Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Таро поглед към любовта и нейната сянка

Всеки от нас познава трепетите на влюбването, на сътворяването на една любовна връзка. Очарование изпълва въздуха и омагьосва сетивата ни с желание и любовен порив. Одухотворени, самите ние се превръщаме в криле на вдъхновението, откриваме и споделяме даровете на великодушието и на милосърдието, проглеждаме за видимата и невидима красота – в себе си, в другия, в света...

И сме убедени: „Това е Човекът!”.

Доброволно и с готовност се привързваме. Непринудено и неуморно се радваме и се отдаваме. Вдишваме и издишваме очарование, надежда и доверие. Изследваме потенциала – своя собствен, на партньора си, на връзката. Разтягаме доброволно лимитите си, откриваме готовността си да се променяме, да се адаптираме към любимия, да следваме стъпките и поривите му, да споделяме хляба и мечтите си.

Влюбените

Картата Влюбените в таро онагледява (макар и не само) любовната среща на различни нива – физическо, духовно, емоционално, мисловно... Оглежда важните, уникални и несравними роли на мъжа и на жената, обмена между тях и висшия аз на всекиго от тях, показва общия път на споделяне, който можем да извървим само с любим човек, откритостта и честността, които са важни предпоставки за това да се опознаем без маска и без грим и да можем да се доверим изцяло и безрезервно...

Още...

За женската и мъжката енергия (преводна статия)

Мъжете се нуждаят от женската енергия...

Жената е създадена за това да генерира енергия.

Тя може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-важните функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и я изразходва по различни начини. И тук основният въпрос е – накъде отправяме енергията си?

Ако моят мъж не иска да се движи, то къде е моята енергия?

Това е главният въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако моят мъж не иска да работи, да постигне нещо, инертен и апатичен е – къде е моята енергия?

• Губя ли я чрез прекомерна работа и печелене на пари?

• Увличам ли се във възпитанието на децата и забравям ли за това, че съм и жена?

• Увлекла ли съм се в саморазвитието, загърбвайки своите женски задачи?

• Убедена ли съм и досега, че бих могла да си намеря по-добър мъж?

• Обзела ли ме е алчност (скъперничество), нежелание да отдавам своята енергия?

• Решила ли съм на всяка цена да бъда силна, самостоятелна и независима?

• Умея ли сама да добивам енергия, да я спестявам и споделям?

Как да вдъхновяваме мъжете за подвизи?...

Още...

Грешното е вярното, доведено до крайност. Върбинка, Vervain – натрапник или вдъхновител

Всяко творение под слънцето има своя предистория и бъдеще, свои цели и смисъл за изживяване. Всеки от нас има задачата и предизвикателството да следва все по-уверено и вдъхновено своя път, да вдъхновява и да окрилява другите, да споделя, но и да не натрапва своите убеждения и представи.

Съществуват много и различни гледни точки и подходи към действителността. Дори и двете ни очи поотделно я виждат различно. Защо да се учудваме тогава на различната картина, която всеки от нас възприема и тъче вътре в самия себе си, и то със своето темпо – върху основата на своето минало, настояще и бъдеще. Истината е единна и същевременно жива, пресъздава се, расте и се развива заедно с всекиго от нас. Всяка една гледна точка е вярна и има своето право на съществуване. И всяка малка стъпка на когото и да е от нас е значима стъпка за цялото човечество.

Можем да бъдем полезни и верни на себе си и на цялото само ако не натрапваме на другите своите истини. А навлизането в чуждото пространство може да има различни лица и проявления. Явното и умишлено зловредно вмешателство е лесно разпознаваемо. Но нездравата намеса може да бъде породена и от привидно най-добри желания. Знаем добре, че „пътят към ада е постлан с добри намерения.” Особено ако решим, че пътят е един и същ - и задължителен за всички...

Още...

Раз/Очароващо и Без/Надеждно стихотворение, което се чете два пъти

Изгубеното поколение

Джонатан Рийд

Аз съм част от едно изгубено поколение...

И отказвам да повярвам, че

мога да променя света.

Осъзнавам, че може би шокирам, но

"Щастието идва отвътре!"

е една лъжа.

"Парите ще ме направят щастлив!"

Тридесетгодишен ще кажа на децата си,

че те не са най-важното нещо в моя живот.

Работодателите ми ще узнаят,

това са моите ясни приоритети.

Работата

е преди

семейството.

Ще ти кажа следното...

Още...

Виновен или свободен? Pine, Бор

Чувството за вина е една от основните причини за човешките (и не само) проблеми. Още от изгонването на прародителите ни Адам и Ева от Рая носим в себе си „спомена” за тяхното прегрешение и това клеймо, осъзнато или не, белязва безмилостно както онова, което правим, „без да искаме”, така и онова, което не си позволяваме, а го желаем от цялото си сърце.

А да правим неща, които не искаме, но „трябва”, особено когато са по силите ни, е един от неусетните начини бавно, но сигурно да се насилваме, да си изневеряваме и да се отдалечаваме от себе си и от същността си.

