Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Единствената възможна изневяра

Walnut, Орех – За да бъдеш верен, спри да си изневеряваш

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах

И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.

Шекспир, из „Хамлет”, превод В. Петров

В себе си ние винаги знаем кои са следващите ни стъпки, на коя струна свири сърцето ни и кой хоризонт тегли ума ни. Понякога обаче е трудно да отстоим пред другите своята позиция и да продължим да следваме посоката на своите вътрешни стремежи. Този проблем се проявява, когато попаднем в обстоятелства, възпрепятстващи намеренията ни, или сме в присъствието на инакомислещи хора със силно влияние и въздействие върху нас. Тогава, тръгвайки с ясна вътрешна позиция, я отстъпваме и променяме, подменяме я. А след това, оставайки отново насаме със себе си, с изненада установяваме, че някак неусетно сме си изневерили.

Светът и хората около нас – близки и далечни, имат свои представи за нашето развитие, за нашето „добро”. И често тази представа се различава чувствително от вътрешната ни честота, от онова вътрешно предназначение, знанието за което имаме само ние самите...

Още...

Да спрем прославата на заетостта

От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

Да оползотвориш времето си и да си свършиш работата е ценно умение и наистина важна цел. Но днес сме създали и робуваме на култ към заетостта. Към това да си в непрекъснато движение, да не спираш да мислиш, да говориш, да работиш, да пазаруваш, да изхвърляш, да се храниш, да (се) чистиш, да обсъждаш, да осъждаш. Да (си) нямаш работа е синоним на провал, да не правиш нищо – на мързел и безотговорност, да не пазаруваш (особено най-модерното) – на неуспех и изостаналост, да не изказваш мнение – на неосведоменост и задръстеност.

Поздравяваме се с въпроса: Какво правиш? Обвинително и подозрително питаме: Ти нямаш ли си работа? Какво се мотаеш? Какво още чакаш? Още ли не си... Или с прикрита гордост съобщаваме: Бързам, нямам време! Как ще ми стигне времето! Нямам време да се обърна! Ако знаеш само колко съм зает!...

Още...

Най-добрият подарък за Коледа

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. Галатяни 5:22-23

Пристъпваме прага на зимата. Студена и тъмна отвън, тя ни предизвиква да бъдем топли и светли отвътре. Ражда се през един от най-обичните месеци от календара. Декември, пълен с празници, ни събира от близо и далеч и неуморно ни подканва да разчупим стереотипа, да намалим и променим обичайната си активност, да открием нови възможности, скрити зад рутинната ни заетост. И да ги използваме, за да пречистим и да подредим мислите, чувствата, тялото, дома си, отношенията си. Неслучайно това е и времето на Коледните пости – възможност да се освободим от излишното, да опростим храната и живота си и да (си) простим погрешките.

Търсейки подаръци, с които да зарадваме близките си за празниците, можем да започнем от себе си. Сега. Можем доброволно и добронамерено да потърсим и да извадим на светло даровете, с които годината без съмнение ни е дарила. Дарове, чиито съавтори безспорно сме и ние самите...

Още...

Егоист е човек, който не се грижи за себе си

Калуна, Heather. Лек за самота

Статия от поредицата Освободи себе си* с Цветята на Бах


Всеки от нас има естествената потребност да търси близост с хора – сродни души, с която да споделя радости и тъги, успехи и трудности, дни и нощи.

В това търсене обаче често забравяме, че човекът, с когото със сигурност ще прекараме целия си живот, от първия до последния си дъх, сме ние самите. От началото до края на този си житейски път ние сме неизменно в собствената си (приятна или не) компания. И онова, което трябва да направим за себе си, можем да очакваме, но не и да получим от някой друг. Именно тази връзка – със самия себе си, с душата, с личността, с тялото си, е жизнено важна. Защото нейното качество предопределя качеството на връзките, които създаваме с другите, баланса между даване и получаване, в който участваме, дълбочината и ценността на обмена, който създаваме с всички останали.

Понякога, временно или трайно, по една или друга причина, ослепяваме за себе си и оглушаваме за вътрешния си глас. Тогава ожадняваме за внимание отвън, огладняваме за одобрение и потвърждение от другите на собствената ни значимост. Стремим се непрестанно към нечия компания, обръщаме неуморно темата и разговора към себе си и своите проблеми, търсим вниманието на другите и надценяваме значимостта, която имат за тях нашите истории и вълнения. Настойчиво търсим слушатели, но самите ние забравяме да изслушваме. Забравяме ние да (си) обръщаме внимание. И така, нарушавайки баланса между даване и получаване, отдалечаваме другите от себе си. Бягайки от самотата, затъваме в нея. Губим интереса на другите – защото самите ние преставаме да бъдем интересни на себе си. Преувеличаваме вълненията и нуждите си – защото вътрешно омаловажаваме себе си. И търсим отвън онова утвърждение и благост, които можем да получим само отвътре.

В целебната система на Цветята на Бах есенцията, която хармонизира това състояние, е Калуна, Heather. Ето какво казва за нея Едуард Бах: „За онези, които винаги търсят и се нуждаят от нечия компания, тъй като им е необходимо да обсъждат собствените си дела с някой друг, без значение кой би бил той. Те са много нещастни, ако трябва да бъдат сами за определено време.”...

