Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Майсторският модел

 

Това е истината за Себето

0. Цялата Сила, която е била и ще бъде, е тук сега.

1. Аз съм център за изразяване на Пра-Волята-за-Добро, която вечно сътворява и поддържа Вселената.

2. Чрез мен нейната безпогрешна Мъдрост приема форма в мисли и думи.

3. Изпълнен/-а с Разбиране на нейните съвършени закони, аз съм ръководен/-а, миг след миг, по пътя на овобождението.

4. От неизчерпаемите богатства на нейната Безгранична Същност аз черпя всичко, от което се нуждая – както духовно, така и материално.

5. Аз разпознавам проявлението на нейната Непогрешима Справедливост във всички обстоятелства на моя живот.

6. Във всички неща, големи и малки, аз виждам Красотата на Божествения израз.

7. Оживяван от тази Воля, поддържан от нейната непогрешима Мъдрост и Разбиране, мой е Победният Живот.

8. Аз очаквам с доверие съвършеното осъществяване на Вечното Сияние на Безграничната Светлина.

9. В мисли, думи и дела, аз изграждам своя живот, ден след ден, върху сигурната Основа на Вечното Битие.

10. Царството на Духа е въплътено в моята плът.

 

Превод Илиана Смилянова

Още...

Holly, Джел. Любов, наречена омраза: от роб на гнева към творец на живота

Нашата задача в крайта сметка не е добротата, а цялостта. С. Г. Юнг

Любовта е най-естественото и животворно човешко състояние. Тя е естеството на нашата природа, сърцевината на същността ни. Когато любовта преминава свободно през нас, тя намира естествен израз в чувствата, мислите, делата ни и като че невидимо присъства и преобразява начина, по който докосваме и себе си, и другите.

Но всеки от нас понякога е предизвикан да пристъпи в сенчести територии, които като че събуждат най-нелицеприятната му страна и в които обитават трудни за изговаряне и за преживяване чувства и мисли. Това предизвикателство може и да изглежда предизвикано отвън, но винаги подтикът идва отвътре, от нас самите – за да опознаем и сенчести свои страни, да осветим вътрешни и външни пространства, в които душата и тялото ни студуват, да разширим представата си за себе си, за другите и за света. И да доведем заедно със себе си любовта дотам, докъдето не сме и допускали, че е възможно.

Ето как Едуард Бах описва нуждата от есенцията Джел (Holly), която в неговата целебна система е лекът за хармонизирането на това трудно и болезнено състояние: „За онези, които понякога са нападани от мисли на ревност, завист, отмъщение и подозрение. За различни форми на яд, гняв, раздразнение. Вътрешно те могат да страдат много, често без да има конкретна причина за тяхното нещастие.“

Още...

Целебната криза 2020 и нейните предизвикателства през погледа на таро

Начинът, по който се срещам с архетипите на таро системата и търся отговори с нейна помощ, обичайно е основан на индивидуални въпроси и съответно на индивидуалния интуитивен прочит на онзи, който задава въпроса – с моята помощ при тълкуването (превеждането на посланието) на символите.

Този път реших да подходя по различен начин, тъй като стуацията е необичайна, коренно различна: огромна част от населението на света се оказа в зависимо, висящо състояние, в атмосфера на страх, вина, гняв, неизвестност, самота, загуба на вяра и сигурност. Затова този път задавам въпрос, който вероятно вълнува почти всички, които сме свързани помежду си сега:

Каква е ситуацията, свързана с тази криза – под повърхността, отвъд видимото; как си пречим и как си помагаме да преминем хармонично през това всеобщо изпитание и да използваме потенциала му; накъде ни води този труден, но със сигурност смислен път.

Съзнателно употребявам думата "целебна" на мястото на "вирусна криза", тъй като съм убедена, че всеки от нас е „заразен“ и ще преболедува по своему тази ситуация; и ако считаме, че само и единствено вирусът COVID19 е „виновникът“, подбудителят и урокът, си пречим да вникнем в същността на предизвикателството, да го преболедуваме и да оздравеем.

Подредбата, която избрах, се нарича Кръст, използвала съм цялата колода 78 карти, а позициите са:

Още...

