Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Точно твоят глас е най-важният

Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ - Данте Алигиери

Преживяваме нечувано и невиждано досега изпитание – приключение, което разбива представите ни за нас самите и за света, в който живеем, и което поставя трудни въпроси – както пред всекиго поотделно, така и пред всички ни заедно. И поотделно, и заедно пресичаме видимата и невидимата граница между старо и ново, между познато и неизвестно, между страха и надеждата.

Това, което се случва, съвсем не е въпрос само от научно естество. Да, има различни специалисти и тяхното мнение е важно, но то съвсем не отменя и не подменя усета, интуицията на всеки един от нас. Не отменя правото на мнение, на глас, на действие и на въздействие. Напротив! Надали е имало в човешката история толкова всеобхватно преживяване, в което изборът на всеки един да има толкова решаващо значение. Нека не мислим за себе си като за безгласни букви, като за пионки върху нечия чужда шахматна дъска. Щом сме тук, светлината има нужда от нас. И нашият избор е неделима част от ключа към хармонизирането на нас, на ситуацията и на света.

Когато пътуванията навън и живата телесна комуникация с другите са ограничени, значи е време за пътуване навътре и за целебни разговори със себе си.

Следват изречения за довършване, които всеки може да допълва по желание и усет. Изречения подсказки, които да ни помогнат да извадим на светло „съкровища, пазени в тъмни места“, да чуем и да уважим вътрешния си глас, да разпознаем и да последваме светлината, която ни идва отвътре винаги когато я потърсим и се решим да я погледнем в очите.

Трудно ми е да покажа на другите своя/-та...
В тази ситуация се чувствам...
Отвътре ми идва страхът от...
Отвън ме връхлита страхът от...

Още...

Страхът в нашето легло

Нищо ново под слънцето, гласи една латинска сентенция. Знаем го много добре и въпреки това не спираме периодично да се изненадваме и да се поддаваме на познати до болка провокации – защото сами ги предизвикваме и привличаме. Докато си търсим външни проблеми и страхове, за да не се занимаваме със себе си, ще има и кой да ни ги предлага в житейското ни меню.

Ако искаме да направим някого уязвим, е достатъчно да го накараме да се страхува. Страхът е обратната страна на любовта – а там, където е най-голямата ни сила, е най-голямата ни пробойна. Затова и страхът е всъщност не само най-опасната, но и единствената възможна зараза.

Всеки от нас има своите страхове, някои от които са всеобщи и споделени – други индивидуални и дълбоко интимни.

Сред Цветята на Бах има цяла група есенции, посветени именно на различните лица на страха. През тях можем да разпознаем и да преобразуваме в сила шест основни вида страх.

Още...

Синап, Mustard. Радостта трябва да ти идва отвътре

Помолих бадемовото дърво: „Поговори ми за Бога!“ И бадемовото дърво разцъфтя. Никос Казандзакис

Всеки от нас притежава сила, истинската мощ, която трудно може да си представи. Според характера си, настроенията си, изборите си, ние влияем непрекъснато на съдбата, на здравето, на живота си и като магнити привличаме хора и събития в него. Някои срещи и преживявания можем да заобиколим, да избегнем, други ни носят послания, на които не можем да затворим вратата – защото душата ни ги е избрала. Познанието и приемането и на едните, и на другите, ни носи свобода и целебен вътрешен мир.

Осъзнато или не, ние се стремим към радостта - защото тя е храна, с която се храни душата ни. Неин верен спътник понякога е тъгата – с или без причина, тя може да се настани в дните и нощите ни, тихомълком да ни подтикне да се обърнем навътре и да изследваме дълбини, които доброволно трудно бихме се осмелили да опознаем. Тъгата, както всички наши чувства и емоции, ни носи смисъл и дарове. Но когато твърде дълго се задържим в прегръдките й, започваме да линеем, да губим жизнеността си, свободата си.

Още...

Див овес, Wild oat. Признанието идва с призванието

Идвайки на тази земя, всеки от нас носи със себе си дар, съкровище, което очаква да бъде разкрито, оползотворено, споделено. Понякога сравнително рано достигаме до скъпоценното вътрешно познание къде и в какво е дарбата, силата ни. Но може и да ни отнеме немалко време и усилия това да разчетем вътрешната си карта и да се решим да проходим пътя до вътрешното ни злато, което ни зове от първия до последния ни дъх.

