Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Статии за есенциите на Бах

От страх от загуба на контрол до смелост да бъдеш себе си. Джанка (Дива слива), Cherry Plum

„Способността да загубиш контрол над себе си в подходящо време и на подходящо място е признак на зрялост.” Александър Лоуен

Един необичаен провокативен въпрос битуваше напоследък в интернет пространството – „На колко години изгубихте естествеността си?”.

За да изгубим нещо, първо трябва да го притежаваме. Всяко дете притежава естествена дарба – смелостта да бъде себе си, да изразява чувствата и желанията си, поривите на душата си. Кога загубваме този дар и какво ни струва тази загуба? Какво трябва да забравим, от какво трябва да се откажем, за да си припомним отново свободно и без страх себе си и да преминем отвъд вторичната, изкуствена, наложена уж отвън представа за „нормалност”?

Кой от нас е „нормален” в буквалния смисъл на тази дума? Кой от нас отговаря дори и формално на средностатистическата представа за „нормален” човек? Всеки е уникален и неповторим „пъзел” от физически, психологически, умствени, емоционални параметри, светоглед, биография, дарби и страхове, сили и слабости, гордост и предразсъдъци, върхове и падения, симпатии и антипатии...

Стремежът да се напаснем, да натикаме себе си в една изкуствено създадена „нормална” представа може да се превърне в мъчителен, често непоносим за душата процес, в изграждане на вътрешен затвор, в който сме и надзирателят, и затворникът и в който понякога неусетно, но сигурно зрее бунт за свобода...

Още...

Грешното е вярното, доведено до крайност. Върбинка, Vervain – натрапник или вдъхновител

Всяко творение под слънцето има своя предистория и бъдеще, свои цели и смисъл за изживяване. Всеки от нас има задачата и предизвикателството да следва все по-уверено и вдъхновено своя път, да вдъхновява и да окрилява другите, да споделя, но и да не натрапва своите убеждения и представи.

Съществуват много и различни гледни точки и подходи към действителността. Дори и двете ни очи поотделно я виждат различно. Защо да се учудваме тогава на различната картина, която всеки от нас възприема и тъче вътре в самия себе си, и то със своето темпо – върху основата на своето минало, настояще и бъдеще. Истината е единна и същевременно жива, пресъздава се, расте и се развива заедно с всекиго от нас. Всяка една гледна точка е вярна и има своето право на съществуване. И всяка малка стъпка на когото и да е от нас е значима стъпка за цялото човечество.

Можем да бъдем полезни и верни на себе си и на цялото само ако не натрапваме на другите своите истини. А навлизането в чуждото пространство може да има различни лица и проявления. Явното и умишлено зловредно вмешателство е лесно разпознаваемо. Но нездравата намеса може да бъде породена и от привидно най-добри желания. Знаем добре, че „пътят към ада е постлан с добри намерения.” Особено ако решим, че пътят е един и същ - и задължителен за всички...

Още...

Виновен или свободен? Pine, Бор

Чувството за вина е една от основните причини за човешките (и не само) проблеми. Още от изгонването на прародителите ни Адам и Ева от Рая носим в себе си „спомена” за тяхното прегрешение и това клеймо, осъзнато или не, белязва безмилостно както онова, което правим, „без да искаме”, така и онова, което не си позволяваме, а го желаем от цялото си сърце.

А да правим неща, които не искаме, но „трябва”, особено когато са по силите ни, е един от неусетните начини бавно, но сигурно да се насилваме, да си изневеряваме и да се отдалечаваме от себе си и от същността си.

Вината е чувство, което е познато на всекиго. Като механизъм за управление тя е в основата на манипулацията, с която, съзнателно или не, дърпаме конците си един на друг и предем въжетата, с които обезсилваме сами себе си. И най-често тези въжета се наричат „Страх от наказание” и „Срам да бъда себе си”...

Още...

10 пробойни, през които изтича вашата сила (преводна статия)

С какви действия човек отслабва сам себе си и разпилява своята жизнена енергия:

1. Незавършени, недоведени докрай дела.

Всеки път, когато се захванеш с някаква работа, когато започнеш нещо, но не го доведеш докрай, се губят напразно не само материални ресурси. В психиката, като в компютър, остава да виси незатворен процес, който не се осъзнава, но през цялото време поглъща внимание и сили.

Към това спада: да дадеш обещание и да не го изпълниш, да имаш дългове, да се натовариш свръх силите си.

2. Да лъжеш себе си и другите.

Когато човек лъже, му се налага да губи много енергия за поддържане на измислените образи. Освен това се изкривява потока между чакрата на гърлото и чакрата на сърцето. Затова казват: „не си криви душата”. От лъжата тя действително се изкривява.

Какво следва да се изкорени: лицемерието, самоизмамата, опитите да изглеждаш такъв, какъвто не си...

Още...

Ракът – симптом, а не болест (преводна статия)

От момента, в който Ричард Никсън официално обявява война на рака чрез подписването на Американския противораков закон, повече от сто милиарда долара от средствата на данъкоплатците са били изхарчени за изследване и разработване на лекарства в опит да се унищожи болестта, трилиони повече са похарчили самите болни, но резултатите остават разочароващи.

