Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.“ - Данте Алигиери
Преживяваме нечувано и невиждано досега изпитание – приключение, което разбива представите ни за нас самите и за света, в който живеем, и което поставя трудни въпроси – както пред всекиго поотделно, така и пред всички ни заедно. И поотделно, и заедно пресичаме видимата и невидимата граница между старо и ново, между познато и неизвестно, между страха и надеждата.
Това, което се случва, съвсем не е въпрос само от научно естество. Да, има различни специалисти и тяхното мнение е важно, но то съвсем не отменя и не подменя усета, интуицията на всеки един от нас. Не отменя правото на мнение, на глас, на действие и на въздействие. Напротив! Надали е имало в човешката история толкова всеобхватно преживяване, в което изборът на всеки един да има толкова решаващо значение. Нека не мислим за себе си като за безгласни букви, като за пионки върху нечия чужда шахматна дъска. Щом сме тук, светлината има нужда от нас. И нашият избор е неделима част от ключа към хармонизирането на нас, на ситуацията и на света.
Когато пътуванията навън и живата телесна комуникация с другите са ограничени, значи е време за пътуване навътре и за целебни разговори със себе си.
Следват изречения за довършване, които всеки може да допълва по желание и усет. Изречения подсказки, които да ни помогнат да извадим на светло „съкровища, пазени в тъмни места“, да чуем и да уважим вътрешния си глас, да разпознаем и да последваме светлината, която ни идва отвътре винаги когато я потърсим и се решим да я погледнем в очите.
Трудно ми е да покажа на другите своя/-та...
В тази ситуация се чувствам...
Отвътре ми идва страхът от...
Отвън ме връхлита страхът от...