Статии

Тъгата не е болест. Тинтява, Gentian

Тъгата е един от корабите във флотилията, с която Душата пътува обратно към Дома.

Житейският ни път често криволичи – буквално и преносно, водейки ни през тъмни и плашещи територии – без видимост, погълнали привидно хоризонта. Както всяко живо същество, и ние се стремим към светлината и поне първосигнално се опитваме да заобиколим онова, което ни плаши, опитваме се да си спестим трудната и тъмна част от приключението, онази (вътрешна и външна) територия, в която, изпълнени с несигурност, ни се налага да се движим опипом, водени единствено от вярата и вътрешния си компас...

Божествената ни съдба има своя собствена логика, често неразбираема за човешкото ни аз, свое собствено темпо, с което нещата се случват не когато ни се иска (обикновено веднага!!!), а когато им дойде времето и най-вече – когато ние самите узреем за тях.

В такива бавни, трудни и тъмни периоди, когато потъваме в тъга и губим спасителната нишка на смисъла и желанието да продължим напред, ръка може да ни подаде и целебната енергия на цветето Тинтява, Gentian. Как описва неговото предназначение Едуард Бах:„За онези, които лесно се обезкуражават. Те често напредват добре в процеса на оздравяване и успешно се справят с ежедневните си задачи, но и най-малките забавяния и пречки ги изпълват със съмнение и ги обезверяват... Когато вървите успешно по пътя си, се чувствате вдъхновени, но когато срещнете трудности, бързо се отчайвате? Ако е така, малките цветчета на Горчивката, която расте по планинските пасища, ще ви помогне да гоните упорито целта си и да гледате по-оптимистично и радостно на света, дори когато небето е покрито с облаци. Тя ще ви насърчава по всяко време и ще ви помогне да осъзнаете, че няма как да се провалите, ако влагате всичко от себе си, независимо от резултатите.”...

Още... Тъгата не е болест. Тинтява, Gentian

Не/Умението да се радваш на живота. Wild Rose, Шипка

Винаги се радвайте. І Солуняни 5:16

Радостта се втурва в живота ни с първата ни глътка въздух и ни съпътства неизменно до последния ни дъх. Дали я виждаме или не, дали я преживяваме осъзнато или затваряме ума и сърцето си за нея, тя е неизбежен наш спътник, защото е основна съставка на самия живот. И той без нея не би могъл да съществува.

Понякога обаче – трайно или за определено време, й обръщаме гръб – като на близък приятел, на когото сме сърдити; оглушаваме и ослепяваме за нея и потъваме в безрадостно, равно и инертно съществуване. Убодени от вретеното на скуката и разочарованието, се унасяме в безрадостен сън. Започваме да се носим по течението и без да бъдем смирени, се примиряваме с нещата такива, каквито са. Не полагаме усилия да ги подобрим и да ги приближим към светлината – и себе си заедно с тях. Предаваме се.

А не само ние се нуждаем от Божията помощ. Бог също има нужда от нас и от нашите усилия. Има нужда от нашата отдаденост на живота, от радостта и благодарността ни за всеки изживян миг...

Още... Не/Умението да се радваш на живота. Wild Rose, Шипка

Силен е този, който не насилва. Vine, Лоза.

Авторитетност вместо авторитарност

Защото Силният ми стори величие... (Лука 1:49)

Всеки от нас познава силни, авторитетни хора, които се познават и се владеят добре и на които може да се разчита в случай на нужда. И в обичайни, и в кризисни ситуации техните стабилност, целенасоченост, устойчивост и убеденост вдъхват сила и кураж на другите. Умението им да ръководят е благодат за целия колектив.

Но и тази, като всяка друга човешка сила, има своята слаба, незряла, „тъмна” страна. Когато не са в хармонични отношения със себе си, с душата си, такива хора са склонни да се втвърдяват (и в убежденията, и в отношенията), да упражняват силен натиск, да насилват както себе си, така и другите. Изкушени са да бъдат безмилостни и коравосърдечни, дори жестоки – макар и понякога, поне първоначално, с най-добри намерения. Непоколебимо убедени в собствената си правота, те започват да я налагат на околните, да игнорират чуждото мнение, да не зачитат чуждите желания и чувства. И така, вместо в добри ръководители, те се превръщат в необичани тирани, вместо в благи лидери – в безмилостни деспоти. И започват да вървят както срещу своето, така и срещу общото благо...

Още... Силен е този, който не насилва. Vine, Лоза.