Вината е чувство, което е познато на всекиго. Като механизъм за управление тя е в основата на манипулацията, с която, съзнателно или не, дърпаме конците си един на друг и предем въжетата, с които обезсилваме сами себе си. И най-често тези въжета се наричат „Страх от наказание” и „Срам да бъда себе си”...

Още...

10 пробойни, през които изтича вашата сила (преводна статия)

С какви действия човек отслабва сам себе си и разпилява своята жизнена енергия:

1. Незавършени, недоведени докрай дела.

Всеки път, когато се захванеш с някаква работа, когато започнеш нещо, но не го доведеш докрай, се губят напразно не само материални ресурси. В психиката, като в компютър, остава да виси незатворен процес, който не се осъзнава, но през цялото време поглъща внимание и сили.

Към това спада: да дадеш обещание и да не го изпълниш, да имаш дългове, да се натовариш свръх силите си.

2. Да лъжеш себе си и другите.

Когато човек лъже, му се налага да губи много енергия за поддържане на измислените образи. Освен това се изкривява потока между чакрата на гърлото и чакрата на сърцето. Затова казват: „не си криви душата”. От лъжата тя действително се изкривява.

Какво следва да се изкорени: лицемерието, самоизмамата, опитите да изглеждаш такъв, какъвто не си...

Още...

Ракът – симптом, а не болест (преводна статия)

От момента, в който Ричард Никсън официално обявява война на рака чрез подписването на Американския противораков закон, повече от сто милиарда долара от средствата на данъкоплатците са били изхарчени за изследване и разработване на лекарства в опит да се унищожи болестта, трилиони повече са похарчили самите болни, но резултатите остават разочароващи.

Дори четиридесет години след въвеждането на комплексната „традиционна” (хирургия и химиотерапия) и „ядрена” (лъчева терапия) война срещу рака, у всеки четвърти се диагностицира това заболяване – и ако вярваме на прогнозите, числото на заболелите продължава непрестанно да расте.

Може би това грандиозно поражение отразява факта, че природата на рака е била изтълкувана изначално погрешно, а заедно с това са погрешни и нашите опити да предотвратим или излекуваме рака. Не толкова отдавна беше обявено, че ацидозата е предвестник на рака, въпреки че по-рано това беше неизвестно. Може би трябва да се върнем към фундаменталния въпрос: какво е ракът? Докато не можем да намерим неговия точен отговор, всички опити да се „предотврати” или „лекува” болест, която не разбираме, са обречени на провал...

Още...

Пепеляшка или Кралица? Centaury, Червен кантарион

Една от най-големите радости е да можем да бъдем в услуга, да служим на личното и на общото благо, да бъдем полезни. Всеки от нас, осъзнато или не, е чувствителен към нуждите на околните, на ближния, и се стреми да му помогне. Изразът „човек за човека е брат” е метафора само донякъде – в голяма степен той буквално изразява истинското родството между нас.

Неслучайно обаче ние имаме граници помежду си (кожата ни, стените на дома ни, границите на града, на държавата, на континента ни) – всеки от нас съществува и като самостоятелна единица, за която е жизнено важно да е в хармония със себе си и със средата, която я заобикаля. В рамките на своите лични граници всеки един от нас е пълноправен владетел на едно своеобразно уникално кралство. И право и дълг на всекиго е да умее добре да се грижи за това кралство – и за неговите поданици (идеи, представи, мисли, чувства, емоции, действия, органи и клетки)...

Още...

Таро поглед към 2016 – възможност, която не е за изпускане

Честита ни Нова година – този път с името 2016. И тъй като знаем, че nomen est omen или името е поличба, да се опитаме да открием какви заложби се крият в тази година и как да ги извадим наяве – за своя и за обща полза.

2016 е година, която можем да онагледим до голяма степен чрез Отшелника в таро. Общо погледнато, такова време ни дава възможност да отсеем нужното от ненужното, важното от несъщественото; подканва ни да се вглеждаме повече навътре, отколкото навън, внимателно и търпеливо да търсим същността отвъд формата, да откриваме възможностите отвъд проблемите, чудесата отвъд чудовищата...

Още...

Декември точно тази година – време да си поиграем на въпроси и отговори

Поредният декември. Не един такъв има в живота ни. И помним него – не толкова числото на годината, което се сменя непрестанно. Декември – месец на празници: студентски, рибни, служебни, лични, семейни, земни и духовни... Месец на срещи, на споделяне, на даряване, прегръщане, пазаруване, на готвене и хранене – на тялото и на душата... Но и месец на равносметка, в който затваряме и отваряме годишната врата, за да прекрачим прага. Месец, в който можем да попитаме себе си за всичко, което ни интересува. И да се ослушаме за отговора, който никой друг не може да ни даде.

Отговорете пред себе си. Непременно писмено. Писането прави нещата бавни и забавни – ако сме достатъчно търпеливи. И ни вади от шаблона на прибързания механичен отговор. Няма верни и грешни отговори. Има честни и престорени. И най-важното, както е казал Достоевски – не лъжете сами себе си...

Още...


Страница 7 от 10

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.