Илиана Смилянова
+359 (0) 888 70 36 50

Статии за есенциите на Бах

Тъгата не е болест. Тинтява, Gentian

Тъгата е един от корабите във флотилията, с която Душата пътува обратно към Дома.

Житейският ни път често криволичи – буквално и преносно, водейки ни през тъмни и плашещи територии – без видимост, погълнали привидно хоризонта. Както всяко живо същество, и ние се стремим към светлината и поне първосигнално се опитваме да заобиколим онова, което ни плаши, опитваме се да си спестим трудната и тъмна част от приключението, онази (вътрешна и външна) територия, в която, изпълнени с несигурност, ни се налага да се движим опипом, водени единствено от вярата и вътрешния си компас...

Божествената ни съдба има своя собствена логика, често неразбираема за човешкото ни аз, свое собствено темпо, с което нещата се случват не когато ни се иска (обикновено веднага!!!), а когато им дойде времето и най-вече – когато ние самите узреем за тях.

В такива бавни, трудни и тъмни периоди, когато потъваме в тъга и губим спасителната нишка на смисъла и желанието да продължим напред, ръка може да ни подаде и целебната енергия на цветето Тинтява, Gentian. Как описва неговото предназначение Едуард Бах:„За онези, които лесно се обезкуражават. Те често напредват добре в процеса на оздравяване и успешно се справят с ежедневните си задачи, но и най-малките забавяния и пречки ги изпълват със съмнение и ги обезверяват... Когато вървите успешно по пътя си, се чувствате вдъхновени, но когато срещнете трудности, бързо се отчайвате? Ако е така, малките цветчета на Горчивката, която расте по планинските пасища, ще ви помогне да гоните упорито целта си и да гледате по-оптимистично и радостно на света, дори когато небето е покрито с облаци. Тя ще ви насърчава по всяко време и ще ви помогне да осъзнаете, че няма как да се провалите, ако влагате всичко от себе си, независимо от резултатите.”...

Още...

Не/Умението да се радваш на живота. Wild Rose, Шипка

Винаги се радвайте. І Солуняни 5:16

Радостта се втурва в живота ни с първата ни глътка въздух и ни съпътства неизменно до последния ни дъх. Дали я виждаме или не, дали я преживяваме осъзнато или затваряме ума и сърцето си за нея, тя е неизбежен наш спътник, защото е основна съставка на самия живот. И той без нея не би могъл да съществува.

Понякога обаче – трайно или за определено време, й обръщаме гръб – като на близък приятел, на когото сме сърдити; оглушаваме и ослепяваме за нея и потъваме в безрадостно, равно и инертно съществуване. Убодени от вретеното на скуката и разочарованието, се унасяме в безрадостен сън. Започваме да се носим по течението и без да бъдем смирени, се примиряваме с нещата такива, каквито са. Не полагаме усилия да ги подобрим и да ги приближим към светлината – и себе си заедно с тях. Предаваме се.

А не само ние се нуждаем от Божията помощ. Бог също има нужда от нас и от нашите усилия. Има нужда от нашата отдаденост на живота, от радостта и благодарността ни за всеки изживян миг...

Още...

Силен е този, който не насилва. Vine, Лоза.

Авторитетност вместо авторитарност

Защото Силният ми стори величие... (Лука 1:49)

Всеки от нас познава силни, авторитетни хора, които се познават и се владеят добре и на които може да се разчита в случай на нужда. И в обичайни, и в кризисни ситуации техните стабилност, целенасоченост, устойчивост и убеденост вдъхват сила и кураж на другите. Умението им да ръководят е благодат за целия колектив.

Но и тази, като всяка друга човешка сила, има своята слаба, незряла, „тъмна” страна. Когато не са в хармонични отношения със себе си, с душата си, такива хора са склонни да се втвърдяват (и в убежденията, и в отношенията), да упражняват силен натиск, да насилват както себе си, така и другите. Изкушени са да бъдат безмилостни и коравосърдечни, дори жестоки – макар и понякога, поне първоначално, с най-добри намерения. Непоколебимо убедени в собствената си правота, те започват да я налагат на околните, да игнорират чуждото мнение, да не зачитат чуждите желания и чувства. И така, вместо в добри ръководители, те се превръщат в необичани тирани, вместо в благи лидери – в безмилостни деспоти. И започват да вървят както срещу своето, така и срещу общото благо...

Още...

Страхът в нашето легло

Нищо ново под слънцето, гласи една латинска сентенция. Знаем го много добре и въпреки това не спираме периодично да се изненадваме и да се поддаваме на познати до болка провокации – защото сами ги предизвикваме и привличаме. Докато си търсим външни проблеми и страхове, за да не се занимаваме със себе си, ще има и кой да ни ги предлага в житейското ни меню.