Трудността да открием призванието си нерядко е породена от многообразието от таланти и интереси, които притежаваме. Това многообразие може да ни носи вдъхновение, но може и да ни обърква, да ни пречи да отсеем „зърното от плявата“ и да се фокусираме върху онова занимание-призвание, което идва да ни помогне да осмислим живота си и да се себесбъднем. И да осъзнаем верността на една непопулярна максима – че колкото по-малко, толкова повече.

Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на Дивия овес, която ни идва на помощ, когато ни е време да разпознаем и да последваме себе си и таланта си в изобилието и многообразието от възможности в и около нас:

„За онези, които имат амбицията да постигнат в живота си нещо забележително, които искат да имат много опитности, да могат да опитат всичко, което животът им предоставя. Техният проблем се състои в затруднението им да решат с какво занимание да се захванат. Въпреки че амбицията им е твърде голяма, те не могат да определят каква задача ги привлича, което може да ги доведе до протакане и до неудовлетворение.“ – Едуард Бах

Още...

Кой и какъв е всъщност Нарцис

"Нарцис" - сега тази дума е станала мръсна, придобила е негативен смисъл. Нарцисът е човек, опиянен от себе си, чийто живот е чисто себевъзхищение. Той обича само себе си. Отвратителен и жесток егоист - така определят Нарцис.

Но има древен мит, не толкова прост. Просто много психолози не са го прочели. И жалко. Фройд счита познаването на митовете за основа на работата; именно митологемите се проявяват в нашето несъзнавано. А и как изобщо ще знаете за какво говорите, ако не сте чели мита?

И така. Красивият млад Нарцис отхвърля красивия юноша Аминий, който се намушка с меч на прага на къщата на Нарцис. Еха.

Знаете ли, това е лично право на човек - да откаже връзка с млад мъж, който го тормози, нали така? Освен това да се намушкаш с меч на прага на чужда къща - нещо с психиката не е било съвсем наред.

Още...

Кестенови пъпки, Chestnut bud. Нашата биография е най-добрият ни учебник

Ние, хората, обичаме и се стремим към нови преживявания, към разнообразие, но сме и противоречиви същества и често се противим на собствените си желания.

Както казва една мъдрост, навикът ни е втора природа – а понякога, когато не проявяваме достатъчно будност, бдителност и интерес към себе си и живота си, навиците ни могат „да изземат властта“ и неусетно да ни подчинят. За да се превърнем в затворници на самите себе си.

Тогава започваме да присъстваме формално в живота си. Машинално се движим, избираме, отговаряме. Главата с мислите си изпреварва тялото, представата избързва пред реалността. Тялом сме тук, но духом – не, защото не внимаваме, а бързаме да „излетим“ напред във времето и пространството към онова, което ни очаква в представите ни.

Така изневеряваме на своето настояще с бъдещето си – и саботираме и себе си, и бъднините си. Защото щастливият утрешният ден се ражда от пълноценно преживения днешен.

Още...

Дъб, Oak. Залудо не стой, но залудо и не работи

Да влагаме енегията си и усилията си в нещо, което ни е по сърце, е споделена мечта. Тогава не работим, а творим, душата ни радостно пее, а онова, което влагаме чрез труда си, ни се отплаща многократно.

Случва се обаче ние самите да прекрачим здравословната граница, която отделя желанието от задължението, „искам“ от „трябва“, усилието от насилието. Насилието не над друг, а над себе си.

Когато сме в такова нездраво състояние, личността ни оглушава за посланията на душата ни и се опитва да действа сама според собствените си представи, правила и очаквания. Радостта, лекотата, удоволствието, насладата започват да напускат дните ни, а чувството за задължение остава основният ни мотиватор. И ние, игнорирайки нежеланието си, се роботизираме, втвърдяваме се, губим ценни сили и ресурси. И започваме да привличаме трудности и задължения.

Сред Цветята на Бах есенцията, която ни идва на помощ при това нехармонично състояние, е Дъб. Така я представя Едуард Бах:

„За онези, които полагат усилия и се борят силно, за да оздравеят или за да изпълнят задачите в ежедневието си. Те продължават да опитват отново и отново, дори когато случаят изглежда безнадежден. Продължават да се борят. Недоволни са от себе си, когато болестта им пречи да изпълнят задълженията си или да помогнат на другите. Смели хора, те могат да се борят срещу големи трудности, без да губят надежда и без да се отказват.“

Още...