Дори четиридесет години след въвеждането на комплексната „традиционна” (хирургия и химиотерапия) и „ядрена” (лъчева терапия) война срещу рака, у всеки четвърти се диагностицира това заболяване – и ако вярваме на прогнозите, числото на заболелите продължава непрестанно да расте.

Може би това грандиозно поражение отразява факта, че природата на рака е била изтълкувана изначално погрешно, а заедно с това са погрешни и нашите опити да предотвратим или излекуваме рака. Не толкова отдавна беше обявено, че ацидозата е предвестник на рака, въпреки че по-рано това беше неизвестно. Може би трябва да се върнем към фундаменталния въпрос: какво е ракът? Докато не можем да намерим неговия точен отговор, всички опити да се „предотврати” или „лекува” болест, която не разбираме, са обречени на провал...

Още...

Пепеляшка или Кралица? Centaury, Червен кантарион

Една от най-големите радости е да можем да бъдем в услуга, да служим на личното и на общото благо, да бъдем полезни. Всеки от нас, осъзнато или не, е чувствителен към нуждите на околните, на ближния, и се стреми да му помогне. Изразът „човек за човека е брат” е метафора само донякъде – в голяма степен той буквално изразява истинското родството между нас.

Неслучайно обаче ние имаме граници помежду си (кожата ни, стените на дома ни, границите на града, на държавата, на континента ни) – всеки от нас съществува и като самостоятелна единица, за която е жизнено важно да е в хармония със себе си и със средата, която я заобикаля. В рамките на своите лични граници всеки един от нас е пълноправен владетел на едно своеобразно уникално кралство. И право и дълг на всекиго е да умее добре да се грижи за това кралство – и за неговите поданици (идеи, представи, мисли, чувства, емоции, действия, органи и клетки)...

Още...

Не бързо, а навреме – за да не превръщаме времето в бреме. Impatiens, Слабонога

Живеем във все по-забързано време, в което хем „нямаме време за губене”, хем разполагаме все по-малко с времето си. И със себе си. Възприемаме и прилагаме най-вече западната представа за времето – която е количествена. Колко е часът? Кога ще пристигна? Докога ще (те) чакам?! Колко време ми остава?! Тичаме през глава и често се налага да се връщаме обратно, да (се) догонваме. Закъсняваме, защото бързаме! Прибързването се превръща в причина за пропускане на точния момент.

Защото едновременно с количеството времето има и друга, по-източна, по-скрита и дълбока страна. То притежава качество. Какво е времето? За какво е подходящо? Накъде ме води? Заложено е в народната мъдрост: „Всяко нещо – с времето си.”...

Бързата, понякога светкавична реакция е ценно умение. И като всяко качество се превръща в недостатък, когато напусне златната среда или стане самоцел.

Още...

За капана и даровете на миналото. Honeysuckle, Орлов нокът

Все по-често срещаме и опознаваме една различна и обновяваща се представа за времето – не като линейно, последователно съществуващо състояние, а като едновременност, която включва в себе си и минало, и настояще, и бъдеще.

Нагледен пример за това може да бъде която и да е книга – когато я държим в ръцете си, тя вече съдържа едновременно цялото съдържание, от началото до края. То вече се е „случило”. Но за да го познаем и разберем, да го асимилираме е необходимо да преминем през книгата последователно, страница по страница, линейно – така, както е необходимо на нашата временна, човешка природа.

Във времето ние разполагаме неотменно винаги с най-точния момент за действие – сегашният. Единственият възможен. Но тъй като човекът е многопланово (духовно, душевно, мисловно, емоционално, телесно) същество, негов е изборът да преживее настоящия момент цялостно, осъзнато и максимално продуктивно или да разедини мислите, чувствата, действията си – и така „да разпръсне” себе си във времето...

Още...

Sclerantus, Хрущялка. За разделението и единението

Изначално идваме от измерение, в което всичко е едно и раздвоение не съществува. Там няма нужда от избор, времето не тече в една или друга посока и всичко просто е. Но още с поемането на първия си дъх попадаме в свят на разединение и на различни проявления на единното. И го напускаме едва с последния си дъх.

Докато живеем в това двуполюсно състояние, нуждата от избор става неделима част от нашето битие. Чрез изборите си ние се самоопределяме, опознаваме, утвърждаваме и отричаме, вплитаме своята индивидуална нишка в общата тъкан на всичко съществуващо и така предопределяме пътя си. Нашия индивидуален – и общия. Умението да взимаме уверено решения, да преценяваме вярно, да отсяваме плюсовете и минусите, ползите и загубите е ценно и се развива цял живот...

Още...

Mimulus, Мимулус. За ежедневния страх и смелостта на малките крачки

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства. Подвизите са изключителни и забележителни и резонират с героя, скрит у всекиго от нас. С героя, който иска да спаси – себе си, другите, света ... Такава смелост несъмнено заслужава възхищение. Но не по-малко заслужава уважение и подкрепа смелостта, родена в ежедневието, в обичайни, неизключителни, скромни обстоятелства. Смелостта на малките крачки...

Още...


Страница 2 от 3

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.