За чистите помисли и мръсното пране

„През измитото стъкло и стъклата на съседите изглеждат чисти.“ - Рената Шуман

Темата за чистотата напоследък наднича отвсякъде. Чисти ли са ръцете ни? Чисти ли са домовете ни? С чисти ли обувки се прибираме у дома? Добре би било обаче да не спираме дотук, а да продължим с търсене на отговори на същинските въпроси по тази тема. Въпроси като: Чисти ли са помислите ни? Чисто ли е сърцето ни? А думите, които излизат от устата ни? С чисти намерения ли влизаме в една ситуация или взаимоотношения? С чиста ли съвест си лягаме вечер в леглото?...

В това време, в което е добре да помним, че чистотата на ръцете е само по-малката сестра на чистия ум и чистото сърце, за разнообразие ви предлагам и една рецепта за чудесен домашен течен препарат за пране.

Нужни са ни 4 чаени чаши вряла вода, 2-3 супени лъжици настърган сапун за пране, 2-3 супени лъжици сода за чистене (можем да я намерим в някои био магазини, както и да я заменим с по-разпространената у нас сода за бъчви), десетина капки етерично масло по избор – за аромат, дезинфекция и енергетизиране, например лавандула, лимон, чаено дърво.

Още... За чистите помисли и мръсното пране

Точно твоят глас е най-важният

Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ - Данте Алигиери

Преживяваме нечувано и невиждано досега изпитание – приключение, което разбива представите ни за нас самите и за света, в който живеем, и което поставя трудни въпроси – както пред всекиго поотделно, така и пред всички ни заедно. И поотделно, и заедно пресичаме видимата и невидимата граница между старо и ново, между познато и неизвестно, между страха и надеждата.

Това, което се случва, съвсем не е въпрос само от научно естество. Да, има различни специалисти и тяхното мнение е важно, но то съвсем не отменя и не подменя усета, интуицията на всеки един от нас. Не отменя правото на мнение, на глас, на действие и на въздействие. Напротив! Надали е имало в човешката история толкова всеобхватно преживяване, в което изборът на всеки един да има толкова решаващо значение. Нека не мислим за себе си като за безгласни букви, като за пионки върху нечия чужда шахматна дъска. Щом сме тук, светлината има нужда от нас. И нашият избор е неделима част от ключа към хармонизирането на нас, на ситуацията и на света.

Когато пътуванията навън и живата телесна комуникация с другите са ограничени, значи е време за пътуване навътре и за целебни разговори със себе си.

Следват изречения за довършване, които всеки може да допълва по желание и усет. Изречения подсказки, които да ни помогнат да извадим на светло „съкровища, пазени в тъмни места“, да чуем и да уважим вътрешния си глас, да разпознаем и да последваме светлината, която ни идва отвътре винаги когато я потърсим и се решим да я погледнем в очите.

Трудно ми е да покажа на другите своя/-та...
В тази ситуация се чувствам...
Отвътре ми идва страхът от...
Отвън ме връхлита страхът от...

Още... Точно твоят глас е най-важният

Страхът в нашето легло

Нищо ново под слънцето, гласи една латинска сентенция. Знаем го много добре и въпреки това не спираме периодично да се изненадваме и да се поддаваме на познати до болка провокации – защото сами ги предизвикваме и привличаме. Докато си търсим външни проблеми и страхове, за да не се занимаваме със себе си, ще има и кой да ни ги предлага в житейското ни меню.

Ако искаме да направим някого уязвим, е достатъчно да го накараме да се страхува. Страхът е обратната страна на любовта – а там, където е най-голямата ни сила, е най-голямата ни пробойна. Затова и страхът е всъщност не само най-опасната, но и единствената възможна зараза.

Всеки от нас има своите страхове, някои от които са всеобщи и споделени – други индивидуални и дълбоко интимни.

Сред Цветята на Бах има цяла група есенции, посветени именно на различните лица на страха. През тях можем да разпознаем и да преобразуваме в сила шест основни вида страх.

Още... Страхът в нашето легло

Синап, Mustard. Радостта трябва да ти идва отвътре

Помолих бадемовото дърво: „Поговори ми за Бога!“ И бадемовото дърво разцъфтя. Никос Казандзакис

Всеки от нас притежава сила, истинската мощ, която трудно може да си представи. Според характера си, настроенията си, изборите си, ние влияем непрекъснато на съдбата, на здравето, на живота си и като магнити привличаме хора и събития в него. Някои срещи и преживявания можем да заобиколим, да избегнем, други ни носят послания, на които не можем да затворим вратата – защото душата ни ги е избрала. Познанието и приемането и на едните, и на другите, ни носи свобода и целебен вътрешен мир.