Още...

Живот на кредит

Нищо излишно (надпис пред храм на Аполон в древна Гърция).

Да живеем на кредит предполага днес да похарчим, да отдадем нещо, с което привидно разполагаме, но което реално още не ни принадлежи и което занапред ще трябва да придобием, да заработим.

Добрата новина е, че още днес постигаме целта си. Лошата е, че пътят към нея тепърва предстои. А основен житейски принцип е, че целта енергетизира. Тя е онази заветна светла перспектива, която ни дава енергия и ни тегли към себе си, мотивира ни да се движим, да намираме сили да действаме, да преодоляваме трудностите, да си поставяме задачи и да ги изпълняваме, да  жадуваме удовлетворението в края на изминатия път. А когато завършим пътуването, да си отдъхнем и да се насладим на постигнатото.

Да придобием днес цел, която занапред ще оправдаваме, е в известен смисъл като да впрегнем каруцата пред коня. Мотиваторът - постигнатата още в началото на пътя цел, остава зад гърба ни и ние постепенно, вместо да се приближаваме, се отдалечаваме от нея, губим я от погледа си. А заедно с това намалява и желанието, и енергията ни. Това е като да вървиш напред, гледайки назад.

Така става ако не невъзможно, то значително по-трудно да преодоляваме трудностите по пътя – както субективните, така и обективните. И ни е трудно най-вече да не губим вяра в смисъла на собствените си избори...

Още...

Вашият партньор е ваше отражение (преводна статия)

Животът намира много начини да ни подпомогне в себеизследването и себеразвитието.  Един от тези начини, за който може би вече сте чували, е свързан с... хората, които срещаме по Пътя си. И особено с нашия партньор. Да, наистина не е нужно да отиваме далече – отговорът винаги е редом с нас.

В живота си ние си взаимодействаме с хора – кратковременно или постоянно. С краткото взаимодействие всичко е ясно: това може да бъде бързо запознанство, например да общуваме с някого в транспорта или по работа. Това са онези хора, с които се сблъскваме рядко и за които не мислим в по-голямата част от времето си. Въпреки че, ако внимателно наблюдаваме и това общуване, можем да открием за себе си много интересни и важни неща.

Постоянното общуване подразбира общуване с човек в продължение на дълго време, ежедневно, ежеседмично или дори по-рядко – но във всеки от тези случаи чувстваме емоционална връзка с този човек. Когато мислим за него, той предизвиква у нас определена реакция. Ако тя е положителна, то това е страхотно, а когато нещо у този човек не ни се харесва, то тук вече има място негативното емоционално вкопчване.

Съдбата/Вселената/Животът ( нужното да се подчертае) насочва към нас тези хора, от които ние можем и трябва да научим нещо нужно за нашето осъзнаване, откриване, развитие и израстване. И колкото по-близък ни е този човек и/или колкото по-силно е противопоставянето, толкова по-важна е неговата роля в живота ни. И вероятно онагледява точно това, за което трябва да се замислим най-напред.

Най-ярко и значимо ни отразяват нашите партньори. И хората, с които прекарваме най-голяма част от времето си. В самия живот е заложен дългосрочен план за самоусъвършенстване. Ние можем нещо да харесваме и нещо да не харесваме у тези хора. Ние може да не искаме да общуваме с някого, но Вселената е устроена съвършено. В живота няма нищо случайно. И във всеки човек, срещнат по Пътя ни, има частица от нас самите.

Възможно е да не се съгласите и да започнете да твърдите, че точно този човек не е добър и че точно у вас няма това, което толкова не ви се харесва у него...

Още...

Тъгата не е болест. Цветята на Бах - Тинтява, Gentian

Тъгата е един от корабите във флотилията, с която Душата пътува обратно към Дома.

Житейският ни път често криволичи – буквално и преносно, водейки ни през тъмни и плашещи територии – без видимост, погълнали привидно хоризонта. Както всяко живо същество, и ние се стремим към светлината и поне първосигнално се опитваме да заобиколим онова, което ни плаши, опитваме се да си спестим трудната и тъмна част от приключението, онази (вътрешна и външна) територия, в която, изпълнени с несигурност, ни се налага да се движим опипом, водени единствено от вярата и вътрешния си компас...

Божествената ни съдба има своя собствена логика, често неразбираема за човешкото ни аз, свое собствено темпо, с което нещата се случват не когато ни се иска (обикновено ве-дна-га!!!), а когато им дойде времето и най-вече – когато ние самите узреем за тях.

В такива бавни, трудни и тъмни периоди, когато потъваме в тъга и губим спасителната нишка на смисъла и желанието да продължим напред, ръка може да ни подаде и целебната енергия на цветето Тинтява, Gentian...

Още...

Езикът на Бога (преводна статия)

Древните традиции предполагат, че действието на молитвата е свързано не с думите, произнасяни от молещия се, а с нещо друго.