Опасни диагнози

Без диагноза няма терапия – това е старо правило в медицината, което обикновено не бива поставяно под въпрос. Заради неговата значимост обаче си струва да го разгледаме по-обстойно. Всъщност с това твърдение се има предвид, че диагноза и терапия вървят ръка за ръка, като се предполага, че и двете са смислени и подпомагат оздравяването. Това изискване обаче често не бива изпълнено в сферата на официалната медицина. Пациентът рутинно преминава през множество прегледи, без да се взима предвид дали те са му от полза и до какви тежки последствия би могла да доведе поставената диагноза. Когато диагнозата води до ефикасна терапия или разсейва обезпокоително подозрение, тя, естествено, е уместна. И обратното – може да бъде контрапродуктивна и опасна, когато бива използвана за радрушителна или безполезна терапия и/или предизвиква страх и отчаяние у пациента. А това трябва на всяка цена да бъде избегнато, тъй като по този начин диагнозата, освен до допълнително страдание, може да доведе до засилване на болестта и до обезсмисляне на всички усилия за лечение.

В това отношение един отговорен терапевт винаги би преценил дали да сподели една очаквано негативна диагноза с пациента в зависимост от това дали тя би била смислена и полезна или опасна и вредна за него; във втория случай тя би могла да бъде отхвърлена от пациента или изобщо да не бъде официално поставяна. (Терапевти, които работят с природна медицина, могат въпреки това да проведат лечение, тъй като тази форма на терапия е цялостна и не се нуждае от специфично диагностициране. Лечението винаги бива задействано от самото тяло, ние трябва само да му направим път, като му предоставим необходимите естествени помощни средства.) Терапевтът би могъл най-малкото състрадателно да смекчи диагнозата и да вдъхне надежда на пациента. Тук важи поговорката „Блажени са незнаещите“. Докато пациентът не знае нищо относно грозящата го опасност, той се намира в душевен покой и тялото може необезпокоявано да се самолекува. Както е казал Волтер: „Изкуството на терапевта е да забавлява пациента дотогава, докато природата не го излекува.“ С това е имал предвид, че терапевтът не трябва да обременява пациента с пагубни диагнози и негативни прогнози, както и да му вреди чрез терапията си, а да го приведе в добро душевно състояние („забавлява“), така че неговата имунна и целебна система („природата“) напълно да си свърши работата. Отдавна е доказано, че позитивната нагласа активира и оптимизира всички необходими за лечението фукции, докато страхът, стресът и безнадеждността ги блокират...

Още...

Родители, децата ви не се развеждат

Не само на шега - разводите вече не са това, което бяха. До не толкова отдавна необичайни, дори срамни, в днешно време те са (може би дори твърде) често срещано явление – и това си има както своите светли и освобождаващи, така и тъмни, и объркващи страни. 

Но сега темата ни е не самият развод като такъв, нито гледната точка към него от страна на разделящите се и повече или по-малко разочаровани един от друг партньори. Фокусът ни сега са децата, родени в тази късаща се връзка, онези, които никога няма да могат да се разведат с никого от своите родители. Дори и да поискат това.

Самата аз бях дете на разведени родители във времената, когато разводът не беше нито обичаен, нито популярен. Сега вече знам каква висока цена платих за това да трябва да избирам кого да подкрепя, кого да защитя в привидната му слабост, на чия страна да застана в този, дори когато е основателен, болезнен и нелек процес на разделяне. 

В трудното време на развода (а понякога и по време на самия брак) можем да отделим в представите си детето си от другия родител, от „врага”, от онзи, с когото вече не можем или не искаме да прекараме остатъка от живота си. И в това наше си разлюбване, за да не сме сами, да се опитаме да въвлечем и детето, да търсим неговото утвърждаване и подкрепа. Но веднъж родено, детето никога не се „развежда” с никого от своите родители – дори да не поддържа връзка с него, дори да му е сърдито и обидено, дори да не го срещне никога повече. Връзката родител-дете е част от нас самите. И качеството на нашия живот, нивото на себеуважението ни, дълбочината и истинността на партньорските отношения, които изграждаме (най-вече интимни), в голяма степен зависят именно от качеството на това първо наше партньорство – между нас и родителите ни, заедно и поотделно...

Още...

Духовните причини на болестта - телевизионно интервю за "Без формат" с Христина Котларска

Аз и Христина Котларска в един развълнуван и надявам се вдъхновяващ разговор за здравето, вярната му спътница болестта и Цветята на Бах. Приятно гледане!