Осъзнато или не, ние се стремим към радостта - защото тя е храна, с която се храни душата ни. Неин верен спътник понякога е тъгата – с или без причина, тя може да се настани в дните и нощите ни, тихомълком да ни подтикне да се обърнем навътре и да изследваме дълбини, които доброволно трудно бихме се осмелили да опознаем. Тъгата, както всички наши чувства и емоции, ни носи смисъл и дарове. Но когато твърде дълго се задържим в прегръдките й, започваме да линеем, да губим жизнеността си, свободата си.

Още... Синап, Mustard. Радостта трябва да ти идва отвътре

Див овес, Wild oat. Признанието идва с призванието

Идвайки на тази земя, всеки от нас носи със себе си дар, съкровище, което очаква да бъде разкрито, оползотворено, споделено. Понякога сравнително рано достигаме до скъпоценното вътрешно познание къде и в какво е дарбата, силата ни. Но може и да ни отнеме немалко време и усилия това да разчетем вътрешната си карта и да се решим да проходим пътя до вътрешното ни злато, което ни зове от първия до последния ни дъх.

Трудността да открием призванието си нерядко е породена от многообразието от таланти и интереси, които притежаваме. Това многообразие може да ни носи вдъхновение, но може и да ни обърква, да ни пречи да отсеем „зърното от плявата“ и да се фокусираме върху онова занимание-призвание, което идва да ни помогне да осмислим живота си и да се себесбъднем. И да осъзнаем верността на една непопулярна максима – че колкото по-малко, толкова повече.

Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на Дивия овес, която ни идва на помощ, когато ни е време да разпознаем и да последваме себе си и таланта си в изобилието и многообразието от възможности в и около нас:

„За онези, които имат амбицията да постигнат в живота си нещо забележително, които искат да имат много опитности, да могат да опитат всичко, което животът им предоставя. Техният проблем се състои в затруднението им да решат с какво занимание да се захванат. Въпреки че амбицията им е твърде голяма, те не могат да определят каква задача ги привлича, което може да ги доведе до протакане и до неудовлетворение.“ – Едуард Бах

Още... Див овес, Wild oat. Признанието идва с призванието

Кой и какъв е всъщност Нарцис

"Нарцис" - сега тази дума е станала мръсна, придобила е негативен смисъл. Нарцисът е човек, опиянен от себе си, чийто живот е чисто себевъзхищение. Той обича само себе си. Отвратителен и жесток егоист - така определят Нарцис.

Но има древен мит, не толкова прост. Просто много психолози не са го прочели. И жалко. Фройд счита познаването на митовете за основа на работата; именно митологемите се проявяват в нашето несъзнавано. А и как изобщо ще знаете за какво говорите, ако не сте чели мита?

И така. Красивият млад Нарцис отхвърля красивия юноша Аминий, който се намушка с меч на прага на къщата на Нарцис. Еха.

Знаете ли, това е лично право на човек - да откаже връзка с млад мъж, който го тормози, нали така? Освен това да се намушкаш с меч на прага на чужда къща - нещо с психиката не е било съвсем наред.

Още... Кой и какъв е всъщност Нарцис

Кестенови пъпки, Chestnut bud. Нашата биография е най-добрият ни учебник

Ние, хората, обичаме и се стремим към нови преживявания, към разнообразие, но сме и противоречиви същества и често се противим на собствените си желания.

Както казва една мъдрост, навикът ни е втора природа – а понякога, когато не проявяваме достатъчно будност, бдителност и интерес към себе си и живота си, навиците ни могат „да изземат властта“ и неусетно да ни подчинят. За да се превърнем в затворници на самите себе си.

Тогава започваме да присъстваме формално в живота си. Машинално се движим, избираме, отговаряме. Главата с мислите си изпреварва тялото, представата избързва пред реалността. Тялом сме тук, но духом – не, защото не внимаваме, а бързаме да „излетим“ напред във времето и пространството към онова, което ни очаква в представите ни.

Така изневеряваме на своето настояще с бъдещето си – и саботираме и себе си, и бъднините си. Защото щастливият утрешният ден се ражда от пълноценно преживения днешен.

Още... Кестенови пъпки, Chestnut bud. Нашата биография е най-добрият ни учебник

Страница 1 от 10