Върба, Willow. Да се сдобрим със съдбата си

Когато се вглеждаме в живота си, откриваме, че той е изтъкан от „случайности“, които безпогрешно пишат житейския ни сценарий. Случайността, тази невидима закономерност, подпомага със срещи, раздели и разминавания проявата на съдбата ни. И сбъдването ни заедно с нея.

А съдбата ни – тази уникална дизайнерска дреха, е ушита по индивидуалната мяра на всекиго. Тя е неповторимо, смислено творение, което подтиква душата, личността, тялото ни да търсят сътрудничество, да се стремят към единство и все по-хармонично да изразяват онова послание, което всеки от нас има задачата да направи видимо в живота си.

Следвайки пътя си, с времето неизменно се сблъскваме с трудности. Пред нас застават нежелани изненади, неочаквани препятствия, които осуетяват и променят човешките ни планове. Тогава сме склонни да се отдръпваме, да затъваме в самосъжаление, да изпитваме огорчение, яд и обида. И избираме, често без да си дадем сметка, ролята на жертва – като така привикваме и нужния за нея житейски сценарий.

Започваме да се изключваме от активни действия, затъваме в оплаквания, обвинения и преглътнат гняв, които вгорчават дните ни и ни тровят отвътре.

Още...

Скална вода, Rock Water. Здравето е отвъд насилието над себе си.

Най-голямото откритие на всички поколения е, че човешките същества могат да променят живота си, трансформирайки умствената си нагласа.

- Алберт Швайцер

Много е интересно как след време започваш доброволно и с удоволствие да правиш неща, срещу които си се бунтувал, защото си бил насилван да ги правиш – като сутрешна гимнастика, да четеш Гогол или да береш шипка…

Насилието не води до благи и трайни резултати – в това число и насилието над себе си, за което става дума сега и което често е прикрито зад собствените ни най-добри и възвишени намерения, високи и благородни цели и идеали.

Когато сме подвластни на такава изкривена мисловна нагласа, хванати в капана на схващанията си, сме склонни да се подлагаме на постоянни затруднения и прекокомерни лишения – склонност, която неусетно може да се превърне в своеобразен допинг, да ни обсеби и да вземе власт над нас и вместо да ни повдигне, да ни извиси, каквото е изначалното ни намерение, неусетно да се превърне в опасен крадец и на силата, и на здравето ни. Склонни все повече да насилваме и да ограничаваме себе си, свикваме да вдигаме толкова високо „летвата“, че трудно да можем да я скочим. А ако все пак успеем, не оценяваме постижението си, не му се радваме, а бързаме да я вдигнем отново – за да не се отпуснем, да не се разглезим. А и да бъдем винаги готови – без често да знаем дори за какво...

Още...

Вината – вярна спътница във времена на промени

„Ние сме дошли на този свят, за да го спасим от нашите лъжливи представи за себе си.“

– Анатолий Некрасов

Кой от нас не е изпитвал чувство за вина? На кого не е познато това мъчително, тягостно усещане, при което вниманието ни е обсебено от съмнението, че нещо (отново!) не сме направили „както трябва“ или че е можело още нещо да кажем, или че заслужаваме порицание или наказание, а не похвала, комплимент, подарък, или че все такива ги забъркваме... Вината е многолика, говори ни често и с различни, престорени гласове. Ако решим да се борим с нея, то тя, като една многоглава хидра, расте, и расте, и расте, обсебва вниманието ни, мислите ни, енергията ни и придобива все по-голяма власт над нас.

Целебно е да умеем да различаваме гласа на съвестта от гласа на вината. Гласът на съвестта идва отвътре, от душата; гласът на вината идва отвън, от заблужденията на личността ни. Съвестта ни е жив спомен за това кои сме, откъде идваме и накъде вървим, коя е истинската ни същност. Вината ни е рожба на сборна лъжлива представа за нас, породена от пожелателни, идеализирани, неоснователни очаквания, страхове, разочарования – наши, чужди, на близките ни, най-вече на онези от тях, които не са опознали и преживели собствената си вина. Гласът на съвестта не обижда и не се натрапва; гласът на вината е досаден, груб, принизяващ. Гласът на съвестта ни подтиква, води ни към светлината; гласът на вината преувеличава тъмнината в нас и „държи“ да останем в нея, защото се храни със страховете, несигурността, чувството ни за малоценност, обвинения и самообвинения.

Още...


Страница 1 от 10

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.