Ако искаме да направим някого уязвим, е достатъчно да го накараме да се страхува. Страхът е обратната страна на любовта – а там, където е най-голямата ни сила, е най-голямата ни пробойна. Затова и страхът е всъщност не само най-опасната, но и единствената възможна зараза.

Всеки от нас има своите страхове, някои от които са всеобщи и споделени – други индивидуални и дълбоко интимни.

Сред Цветята на Бах има цяла група есенции, посветени именно на различните лица на страха. През тях можем да разпознаем и да преобразуваме в сила шест основни вида страх.

Още...

Синап, Mustard. Радостта трябва да ти идва отвътре

Помолих бадемовото дърво: „Поговори ми за Бога!“ И бадемовото дърво разцъфтя. Никос Казандзакис

Всеки от нас притежава сила, истинската мощ, която трудно може да си представи. Според характера си, настроенията си, изборите си, ние влияем непрекъснато на съдбата, на здравето, на живота си и като магнити привличаме хора и събития в него. Някои срещи и преживявания можем да заобиколим, да избегнем, други ни носят послания, на които не можем да затворим вратата – защото душата ни ги е избрала. Познанието и приемането и на едните, и на другите, ни носи свобода и целебен вътрешен мир.

Осъзнато или не, ние се стремим към радостта - защото тя е храна, с която се храни душата ни. Неин верен спътник понякога е тъгата – с или без причина, тя може да се настани в дните и нощите ни, тихомълком да ни подтикне да се обърнем навътре и да изследваме дълбини, които доброволно трудно бихме се осмелили да опознаем. Тъгата, както всички наши чувства и емоции, ни носи смисъл и дарове. Но когато твърде дълго се задържим в прегръдките й, започваме да линеем, да губим жизнеността си, свободата си.

Още...

Див овес, Wild oat. Признанието идва с призванието

Идвайки на тази земя, всеки от нас носи със себе си дар, съкровище, което очаква да бъде разкрито, оползотворено, споделено. Понякога сравнително рано достигаме до скъпоценното вътрешно познание къде и в какво е дарбата, силата ни. Но може и да ни отнеме немалко време и усилия това да разчетем вътрешната си карта и да се решим да проходим пътя до вътрешното ни злато, което ни зове от първия до последния ни дъх.

Трудността да открием призванието си нерядко е породена от многообразието от таланти и интереси, които притежаваме. Това многообразие може да ни носи вдъхновение, но може и да ни обърква, да ни пречи да отсеем „зърното от плявата“ и да се фокусираме върху онова занимание-призвание, което идва да ни помогне да осмислим живота си и да се себесбъднем. И да осъзнаем верността на една непопулярна максима – че колкото по-малко, толкова повече.

Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на Дивия овес, която ни идва на помощ, когато ни е време да разпознаем и да последваме себе си и таланта си в изобилието и многообразието от възможности в и около нас:

„За онези, които имат амбицията да постигнат в живота си нещо забележително, които искат да имат много опитности, да могат да опитат всичко, което животът им предоставя. Техният проблем се състои в затруднението им да решат с какво занимание да се захванат. Въпреки че амбицията им е твърде голяма, те не могат да определят каква задача ги привлича, което може да ги доведе до протакане и до неудовлетворение.“ – Едуард Бах

Още...

Кестенови пъпки, Chestnut bud. Нашата биография е най-добрият ни учебник

Ние, хората, обичаме и се стремим към нови преживявания, към разнообразие, но сме и противоречиви същества и често се противим на собствените си желания.

Както казва една мъдрост, навикът ни е втора природа – а понякога, когато не проявяваме достатъчно будност, бдителност и интерес към себе си и живота си, навиците ни могат „да изземат властта“ и неусетно да ни подчинят. За да се превърнем в затворници на самите себе си.

Тогава започваме да присъстваме формално в живота си. Машинално се движим, избираме, отговаряме. Главата с мислите си изпреварва тялото, представата избързва пред реалността. Тялом сме тук, но духом – не, защото не внимаваме, а бързаме да „излетим“ напред във времето и пространството към онова, което ни очаква в представите ни.

Така изневеряваме на своето настояще с бъдещето си – и саботираме и себе си, и бъднините си. Защото щастливият утрешният ден се ражда от пълноценно преживения днешен.

Още...

