Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Статии за есенциите на Бах

Бял кестен, White chestnut. Робството в капана на натрапливите мисли

Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Народна мъдрост

Под една или друга форма мислите ни ни съпровождат през целия живот. Да мислим разумно е благодат, ключ към верни и мъдри решения, път към свободата от чужди заблуди, от външни влияния и зависимости. Но понякога парадоксално попадаме под властта именно на собствените ни мисли – и те като че заживяват свой живот, започват да ни притежават и постепенно да отнемат силата ни, спокойствието ни и правото ни на избор.

Тогава, като хамстери в ментално колело, се завъртаме мъчително в порочен кръг. Попаднали в мисловен капан, ставаме роби на недоизказаното и премълчаното, а то, набрало сила от собствените ни страхове, несигурност и неувереност, заживява свой живот и неуморно създава въображаеми сценарии в главата ни, в които участваме до преумора, като че против волята си.

Сред Цветята на Бах лекът за това нелеко състояние идва от цветовете на белия кестен. Ето как представя нуждата от него Едурд Бах: За онези, които не могат да попречат на нежелани мисли, идеи и аргументи да влизат в ума им. Обикновено това става по време, когато интересът им към моментната ситуация е недостатъчно силен, за да ангажира вниманието им. Повтарят се тревожни мисли, които, дори и да преминат за момент, се връщат отново. Това мисловно зацикляне причинява терзание. Наличието на такива неприятни мисли нарушава вътрешния мир на човека и му пречи да се съсредоточи върху работата си или върху радостите на деня.

В такова състояние главата ни обръща гръб на сърцето, мислите започват да противоречат на чувствата и емоциите ни и става трудно, като че дори невъзможно, да постигнем вътрешно единодушие и да се помирим със себе си, камо ли със света. Оглушаваме и ослепяваме и за вътрешната си истина, и за света около нас тук и сега.

Тази ни непрестанна мисловна „заетост“, тази наша вътрешна зависимост се подхранва и от стремежа ни към перфекционизъм, от нуждата ни да променяме и да подобряваме до безкрай онова, което (не) сме казали и направили, забравяйки, че „най-доброто е враг на доброто“ (руска поговорка). Подхранва се и от нетърпението ни да приключим, и от склонността ни да отлагаме или да преотстъпваме на други решенията, които ние трябва да вземем, добруването си, което всъщност е най-вече наша отговорност.

Още...

Габър, Hornbeam. Как да си направим жива вода: от изтощение към вдъхновение

Първата и решаваща стъпка към това да променим живота си е да започнем да го гледаме с други очи.

Ако наблюдателят е част от експеримента, както твърди съвременната физика, то тогава е добре да се запитаме как ние самите наблюдаваме – не само чуждия, но и собствения си живот. Дали сме вдъхновени и добронамерени поддръжници на собствените си усилия или водим явна и скрита подривна дейност в живота си, в дома си, в тялото си?

Ние, хората, сме изтъкани от противоречия, които по парадоксален начин ни помагат да намираме и да поддържаме баланса в живота си. Стремим се към сигурност, но същевременно имаме нужда от разнообразие, от обновяване, и то всеки ден. Опитите да се подсигурим, като изключим всяка (евентуална неприятна) изненада по пътя си, изцеждат жизнените сокове на ежедневието ни, превръщат ни от танцьори „свободен стил“ в роботи, които механично маршируват, изключили съзнанието си за неравноделните и непредвидими импулси на сърцето. А еднообразието, рутината са едни от най-големите врагове на жизнеността. Когато попаднем в техен плен, неусетно губим енергия, черпим от резервите си, без обаче да ги обновяваме и зареждаме.

Промяна, а не подмяна. Човек и добре да живее, рано или късно трябва да се промени. Често обаче бъркаме този вътрешен зов за промяна с външна подмяна – на партньор, работа, дом. Търсим разнообразие отвън, а отвътре си оставаме същите. И неизбежно скоро отново сме неудовлетворени, гладни и търсещи...

Още...

Maслина, Olive. Работим ли или роботим: нека си отдъхнем, за да не издъхнем

Всеки от нас, като божествено създание, има непрестанна връзка с неизчерпаемия източник на енергия и вдъхновение. Но същевременно всеки от нас, бидейки и човешко същество, е ограничен в своите възможности.

Понякога забравяме това и загърбваме сигналите, които душата и тялото винаги ни изпращат навреме, за да ни предупредят за злоупотреба със себе си и за предстоящо изчерпване на силите ни.

Тогава изпадаме – временно или трайно, в състояние, в което губим желание, интерес и възможност да продължим напред с радост и лекота, да изпълним поети вече ангажименти и да поемем нови предизвикателства.

