от самото тяло, ние трябва само да му направим път, като му предоставим необходимите естествени помощни средства.) Терапевтът би могъл най-малкото състрадателно да смекчи диагнозата и да вдъхне надежда на пациента. Тук важи поговорката „Блажени са незнаещите“. Докато пациентът не знае нищо относно грозящата го опасност, той се намира в душевен покой и тялото може необезпокоявано да се самолекува. Както е казал Волтер: „Изкуството на терапевта е да забавлява пациента дотогава, докато природата не го излекува.“ С това е имал предвид, че терапевтът не трябва да обременява пациента с пагубни диагнози и негативни прогнози, както и да му вреди чрез терапията си, а да го приведе в добро душевно състояние („забавлява“), така че неговата имунна и целебна система („природата“) напълно да си свърши работата. Отдавна е доказано, че позитивната нагласа активира и оптимизира всички необходими за лечението фукции, докато страхът, стресът и безнадеждността ги блокират...