Като "бивше дете" това да прозрете как сте били програмирани и какво е влиянието на тази програма върху живота ви е голямо откритие. Брус Липтън
Миналото ни понякога прилича на голямо стегнато намотано кълбо прежда – в началото е трудно да открием откъде да го подхванем, за да започнем да го разплитаме.
Сигурен достъп до него обаче ни осигуряват чувствата ни – честни посланици на вътрешния ни свят. Следвани нежно и внимателно, те насочват стъпките ни навътре - по пътя към сърцето и свободата.
Ние не идваме на тази земя tabula rasa, чиста дъска. Всеки от нас донася тук със себе си онова, което му е нужно, за да извърви пътя си и да може да се върне обратно у дома – там, откъдето всички идваме и където се завръщаме.
Същевременно всеки от нас е част от една дълга напред и назад във времето семейна приказка, която наследява и предава нататък.
Семействата, в които попадаме, не са случайни.
Те обединяват хора със сходни истории, сродни задачи, дарове и предизвикателства. И всеки участник в семейния мит има възможност да повдигне и своята, и общата история с една октава, да подпомогне себе си, семейството, рода, човечеството.
Ние наследяваме светогледа и възпитанието на родителите си; често неосъзнато и като че недоброволно повтаряме семейните модели и ги завещаваме на децата си. Но от един момент нататък е важно да отделим представата за себе си от представата на рода и родителите ни за нас, от онова, което, волно и особено неволно, сме преживели, да си дадем възможност да разпознаем и да разчупим нездрави семейни клишета, за да съхраним здравото, да се освободим от ненужното и да си позволим да пораснем – първо в собствените си очи. За да можем да затворим стари врати и осъзнато да изберем какво в създадените от нас семейства искаме да предадем нататък и какво – не.