Изначално идваме от измерение, в което всичко е едно и раздвоение не съществува. Там няма нужда от избор, времето не тече в една или друга посока и всичко просто е. Но още с поемането на първия си дъх попадаме в свят на разединение и на различни проявления на единното. И го напускаме едва с последния си дъх.

Докато живеем в това двуполюсно състояние, нуждата от избор става неделима част от нашето битие. Чрез изборите си ние се самоопределяме, опознаваме, утвърждаваме и отричаме, вплитаме своята индивидуална нишка в общата тъкан на всичко съществуващо и така предопределяме пътя си. Нашия индивидуален – и общия. Умението да взимаме уверено решения, да преценяваме вярно, да отсяваме плюсовете и минусите, ползите и загубите е ценно и се развива цял живот...

Умението да се грижим за онези, които обичаме, е вродено, неотменно човешко качество и стремеж. Да се свързваме един с друг е целебно и зареждащо преживяване, стига да не загубим здравата дистанция помежду си и да не навлезем в блатната територия на зависимостта, обвързването и дори обсебването – макар и привидно с най-добри намерения. Както казва поговорката, злото е в крайностите, а доброто – в златната среда.

Майката и мащехата живеят не само в приказките, а у всекиго от нас – и въпрос на желание и осъзнат избор е да дадем в отношенията си поле на изява на едната или на другата. Обикновено свързваме поведението тип „мащеха” с жестокосърдечие, студенина, липса на обич, на нежност и на загриженост. Но това е само едната, по-видима страна на такова отношение. Не по-малко вредни и задушаващи могат да бъдат вкопчването и свръх обгрижването.

В Цветята на Бах лек за това състояние носят сините цветове на Цикорията. Синьото е цветът на истината. А истината ни прави свободни. Ето как Едуард Бах представя нуждата от тази есенция: "За онези, които са твърде ангажирани с нуждите на другите. Те имат склонността да бъдат свръх загрижени за деца, роднини, приятели и винаги намират нещо, което трябва да бъде поправено. Те постоянно и с удоволствие коригират това, което считат за грешно. Желанието им е тези, за които се грижат, да бъдат близо до тях."

Да изразяваме по своему, открито и естествено своите вълнения, своите мисли и чувства е важно условие за хармония и за създаване на истинска, неподправена връзка с източника, със себе си и с другите. И основна предпоставка за здраве - на всички нива. Тъгата, противоречията и тревогите, редом с радостта, съгласието и спокойствието са наши спътници, равноправни и пълноценни участници в емоционалния и мисловния ни свят...

В нашия двуполюсен, променлив, противоречив свят всеки понякога има смътното усещане, че „някъде другаде” има място – спокойно, радостно, светло, където сме изцяло и безусловно приети и където нещата се случват (или съществуват) с естествена лекота...