Работата е начин да сбъдваме себе си, да осъществяваме мечтите си, да (си) бъдем полезни. Но е важно да помним, че почивката е неотделно свързана с работата и че без нея и най-любимото ни занимание рано или късно ще се превърне в непосилно и вече нежелано бреме.

В целебната система на Цветята на Бах лекът за това нехармонично и разболяващо ни състояние е есенцията Маслина, Olive. Ето как Едуард Бах представя нуждата от нея:

За онези, които са страдали много умствено и физически и са толкова изтощени и уморени, че имат чувството, че вече нямат никакви сили за каквото и да било усилие. Ежедневието е за тях тежка работа, без никакво удоволствие.

Още...

Червен кестен. Red chestnut. Страховете, които ни връзват ръцете.

"Страхът е нещо лично.“ Гьоц Бломе

Кой от нас не е бил, за един миг или за цяла вечност, в смразяващата прегръдка на страха? Кой не познава този приятел или враг, който може да ни предупреди за опасност, да ни помогне да действаме адекватно в една ситуация, дори да ни спаси живота, но и да отнеме силата ни и да ни подчини? А има и един вид страх – страх за другия, който може да обезсили не само нас, но и онези, върху които проектираме тревогите си.

Страхът за другия онагледява, но и създава своеобразна пъпна връв, която свързва двете страни на нишката на притесненията. Пъпната връв е здравословна необходимост в началото на човешкия ни път. Но неуместната, ненавременна енергийна пъпна връв свидетелства за отношения на зависимост и се превръща във въже, което ни връзва ръцете, а ние, стоящите на който и да е от двата му края, заприличваме все повече на кукли на конци.

В Цветята на Бах помощта за това нехармонично състояние идва от цветовете на червения кестен, предназначен „за тези, на които е много трудно да не се тревожат за другите. Често те са престанали да мислят за себе си, но за онези, които са им близки, страдат силно и често се страхуват, че може да им се случи нещо лошо“.

Още...

Бук, Beech. Или те ценя, или се обезценявам.

Критиката, като дъжда, трябва да бъде достатъчно нежна, за да подхранва растежа на човека, без да унищожава корените му. Франк А. Кларк

Всеки от нас е уникален, различен, възприема и създава по неповторим начин света в и около себе си. Същевременно всички ние сме свързани един с друг и нишките помежду ни са двупосочен поток, който не можем изцяло да разберем и да контролираме.

Всеки от нас има своя представа и за целта, към която се стреми, и за пътя, по който върви. Често търканията и проблемите ни се раждат на почвата на различията между нас. Ако се фокусираме изцяло върху тях, ставаме свръх критични. Ако ги пренебрегваме, отиваме в зоната на свръх толерантността. А и двата полюса ни отдалечават от центъра и от градивната среща помежду ни, в която имаме възможност заедно да пораснем. Всъщност, колкото и да звучи противоречиво, зад всяка критика се корени стремеж към красота и мир, желание за израстване, за подобрение и помирение.

Още...

Целебни изречения за трудни ситуации (II част)

В текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания. В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система. Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

20. Притеснителен и свенлив, несигурен и плашлив съм в ежедневни, особено нови за мене ситуации. Мимулус.

Опознавам и уважавам своята деликатност; постепенно разбирам, че и малките стъпки, когато са направени с радост, ми помагат да измина значими житейски разстояния.

21. Периодично губя връзка с мира и радостта, потъвам в мрачни настроения - тогава имам непреодолима нужда да се изолирам от света. Синап.

Откривам и прилагам своето умение да се радвам безпричинно от сърце, да нося мира и светлината навсякъде със себе си и да ги споделям със света.

22. Имам болезнено чувство за отговорност, насилвам се да спазвам задълженията си при всякакви обстоятелства и на всяка цена. Дъб.

Уча се да уважавам своите граници на издръжливост и да следвам желанията си. Стремя се да си върна лекотата и радостта от играта на живота.

23. Чувствам се изчерпан и уморен, нямам желание и сили за каквото и да е. Маслина.

Всеки ден се грижа за благоденствието, своето и на другите, като не се преуморявам. Подхранвам своята непрестанна връзка с Източника.

Още...

Целебни изречения за трудни ситуации (I част)

В този текст включих идеи за целебни изречения, които могат да ни подпомогнат в хармонизирането на различни разболяващи ни мисли, чувства и преживявания.

В основата на изброяването е целебната система Цветята на Бах – затова всяко състояние е свързано и с определено цвете (есенция) от тази уникална, нежна и балансираща човека система.

Разпознайте онези трудности, които в момента са актуални за вас. И си направете букет от целебни слова, които да ви помогнат да си възвърнете лекотата и радостта.

1. Страхувам се от конфликти; правя ненужни компромиси, за да избегна конфронтация, и после се измъчвам. Агримония.