След редактирането на Библията през ІV век нещо, което е лежало в основата на езика на молитвите, се е оказало изгубено, запазили са се само думите. Впоследствие мнозина са се уверили, че силата на молитвата е именно в начина на произнасяне на думите. Откровенията на текстовете, отнасящи се към древни периоди, отново и отново ни напомнят, че в самото съчетаване на гласни и съгласни не се крие никакъв магически код, отварящ вратата към други измерения.

Тайната на молитвата не е в похвалните думи, не е в речитатива, не е в периодичното повторение на всевъзможни „да бъде” или „да дойде”.

Свитъците от Мъртво море ясно говорят за това, че главното в молитвата е намерението, тоест ако думите „се произнасят само с устата, те са мъртъв кошер, който не ни дава мед”.

Неизреченото слово

Силата на молитвата се състои в това, което е невъзможно да се предаде в речта или на хартия – в чувството, с което произнасяме молитвените формули.

Именно чувството, с което се молим, отваря пътеки, водещи към притежание на сили, видими или невидими.

Древните текстове недвусмислено посочват този важен елемент на общуване с вселената. Игуменът на тибетския манастир, който насочи вниманието към значението на чувството в молитвата, само потвърди моите собствени изводи.

На моя въпрос за това какво се случва в душите на хората, когато те се молят, игуменът отговори с една дума: чувство!

Външната проява на молитвата, която наблюдавахме в Тибет – четене, песнопение, определени движения на тялото, служат за изразяване на чувствата. По-нататък, развивайки своя отговор, игуменът добави, че чувството не е просто един от факторите в молитвата. Той подчерта, че чувството Е молитвата!...

Още...

Страх от магия или магията на страха

Начинът, по който гледаме на света, създава света, който виждаме. Б. Кауфман

„Аз не вярвам в тези неща, но... Чудя се понякога имам ли направена магия... Защото от известно време не ми върви.” Въпрос, който може да хрумне почти на всекиго. Особено когато „нещо ни куца” и усещаме липса на така търсения и набеден късмет.

Страхът от направена магия... Древен и модерен. Познат отдавна, но събуден напоследък за нов живот – защото вътрешното търсене определя външното предлагане.

Как се заражда този страх? Той се прокрадва тихо, превзема ни „на части” и докато се усетим – един ден е заел стабилно място в мислите ни. Един ден вече даже не допускаме – сигурни сме, че „има нещо...”. И че то не е в нас.

Това подозрение ни надушва и ни заразява постепенно, стъпка по стъпка. Създаваме благоприятна почва за него, когато не даваме навременен израз на чувствата си, не търсим градивен разговор и промяна в отношението и поведението си, когато обвинително съдим, „стискаме зъби” и натрупваме обида след обида. Когато започнем да (се) омаловажаваме и да (се) подценяваме, да не (се) ценим. Когато обръщаме поглед повече към онова, което нямаме, отколкото към даровете в живота ни, които винаги са налице. Когато отправяме поглед все повече към другите, отколкото към себе си, и ги издигаме на пиедестал – както за да ги обожествяваме, така и за да ги разпъваме на кръст. И себе си заедно с тях. Когато започнем все повече да (се) съжаляваме и все по-малко да се надяваме, все повече да се примиряваме и все по-малко да виждаме смисъл в това, което е...

Още...

Емоциите – енергия в действие (преводна статия)

В съвременния свят има достатъчно голям неосъзнат емоционален заряд, който периодично се стреми да се освободи чрез различни социални и климатични събития. Всеки човек се явява в по-голяма или по-малка степен носител на този заряд и разбирането на свързаните с това вътрешни процеси и механизми може значително да подобри живота ни в много отношения.

1. Всеки емоционален опит винаги има две съставни части:

История, която поражда този емоционален опит.

Енергия, стояща зад този опит, поток на усещанията, който го съпровожда.

Ние твърде често, привързани към нашите емоции, попадаме в капана на нашите истории и с това усилваме енергията, лежаща в основата на подобни преживявания, и само усложняваме проблема. Никакъв интелектуален подход не може да разреди блокирания енергиен поток, лежащ в основата на емоциите и на интензивните преживявания. Затова интелектуалните подходи (безкрайните разговори и оплаквания например) са практически безполезни при решаването на емоционални проблеми.

Ако насочим вниманието си към енергията, пораждаща подобни преживявания, то това ще отвори възможност за бързо и дълбоко емоционално освобождаване.

2. Има два типа неефективни емоции:

Предвиждащи емоции.

Натрупани емоции.

Предвиждащите емоции са резултат от нашите фиксирани очаквания и са опит насилствено да се предизвикат желаните от нас резултати. Освен това, те възникват от болезнените фантазии относно това какво не се е случило, защо не се е случило, колко лошо ще завърши всичко и т.н. Всичко това създава филтър, своеобразни слънцезащитни очила: всичко, което се вижда, се възприема в една и съща тоналност и цвят.

Натрупаните емоции са всички емоции, които не са напълно преживени в миналото, което води до образуване на застояла блокирана енергия. Тази блокирана енергия скрито задържа и саботира нашия живот и самореализация. Бягството от пълоценно изживяване на собствените емоции има реални и не особено позитивни последствия...

Още...


Страница 3 от 7

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.