Дъб, Oak. Залудо не стой, но залудо и не работи

Да влагаме енегията си и усилията си в нещо, което ни е по сърце, е споделена мечта. Тогава не работим, а творим, душата ни радостно пее, а онова, което влагаме чрез труда си, ни се отплаща многократно.

Случва се обаче ние самите да прекрачим здравословната граница, която отделя желанието от задължението, „искам“ от „трябва“, усилието от насилието. Насилието не над друг, а над себе си.

Когато сме в такова нездраво състояние, личността ни оглушава за посланията на душата ни и се опитва да действа сама според собствените си представи, правила и очаквания. Радостта, лекотата, удоволствието, насладата започват да напускат дните ни, а чувството за задължение остава основният ни мотиватор. И ние, игнорирайки нежеланието си, се роботизираме, втвърдяваме се, губим ценни сили и ресурси. И започваме да привличаме трудности и задължения.

Сред Цветята на Бах есенцията, която ни идва на помощ при това нехармонично състояние, е Дъб. Така я представя Едуард Бах:

„За онези, които полагат усилия и се борят силно, за да оздравеят или за да изпълнят задачите в ежедневието си. Те продължават да опитват отново и отново, дори когато случаят изглежда безнадежден. Продължават да се борят. Недоволни са от себе си, когато болестта им пречи да изпълнят задълженията си или да помогнат на другите. Смели хора, те могат да се борят срещу големи трудности, без да губят надежда и без да се отказват.“

Още...

Върба, Willow. Да се сдобрим със съдбата си

Когато се вглеждаме в живота си, откриваме, че той е изтъкан от „случайности“, които безпогрешно пишат житейския ни сценарий. Случайността, тази невидима закономерност, подпомага със срещи, раздели и разминавания проявата на съдбата ни. И сбъдването ни заедно с нея.

А съдбата ни – тази уникална дизайнерска дреха, е ушита по индивидуалната мяра на всекиго. Тя е неповторимо, смислено творение, което подтиква душата, личността, тялото ни да търсят сътрудничество, да се стремят към единство и все по-хармонично да изразяват онова послание, което всеки от нас има задачата да направи видимо в живота си.

Следвайки пътя си, с времето неизменно се сблъскваме с трудности. Пред нас застават нежелани изненади, неочаквани препятствия, които осуетяват и променят човешките ни планове. Тогава сме склонни да се отдръпваме, да затъваме в самосъжаление, да изпитваме огорчение, яд и обида. И избираме, често без да си дадем сметка, ролята на жертва – като така привикваме и нужния за нея житейски сценарий.

Започваме да се изключваме от активни действия, затъваме в оплаквания, обвинения и преглътнат гняв, които вгорчават дните ни и ни тровят отвътре.

Още...

Скална вода, Rock Water. Здравето е отвъд насилието над себе си.

Най-голямото откритие на всички поколения е, че човешките същества могат да променят живота си, трансформирайки умствената си нагласа.

- Алберт Швайцер

Много е интересно как след време започваш доброволно и с удоволствие да правиш неща, срещу които си се бунтувал, защото си бил насилван да ги правиш – като сутрешна гимнастика, да четеш Гогол или да береш шипка…

Насилието не води до благи и трайни резултати – в това число и насилието над себе си, за което става дума сега и което често е прикрито зад собствените ни най-добри и възвишени намерения, високи и благородни цели и идеали.

Когато сме подвластни на такава изкривена мисловна нагласа, хванати в капана на схващанията си, сме склонни да се подлагаме на постоянни затруднения и прекокомерни лишения – склонност, която неусетно може да се превърне в своеобразен допинг, да ни обсеби и да вземе власт над нас и вместо да ни повдигне, да ни извиси, каквото е изначалното ни намерение, неусетно да се превърне в опасен крадец и на силата, и на здравето ни. Склонни все повече да насилваме и да ограничаваме себе си, свикваме да вдигаме толкова високо „летвата“, че трудно да можем да я скочим. А ако все пак успеем, не оценяваме постижението си, не му се радваме, а бързаме да я вдигнем отново – за да не се отпуснем, да не се разглезим. А и да бъдем винаги готови – без често да знаем дори за какво...

Още...


Страница 1 от 5

Iliana Smilyanova

Тази книга предоставя на читателя възможност, с помощта на символите в ТАРО, да потърси, да открие и да използва вътрешни, висши опорни точки, светли ориентири в своето житейско пътуване - през съответните ден, месец, година, при търсене на отговора на актуален въпрос, при процес на себепознание и самоанализ, при стремеж към синхронизиране на вътрешните и външните условия и процеси...

Последвайте себе си в това пътуване навътре. Защото всяко пътуване е пътуване за завръщане.