Осмелявам се да се покажа без маска и без грим, за да допусна истинска близост.

2. Постоянно се тревожа, без да знам защо; попивам чужди страхове. Трепетлика.

Уча се да различавам своите от чуждите предчувствия, нужните от ненужните ми страхове. Приветствам своята чувствителност към невидимото, която е дар, а не заплаха.

Още...

Сладък кестен, Sweet chestnut. Когато си мислиш, че това е краят.

Когато навън се здрачава, отвътре започва да просветлява...

Ние, хората, сме много издръжливи същества. Самите ние дори не подозираме колко много можем да понесем. Една мъдрост гласи, че човек може да преживее всичко, освен собствената си смърт. Всъщност в себе си знаем, че и тя не е краят...

Карл Юнг твърди: „Дори и в най-щастливия живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“

Но всеки от нас има своя предел на поносимост, на болка. Болка не толкова физическа, колкото душевна - защото и най-силната телесна болка не може да се сравни с онова неописуемо трудно състояние, когато ни боли душата. И може би рано или късно, по-скоро за добро, отколкото за зло, всеки от нас достига този предел –  не случайно и не защото нещо е или не е направил. А защото му е време да се промени.

Точно тази промяна обаче не може да бъде формална, условна, повърхностна. Тя трябва да докосне най-дълбоката ни същност, сърцевината на онова, което сме. И да ни свърже отново с източника, от който произлизаме и към който, осъзнато или не, се стремим да се завърнем, обогатени с даровете на своите преживявания.

Още...

Holly, Джел. Любов, наречена омраза: от роб на гнева към творец на живота

Нашата задача в крайта сметка не е добротата, а цялостта. С. Г. Юнг

Любовта е най-естественото и животворно човешко състояние. Тя е естеството на нашата природа, сърцевината на същността ни. Когато любовта преминава свободно през нас, тя намира естествен израз в чувствата, мислите, делата ни и като че невидимо присъства и преобразява начина, по който докосваме и себе си, и другите.

Но всеки от нас понякога е предизвикан да пристъпи в сенчести територии, които като че събуждат най-нелицеприятната му страна и в които обитават трудни за изговаряне и за преживяване чувства и мисли. Това предизвикателство може и да изглежда предизвикано отвън, но винаги подтикът идва отвътре, от нас самите – за да опознаем и сенчести свои страни, да осветим вътрешни и външни пространства, в които душата и тялото ни студуват, да разширим представата си за себе си, за другите и за света. И да доведем заедно със себе си любовта дотам, докъдето не сме и допускали, че е възможно.

Ето как Едуард Бах описва нуждата от есенцията Джел (Holly), която в неговата целебна система е лекът за хармонизирането на това трудно и болезнено състояние: „За онези, които понякога са нападани от мисли на ревност, завист, отмъщение и подозрение. За различни форми на яд, гняв, раздразнение. Вътрешно те могат да страдат много, често без да има конкретна причина за тяхното нещастие.“

Още...

Надеждата не умира последна

Gorse, Прещип. Смъртта е отказът да се променяме

Надеждата съвсем не умира последна. Тя всъщност е безсмъртна. Безсмъртна като онази част от нас самите, която ще надживее привързаностите, страховете и ограниченията ни, това ни тяло и този ни живот.

Дълбоко в себе си ние не само подозираме – ние знаем това. Знаем, че винаги има смисъл и надежда, че това да продължим да вървим по пътя е основно предизвикателство за нас, хората. Знаем, че въпреки изкушенията за надпревара помежду ни, животът не е състезание и затова смисълът му не може да бъде в това да гоним победи и да се страхуваме от провали, а в куража да го преживеем него, живота, без да ”се отписваме” приживе.

Когато обаче, повлечени и подведени от различни разочарования, загубим нишката на смисъла и забравим да храним надеждата, тя не изчезва. Преоблечена с дрехи на песимизъм, безнадеждност, неверие, започва да ни навестява или става постоянен гост в дните и нощите ни. В такива периоди не ни достига светлина да видим пътя си, не ни достига енергия да преобърнем собствените си съмнения, колебания и противоречия. Тогава ни остава само изборът да приемаме чужди избори, да следваме чужди съвети, да вярваме в чужди препоръки за подобряване. Тогава започваме да присъстваме формално в живота си.

За да разберем жадуват ли душата, тялото, животът ни промяна, мъчи ли ни безнадеждност, можем да се запитаме: Има ли област в живота ми, в която съм оставил всяка надежда за промяна, в която съм се примирил със съществуващото състояние и не виждам смисъл да предприемам опити за подобряване? Отговорите могат да се отнасят до всички житейски области, да засягат съдбата, отношенията, работата, здравето ни...

Още...


Страница 2 от 5

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.