Всеки от нас, като божествено създание, има непрестанна връзка с неизчерпаемия източник на енергия и вдъхновение. Но същевременно всеки от нас, бидейки и човешко същество, е ограничен в своите възможности.

Понякога забравяме това и загърбваме сигналите, които душата и тялото винаги ни изпращат навреме, за да ни предупредят за злоупотреба със себе си и за предстоящо изчерпване на силите ни.

Тогава изпадаме – временно или трайно, в състояние, в което губим желание, интерес и възможност да продължим напред с радост и лекота, да изпълним поети вече ангажименти и да поемем нови предизвикателства.

Работата е начин да сбъдваме себе си, да осъществяваме мечтите си, да (си) бъдем полезни. Но е важно да помним, че почивката е неотделно свързана с работата и че без нея и най-любимото ни занимание рано или късно ще се превърне в непосилно и вече нежелано бреме.

В целебната система на Цветята на Бах лекът за това нехармонично и разболяващо ни състояние е есенцията Маслина, Olive. Ето как Едуард Бах представя нуждата от нея:

За онези, които са страдали много умствено и физически и са толкова изтощени и уморени, че имат чувството, че вече нямат никакви сили за каквото и да било усилие. Ежедневието е за тях тежка работа, без никакво удоволствие.

"Страхът е нещо лично.“ Гьоц Бломе

Кой от нас не е бил, за един миг или за цяла вечност, в смразяващата прегръдка на страха? Кой не познава този приятел или враг, който може да ни предупреди за опасност, да ни помогне да действаме адекватно в една ситуация, дори да ни спаси живота, но и да отнеме силата ни и да ни подчини? А има и един вид страх – страх за другия, който може да обезсили не само нас, но и онези, върху които проектираме тревогите си.

Страхът за другия онагледява, но и създава своеобразна пъпна връв, която свързва двете страни на нишката на притесненията. Пъпната връв е здравословна необходимост в началото на човешкия ни път. Но неуместната, ненавременна енергийна пъпна връв свидетелства за отношения на зависимост и се превръща във въже, което ни връзва ръцете, а ние, стоящите на който и да е от двата му края, заприличваме все повече на кукли на конци.

В Цветята на Бах помощта за това нехармонично състояние идва от цветовете на червения кестен, предназначен „за тези, на които е много трудно да не се тревожат за другите. Често те са престанали да мислят за себе си, но за онези, които са им близки, страдат силно и често се страхуват, че може да им се случи нещо лошо“.

Като "бивше дете" това да прозрете как сте били програмирани и какво е влиянието на тази програма върху живота ви е голямо откритие. Брус Липтън

Миналото ни понякога прилича на голямо стегнато намотано кълбо прежда – в началото е трудно да открием откъде да го подхванем, за да започнем да го разплитаме.

Сигурен достъп до него обаче ни осигуряват чувствата ни – честни посланици на вътрешния ни свят. Следвани нежно и внимателно, те насочват стъпките ни навътре - по пътя към сърцето и свободата.

Ние не идваме на тази земя tabula rasa, чиста дъска. Всеки от нас донася тук със себе си онова, което му е нужно, за да извърви пътя си и да може да се върне обратно у дома – там, откъдето всички идваме и където се завръщаме.

Същевременно всеки от нас е част от една дълга напред и назад във времето семейна приказка, която наследява и предава нататък.

Семействата, в които попадаме, не са случайни.

Те обединяват хора със сходни истории, сродни задачи, дарове и предизвикателства. И всеки участник в семейния мит има възможност да повдигне и своята, и общата история с една октава, да подпомогне себе си, семейството, рода, човечеството.

Ние наследяваме светогледа и възпитанието на родителите си; често неосъзнато и като че недоброволно повтаряме семейните модели и ги завещаваме на децата си. Но от един момент нататък е важно да отделим представата за себе си от представата на рода и родителите ни за нас, от онова, което, волно и особено неволно, сме преживели, да си дадем възможност да разпознаем и да разчупим нездрави семейни клишета, за да съхраним здравото, да се освободим от ненужното и да си позволим да пораснем – първо в собствените си очи. За да можем да затворим стари врати и осъзнато да изберем какво в създадените от нас семейства искаме да предадем нататък и какво – не.

В текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания. В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система. Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

20. Притеснителен и свенлив, несигурен и плашлив съм в ежедневни, особено нови за мене ситуации. Мимулус.

Опознавам и уважавам своята деликатност; постепенно разбирам, че и малките стъпки, когато са направени с радост, ми помагат да измина значими житейски разстояния.

21. Периодично губя връзка с мира и радостта, потъвам в мрачни настроения - тогава имам непреодолима нужда да се изолирам от света. Синап.

Откривам и прилагам своето умение да се радвам безпричинно от сърце, да нося мира и светлината навсякъде със себе си и да ги споделям със света.

22. Имам болезнено чувство за отговорност, насилвам се да спазвам задълженията си при всякакви обстоятелства и на всяка цена. Дъб.

Уча се да уважавам своите граници на издръжливост и да следвам желанията си. Стремя се да си върна лекотата и радостта от играта на живота.

23. Чувствам се изчерпан и уморен, нямам желание и сили за каквото и да е. Маслина.

Всеки ден се грижа за благоденствието, своето и на другите, като не се преуморявам. Подхранвам своята непрестанна връзка с Източника.