Още...

Надеждата не умира последна

Gorse, Прещип. Смъртта е отказът да се променяме

Надеждата съвсем не умира последна. Тя всъщност е безсмъртна. Безсмъртна като онази част от нас самите, която ще надживее привързаностите, страховете и ограниченията ни, това ни тяло и този ни живот.

Дълбоко в себе си ние не само подозираме – ние знаем това. Знаем, че винаги има смисъл и надежда, че това да продължим да вървим по пътя е основно предизвикателство за нас, хората. Знаем, че въпреки изкушенията за надпревара помежду ни, животът не е състезание и затова смисълът му не може да бъде в това да гоним победи и да се страхуваме от провали, а в куража да го преживеем него, живота, без да ”се отписваме” приживе.

Когато обаче, повлечени и подведени от различни разочарования, загубим нишката на смисъла и забравим да храним надеждата, тя не изчезва. Преоблечена с дрехи на песимизъм, безнадеждност, неверие, започва да ни навестява или става постоянен гост в дните и нощите ни. В такива периоди не ни достига светлина да видим пътя си, не ни достига енергия да преобърнем собствените си съмнения, колебания и противоречия. Тогава ни остава само изборът да приемаме чужди избори, да следваме чужди съвети, да вярваме в чужди препоръки за подобряване. Тогава започваме да присъстваме формално в живота си.

За да разберем жадуват ли душата, тялото, животът ни промяна, мъчи ли ни безнадеждност, можем да се запитаме: Има ли област в живота ми, в която съм оставил всяка надежда за промяна, в която съм се примирил със съществуващото състояние и не виждам смисъл да предприемам опити за подобряване? Отговорите могат да се отнасят до всички житейски области, да засягат съдбата, отношенията, работата, здравето ни...

Още...

Какво значи да обичаш себе си?

Наскоро с едно момиче си говорехме за любовта. За несподелената и споделената любов. И тъй като в една връзка можеш да дадеш само онова, което имаш, му казах колко е важно човек да обича себе си. Тогава то развълнувано ми зададе въпроса: А какво всъщност означава това?

И уж знаех отговора, че даже й го дадох... А въпросът остана да звучи в главата ми дълго след срещата ни.
Затова го зададох и на мои приятели. И тъй като, както е казал Дънов, обединението в Любовта прави силата, ето някои от отговорите:

„Грижа.” (Деси) Един от най-повтарящите се отговори. Напълно съгласна, аз си пожелавам и безгрижие, поне от време на време.

„Да се обгрижваш.” (Мишо) Аз се моля да помня и че съм обгрижена свише.

„Аз нямам ясен отговор, но съм доста подозрителна към твърде всеотдайното самообичане, което се пропагандира като интензивно занимаване със себе си и щедро потребителско самоугаждане.”( Анна) Хмм... Замислих се колко ли често правим опити да подкупваме с вещи себе си, защото не си даваме достатъчно внимание и любов...

Още...

Как си отглеждаме тиранин

Едно от най-благородните неща, които можем да направим за друг човек, е да не му позволим да ни се качи на главата.

Що за логика понякога имаме – около егоцентрични, сръдливи, нахални хора стъпваме на пръсти, те са много чувствителни, сакън да не ги разлютим, че ще си имаме неприятности. А услужливи, щедри, отговорни люде – а, те много носят, те ще разберат, тях няма нужда да ги жалим. Пък после светът се пълнел с хора, на които не можеш да разчиташ. Е що така, да се неначудиш...

Да си спестяваме здравословните ежедневни сблъсъци означава мързеливо да отлагаме разрешаването на проблемите – дотогава, докато нещата излязат извън (собствения ни) контрол. Дотогава, докато чуждият уж проблем не стане и болезнено наш.

Ако си спестяваме конфликтите, после с лихвите ги преживяваме. Защото, ако все бягаме от нещо, то накрая отвътре ни намира. Честно и здравословно е във важни за нас ситуации да се конфронтираме добронамерено и навреме с когото и за каквото трябва, вместо да си затваряме очите пред недостатъците на човека и рано или късно да му обърнем гръб. А така да загърбим и част от себе си...

Още...


Страница 3 от 9

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.